Страхът от болката ни е научил да избягваме трудностите - МОРГАН СКОТ ПЕК
Отлагането на насладата е развой на разпределение на болката и удоволствието от живота по този начин, че удоволствието да се усили чрез прекарването и превъзмогването на болката. Това е единственият метод да се живее вярно.
Винаги когато се опитваме да избегнем отговорността за личното си държание, ние желаеме да я прехвърлим на някой различен човек, организация или обект, било то „ ориста “ или „ обществото “, държавното управление, компанията или нашия началник. По тази причина Ерих Фром по този начин удачно е нарекъл студията си за нацизма и авторитарността „ Бягство от свободата “. При опита си да заобиколят болката от отговорността милиарди хора дневно се пробват да избягат от свободата си.
Има доста хора, които схващат нуждата от развиване, само че нямат предпочитание да се захванат. Те желаят и имат вяра, че е допустимо да подминат дисциплината и да намерят късия път до съвършенството. Често те се пробват да го създадат, като подражават на светиците и се отдръпват в пустинята. Някои от тях имат вяра, че посредством такава реплика към този момент са станали светци и пророци, а не са в положение за схванат, че още са деца и че би трябвало да стартират изначало.
Докато аз мисля, че огромните легенди в действителност са огромни, тъй като показват дълбоките истини за света, то митът за сантименталната обич е една ужасна неистина. Може би тази неистина ни е нужна, с цел да се влюбим, оженим и да продължим рода. Но като психиатър аз ежедневно скърбя за страшното подвеждане и страдалчество, което този мит насажда. Милиони хора губят голяма сила в обезверения си и ненужен опит да оприличат действителността на живота си на нереалността на мита.
Една свободна жена с право се пази от мъж, който при обръщенията си към нея употребява думи, означаващи домашни животни. Той в действителност може да я харесва единствено тъй като я асоциира с домашно животно, само че не е в положение да оцени нейната мощ, самостоятелност и автономия.
На родители, които споделят на децата си: „ Трябва да сте ни признателни за това, което сме създали поради вас “, постоянно в забележителна степен им липсва любовта. Всеки, който същински обича, познава удоволствието от любовта. Когато в действителност обичаме, то постъпваме по този начин вследствие на съзнателния си избор. Ние имаме деца, тъй като ги желаеме, и в случай че сме обичащи родители, то е, тъй като сме го желали.
Бедните духом не правят зло. Злото не се прави от хора, които са несигурни в правотата си, които се съмняват в личните си претекстове, които се тревожат да не станат предатели на себе си. Злото в този свят е дело на духовните богаташи, фарисеите на нашето съвремие, самодоволните, които се считат за безгрешни, тъй като не желаят да изтърпят неудобствата на сериозното самоизследване.
Преобладаващата линия на държанието на хората, които назовавам зли, е търсенето на изкупителна жертва. Тъй като в душата си те се считат за безукорни, нахвърлят се върху всеки, който им насочи някакъв укор. Те жертват другите, с цел да запазят визията за личното си съвършенство.
Злото най-често се прави заради блян към намиране на изкупителна жертва и хората, които аз дефинирам като зли, вършат това непрекъснато. Злото е използване на политическа мощ – т.е., налагането на личната воля над другите, намерено или прикрито, за да бъде избягнато духовното развиване. С други думи, злите хора атакуват другите, вместо да одобряват личните си дефекти. Духовното израстване изисква признание на нуждата у всеки да се издига духовно. Ако не можем да си го признаем, нямаме различен избор, с изключение на да се опитаме да премахнем доказателствата за нашите дефекти.
Животът придобива смисъл в самия развой на посрещане и превъзмогване на компликациите. Те са пробният камък за триумф и крах. Проблемите провокират нашия разсъдък и храброст, в действителност те ги основават. Те са стимулаторът за нашето интелектуално и духовно израстване. Когато желаеме да подпомогнем извисяването на човешкия дух, ние го провокираме и по този начин подтикваме неговата дарба да се оправя с компликации, също както в учебно заведение целеустремено слагаме задания на децата, с които те се занимават и преодоляват. Ние се учим единствено посредством болката от опълчването и разрешаването на проблеми. Както е споделил Бенджамин Франклин: „ Нещата, които ни нараняват, ни учат “. Това е повода, заради която мъдрите хора се научават да не се плашат, а да приветстват проблемите със съпътстващата ги болежка.
