Военната помощ за Украйна: поглед отвътре
Отношението към войната в Украйна е пореднoтo огнище на различие в българското общество. Последното изследване на " Евробарометър " слага България твърдо на опашката на разпределението на Стария континент. Трима от всеки четирима жители на Европейски Съюз (74%) декларират, че утвърждават поддръжката на Европейски Съюз за Украйна след нахлуването на Русия. В България този дял е едвам 48%. С други думи, нежно болшинство от българите не утвърждава ограниченията за поддръжка на Украйна. На този декор пируетите на българският президент на европейска сцена по въпросите на военната поддръжка за Украйна наподобяват малко по-малко озадачаващи, въпреки и не по-приемливи: те просто удостоверяват ценностното разделяне на нашето кътче от Европа от останалата част от континента.
Това разделяне е възпроизведено вътре в страната , както отчетливо пролича в отношението към акцията за имунизиране. В количествен разбор, оповестен през август 2021 година, демонстрирах, че скептицизмът към имунизациите е релативно аморфна настройка, която е мъчно да се нарежда в общественото пространство, защото пресича съществени обществени граници. Основното разделяне в България във връзка с имунизирането не е по приходи, пол или етническа принадлежност, а по местоживеене и обучение. Mястото, където живеете, дефинира значително отношението ви към имунизациите.
Анализът на отношението към нахлуването на Русия в Украйна демонстрира картина, доста сходна с тази, получена през 2021 година Използвайки данни от социологическо изследване на " Алфа Рисърч " оповестено тези дни, подложих на разбор три въпроса: степента на единодушие с изказванията " Европа да оказва военна помощ на Украйна, с цел да не се разпростре войната и в други страни ", " България да диверсифицира енергийните си доставки, с цел да не бъде подвластна от Русия " и " Европейските страни да изпълнят настояванията на Русия ". Първите два въпроса отразяват готовността за военна поддръжка за Украйна и за понижаване на зависимостта от Русия, а последният въпрос отразява " твърдата " поддръжка за Русия.
" Алфа Рисърч ": Под една трета от българите желаят Европейски Съюз да продължи с военната помощ за Украйна
Резултатите от регресионните разбори акцентират обстоятелството, че поддръжката за Украйна се образува въз основата на географско-политически разлики . Около 46% от жителите на София показват своята поддръжка за военна помощ за Украйна, до момента в който в останалата част на страната те са към 26-27%. Тази настройка се следи доста по-рядко измежду лицата с главно обучение. Забележително е, че не се демонстрират основни разлики във връзка с възрастта, специалността, етническата принадлежност или приходите. Наблюдава се наклонност мъжете да показват поддръжка за тези ограничения в по-голяма степен от дамите, само че най-ярко изразените разлики са политически: желанието да се гласоподава за ГЕРБ/СДС или за новата дясна коалиция е извънредно мощен планиран фактор за поддръжката за Украйна.
Резултатите са съвсем идентични във връзка с нуждата от диверсификация на източниците на сила, с една основна разлика: хората с най-високи приходи показват мощна поддръжка за тази мярка, което евентуално е обвързвано с обстоятелството, че те са по-добре осведомени за преимуществата на тактиката за диверсификация, без значение дали в региона на енергетиката или финансите.
Портите на Европа. История на УкрайнаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Какви са характерностите на твърдите последователи на Русия: тези 9,3%, които считат, че Европейски Съюз би трябвало да се съгласи с настояванията на Русия? Много малко може да се каже изрично за тази настройка, защото тя е аморфна по своя темперамент. Не се следят основни разлики във връзка с пол, възраст, етническа принадлежност или приходи. Оказва се по-вероятно тя да се следи в областeн град или измежду безработните. Тази настройка е обществено размита, само че политически е мощно съсредоточена в две обединения: Възраждане и Българска социалистическа партия.
Статистическият разбор разрешава да се създадат няколко изводи. Преди всичко, профилът на съперника на военната поддръжка е неразбираем в очертанията си, до момента в който профилът на последователя е по-отчетлив: гражданин на София, с по-високо обучение, гласуващ за дясна политическа групировка. Съпротивата против поддръжката за Украйна не е твърда ценностна настройка и културно желание, присъща, да вземем за пример, за по-възрастното потомство със мемоари от социализма. Тя е сходна по същността си на съпротивата против имунизациите: размита настройка с необятен обществен темперамент, пресичайки професионални и подоходни групи.
Тази настройка е обвързвана с чувството за песимизъм към това, което се възприема като " външно " разстройване и нуждата от предприемане на решителни ограничения против него, без значение дали става дума за коронавирус или за нахлуването в Украйна. Ключова разграничителна линия в българското общество и политика е естеството на опорната точка: външна и европейска в единия случай и вътрешна и национална в другия.
Политическите представители усещат нуждата да се нареждат " външно " или " вътрешно ". Някои, като новата дясна коалиция или " Възраждане ", вършат явен (в случая, противоположен) геополитически избор. Други не престават да се двоумят (БСП), или се пробват да се препозиционират, като ГЕРБ, заявяващ планове за по-европейска ориентировка, или президентът Радев, движещ се в противоположна посока, пробвайки се да изрази скептични вътрешни групови настроения на европейската сцена. Тенденцията да се приписва на Радев изначална ориентировка в интерес на Русия прикрива опортюнистичното потребление на външни събития за постигането на вътрешно-политически цели.
Българското общество като цяло гледа на " външни " събития през " вътрешна " призма, и демонстрира отвращение да направи безапелационен ценностен избор, което е главен фактор за политическия блокаж, следен през последните две години. При тази политическа настройка значимите решения би трябвало да се вземат от ръководещите елити, без тези елити да имат увереността че стъпват на твърда почва и групов консенсус. Примерът с спонтанната и дълго прикривана помощ от българското държавно управление за Украйна в първите седмици на спора е индикативен. Колебанията или прикриването на решителни дейности неизбежно ускоряват скептицизма към ръководещите елити.
Малко евентуално е идните избори да допринесат доста за пресичането на този циничен кръг. Сходните резултати от анализите през 2021 година и 2023 година удостоверяват, че в българското общество има необятни, аморфни и устойчиви настроения на песимизъм или опозиция към разкази и ограничения, възприемани като " външни ", които предизвикват политиците да заобикалят поемането на твърди задължения, попречват излъчването на ясни идеологически болшинства, и възприемането на европейска позиция към вътрешни проблеми като корупцията и правораздаването.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Това разделяне е възпроизведено вътре в страната , както отчетливо пролича в отношението към акцията за имунизиране. В количествен разбор, оповестен през август 2021 година, демонстрирах, че скептицизмът към имунизациите е релативно аморфна настройка, която е мъчно да се нарежда в общественото пространство, защото пресича съществени обществени граници. Основното разделяне в България във връзка с имунизирането не е по приходи, пол или етническа принадлежност, а по местоживеене и обучение. Mястото, където живеете, дефинира значително отношението ви към имунизациите.
Анализът на отношението към нахлуването на Русия в Украйна демонстрира картина, доста сходна с тази, получена през 2021 година Използвайки данни от социологическо изследване на " Алфа Рисърч " оповестено тези дни, подложих на разбор три въпроса: степента на единодушие с изказванията " Европа да оказва военна помощ на Украйна, с цел да не се разпростре войната и в други страни ", " България да диверсифицира енергийните си доставки, с цел да не бъде подвластна от Русия " и " Европейските страни да изпълнят настояванията на Русия ". Първите два въпроса отразяват готовността за военна поддръжка за Украйна и за понижаване на зависимостта от Русия, а последният въпрос отразява " твърдата " поддръжка за Русия.
" Алфа Рисърч ": Под една трета от българите желаят Европейски Съюз да продължи с военната помощ за УкрайнаРезултатите от регресионните разбори акцентират обстоятелството, че поддръжката за Украйна се образува въз основата на географско-политически разлики . Около 46% от жителите на София показват своята поддръжка за военна помощ за Украйна, до момента в който в останалата част на страната те са към 26-27%. Тази настройка се следи доста по-рядко измежду лицата с главно обучение. Забележително е, че не се демонстрират основни разлики във връзка с възрастта, специалността, етническата принадлежност или приходите. Наблюдава се наклонност мъжете да показват поддръжка за тези ограничения в по-голяма степен от дамите, само че най-ярко изразените разлики са политически: желанието да се гласоподава за ГЕРБ/СДС или за новата дясна коалиция е извънредно мощен планиран фактор за поддръжката за Украйна.
Резултатите са съвсем идентични във връзка с нуждата от диверсификация на източниците на сила, с една основна разлика: хората с най-високи приходи показват мощна поддръжка за тази мярка, което евентуално е обвързвано с обстоятелството, че те са по-добре осведомени за преимуществата на тактиката за диверсификация, без значение дали в региона на енергетиката или финансите.
Какви са характерностите на твърдите последователи на Русия: тези 9,3%, които считат, че Европейски Съюз би трябвало да се съгласи с настояванията на Русия? Много малко може да се каже изрично за тази настройка, защото тя е аморфна по своя темперамент. Не се следят основни разлики във връзка с пол, възраст, етническа принадлежност или приходи. Оказва се по-вероятно тя да се следи в областeн град или измежду безработните. Тази настройка е обществено размита, само че политически е мощно съсредоточена в две обединения: Възраждане и Българска социалистическа партия.
Статистическият разбор разрешава да се създадат няколко изводи. Преди всичко, профилът на съперника на военната поддръжка е неразбираем в очертанията си, до момента в който профилът на последователя е по-отчетлив: гражданин на София, с по-високо обучение, гласуващ за дясна политическа групировка. Съпротивата против поддръжката за Украйна не е твърда ценностна настройка и културно желание, присъща, да вземем за пример, за по-възрастното потомство със мемоари от социализма. Тя е сходна по същността си на съпротивата против имунизациите: размита настройка с необятен обществен темперамент, пресичайки професионални и подоходни групи.
Тази настройка е обвързвана с чувството за песимизъм към това, което се възприема като " външно " разстройване и нуждата от предприемане на решителни ограничения против него, без значение дали става дума за коронавирус или за нахлуването в Украйна. Ключова разграничителна линия в българското общество и политика е естеството на опорната точка: външна и европейска в единия случай и вътрешна и национална в другия.
Политическите представители усещат нуждата да се нареждат " външно " или " вътрешно ". Някои, като новата дясна коалиция или " Възраждане ", вършат явен (в случая, противоположен) геополитически избор. Други не престават да се двоумят (БСП), или се пробват да се препозиционират, като ГЕРБ, заявяващ планове за по-европейска ориентировка, или президентът Радев, движещ се в противоположна посока, пробвайки се да изрази скептични вътрешни групови настроения на европейската сцена. Тенденцията да се приписва на Радев изначална ориентировка в интерес на Русия прикрива опортюнистичното потребление на външни събития за постигането на вътрешно-политически цели.
Българското общество като цяло гледа на " външни " събития през " вътрешна " призма, и демонстрира отвращение да направи безапелационен ценностен избор, което е главен фактор за политическия блокаж, следен през последните две години. При тази политическа настройка значимите решения би трябвало да се вземат от ръководещите елити, без тези елити да имат увереността че стъпват на твърда почва и групов консенсус. Примерът с спонтанната и дълго прикривана помощ от българското държавно управление за Украйна в първите седмици на спора е индикативен. Колебанията или прикриването на решителни дейности неизбежно ускоряват скептицизма към ръководещите елити.
Малко евентуално е идните избори да допринесат доста за пресичането на този циничен кръг. Сходните резултати от анализите през 2021 година и 2023 година удостоверяват, че в българското общество има необятни, аморфни и устойчиви настроения на песимизъм или опозиция към разкази и ограничения, възприемани като " външни ", които предизвикват политиците да заобикалят поемането на твърди задължения, попречват излъчването на ясни идеологически болшинства, и възприемането на европейска позиция към вътрешни проблеми като корупцията и правораздаването.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ