Отлагането - този порок на забързаното съвремение, в което се

Отлагането - този недостатък на забързаното съвремение, в което се издига в фетиш продуктивността, е едно от нещата, с което съгласно хиляди публикации би трябвало да се борим.

Мързел? Липса на персонална ангажираност? Безхаберие? С тези и други въпроси мнозина се пробват да го обяснят. 

Но отлагането на работата за по-късно от време на време може да бъде и най-хубавото допустимо решение, което човек може да вземе за себе си, разяснява в Business Insider Паула Ризо. " Много хора намират за чудноват обстоятелството, че с изключение на специалист по продуктивността, аз съм и голям " отлагач ". Лично аз мисля, че двете вървят ръка за ръка. Трябва  да бъда по-организирана, с цел да не разреша на " отлагащата ми страна “ да вземе превъзходство. Но отлагането не постоянно е неприятно ", показва тя. 

Има моменти, когато оставянето на нещо за последната минута може да бъде в действителност от изгода. Например:

1. При креативно писане. 

" Забелязвам, че когато става въпрос за писането на публикация или публикация за моя блог в ListProducer.com, колкото повече време имам, толкоз по-дълго ми лишава завършването на материала. Писането е една от тези задания, които могат да се уголемяват до безспир, с цел да запълнят всяко време, което може да им отделите ", споделя Паула.

Когато имам през целия ден разполагаем, с цел да напиша обява, постоянно най-дълга е битката за измислянето на съвършения първи ред. Ако обаче изчакам до края на деня, това ме принуждава просто да напиша нещо, което от своя страна забързва креативния развой и внася нов приток от хрумвания, продължава тя

Съвет : Не забравяйте, обаче да си оставите задоволително време за редактиране.

2. Когато взимаме сложни, персонални решения. 

Когато не могат да вземат решение, хората хвърлят монети. Но по този начин те не оставят избора си в ръцете на ориста. Няма да има потребност да основават решението си на една от страните на монетата, тъй като незабавно щом тя излети във въздуха, те ще осъзнаят какво тъкмо желаят.  

Когато имаме доста време да проучваме сложен избор, постоянно подлагаме първичната си вътрешен глас под подозрение. Може да отделим време, още от началото на деня, с цел да обмислим въпроса, на изчакването до последната минута, с цел да вземем решението, ще ни разреши да бъдем по-инстинктивни. 

3. Когато работите с други хора. 

Не е ли извънредно, когато преди малко сте приключили измененията по даден план и клиентът ви ненадейно взема решение, че желае нещо напълно друго?

Във всеки бизнес развой може да очаквате, че ще преминете през няколко промени. Ако, обаче клиентът продължава да се колебае, може би е добра концепция да изчакате, с цел да разберете какво в действителност желае.

4. Когато се извинявате. 

Някои неточности изискват неотложно опрощение, само че в обстановка, в която може да сте създали неверен ход с клиент, наранили сте възприятията на другар или сте влезнали в спор с обичан човек, най-добре е да изчакате един ден преди да се извините.

Дори да осъзнаете грешката си на момента, изчакването е най-хубавият вид, защото по този метод вие избягвате прочувствена реакция и ще може да анализирате обстановката от по-безпристрастна позиция.  Колкото повече време имате да се поставите на мястото на другия, толкоз по-искрено ще бъде вашето опрощение - от време на време по този начин се оказва.

Източник: Мениджър Нюз