194 дни - изложба на Стефан Иванов
Откриването на изложбата е от 16 - 19 часа, на 23 октомври в Plus 359 Gallery
Проектът на Стефан Иванов за пространството на Водната кула в Лозенец изследва новата действителност на облиците. Балансът на обектите в странни отвесни издигнатия и пана построява архитектурата на модерни тотеми, формирани от изкуствени и естествени детайли. Някои от тях са част от персонални истории, а в разширения подтекст на композициите те са съчетани с предмети, взети непосредствено от ателието на художника. Комбинирането на ясно разпознаваеми, събрани от човешкия обичай, обекти в енигматични асамблажи, дискутира класическата визия за скулптурата като поставяща на фундамент избрани полезности, персони, исторически събития и така нататък Скулптурите на Стефан Иванов нямат постаменти. Те наподобяват на уравновесени по чудноват метод облици от всекидневието, фиксиращи тъкмо избран миг на незавършено деяние, а рисунките към тях документират проучвателен метод, обвързван с това деяние. Съвкупността им образно разказва човешкия хабитат като синтез на обекти, появили се в резултат на индустриализацията и техническия напредък и естествени флора и фауна. В центъра на тази екосистема е индивидът, който съгласно Ерих Фром не управлява, а самичък попада под контрола на продуктите, които създава. Всичко, което би трябвало да притегли вниманието на потребителя в свят, движещ се напред, с цел да употребява и обезпечава условия за произвеждане на нови артикули, свети в жизнеспособен нюанс. Златото и среброто – знак на постоянни, закрепени от тържищата пазарни стойности – запечатват в съзнанието облици. В „ Симулакра и симулация “/1981/ Жан Бодрияр слага диагноза на актуалната просвета, която „ се явява едно грандиозно риалити, създаващо първокласни полуфабрикати, въплъщаващи „ една-единствена пристрастеност: пристрастеността към облика и присъщото за облиците желание… В това пространство на тоталната симулация няма никакви граници сред действителното и въображаемото, действителността минава в хиперреалност, характеризираща се с господството на симулакрите и замяната на действителното със знаци на действителното “.
![Галерия Структура показва Изкуство и политика - Конфронтации и съжителства]( "Галерия Структура показва Изкуство и политика - Конфронтации и съжителства")
Галерия " Структура " показва " Изкуство и политика - Конфронтации и съжителства "
Галерия " Структура " показва " Изкуство и политика - Конфронтации и съжителства " с присъединяване на Ото Дикс, Хана Хьох, Йозеф Бойс, Гюнтер...
Тези хрумвания могат да бъдат разпознати в децентрализираната система от облици, с които работи Стефан Иванов. На пръв взор детайлите на неговите статуи наподобяват на добре почистени, полирани и боядисани реди-мейд обекти. В реалност, огромна част от тях са усърдно моделирани и изкуствено основани от художника, който ги създава от разнообразни материали. Варели, играчки, пожарогасители, риби, облекла, плодове, мебели, автомобилни гуми, клони, оцветени в розово, синьо, алено, разнообразни оттенъци на зеленото, или имитиращи метали бои, смесват живото и неживото в еднородна маса артикули. Равнопоставеното показване на индустриално създадени предмети дружно с обекти, основани в ателието на скулптора, изследва невидимите процеси в появяването на формите. Техният тип, цвят и ред на нареждане са резултат на персоналните наблюдения и чувства на художника за ирационалността на човешката природа, която предизвиква все по-глобални отрицателни промени в виталната ни среда. Единствените обекти, които търпят естествени промени в съвършения неестествен свят на „ тотемите “, са тези, направени от дърво, което старее напрегнат и напуква гладките повърхности. Разигравайки разнообразни микро истории с облиците на разпознаваеми, от време на време даже банални движимости, Стефан Иванов илюстрира концепцията на Бодрияр, че симулакрите в действителност са фалшификати на несъществуващото. За подобен образен прочит основни се оказват формите боядисани в сиво – безпристрастен цвят, получен от смесването на бяло и черно. Сивите предмети потъват в неопределеността сред черното и бялото – територия, в която очевидността на забележимото е сложена под въпрос. Алхимията на този развой от години е част от работата на Стефан Иванов и е синтезирана от наблюденията върху природата на това, което ни заобикаля. Визуалният език в основата на неговия най-нов план е построен благодарение на облици от тривиалното всекидневие и поражда смисли и асоциации с необятен набор от тематики и проблеми. Тяхната централизация провокира тревожното чувство за рецесия в търсенето на смисъл и постоянни референтни стойности на полезностите в актуалния свят.
*Симулакрум (на британски: simulacrum, мн.ч. simulacra, от латинското simulacrum, което значи „ сходство “) като дума в британски език се появява за първи път през късния 16 век и е употребена, с цел да опише репрезентацията (изобразяването) на друга репрезентация, да вземем за пример скулптура или картина. През късния 19 век към този момент има една вторична асоциация на нейното значение с нископоставеност и непълноценост: т.е. става дума за изображение без същността или качествата на оригинала…
Проектът на Стефан Иванов за пространството на Водната кула в Лозенец изследва новата действителност на облиците. Балансът на обектите в странни отвесни издигнатия и пана построява архитектурата на модерни тотеми, формирани от изкуствени и естествени детайли. Някои от тях са част от персонални истории, а в разширения подтекст на композициите те са съчетани с предмети, взети непосредствено от ателието на художника. Комбинирането на ясно разпознаваеми, събрани от човешкия обичай, обекти в енигматични асамблажи, дискутира класическата визия за скулптурата като поставяща на фундамент избрани полезности, персони, исторически събития и така нататък Скулптурите на Стефан Иванов нямат постаменти. Те наподобяват на уравновесени по чудноват метод облици от всекидневието, фиксиращи тъкмо избран миг на незавършено деяние, а рисунките към тях документират проучвателен метод, обвързван с това деяние. Съвкупността им образно разказва човешкия хабитат като синтез на обекти, появили се в резултат на индустриализацията и техническия напредък и естествени флора и фауна. В центъра на тази екосистема е индивидът, който съгласно Ерих Фром не управлява, а самичък попада под контрола на продуктите, които създава. Всичко, което би трябвало да притегли вниманието на потребителя в свят, движещ се напред, с цел да употребява и обезпечава условия за произвеждане на нови артикули, свети в жизнеспособен нюанс. Златото и среброто – знак на постоянни, закрепени от тържищата пазарни стойности – запечатват в съзнанието облици. В „ Симулакра и симулация “/1981/ Жан Бодрияр слага диагноза на актуалната просвета, която „ се явява едно грандиозно риалити, създаващо първокласни полуфабрикати, въплъщаващи „ една-единствена пристрастеност: пристрастеността към облика и присъщото за облиците желание… В това пространство на тоталната симулация няма никакви граници сред действителното и въображаемото, действителността минава в хиперреалност, характеризираща се с господството на симулакрите и замяната на действителното със знаци на действителното “.
Галерия " Структура " показва " Изкуство и политика - Конфронтации и съжителства " с присъединяване на Ото Дикс, Хана Хьох, Йозеф Бойс, Гюнтер...
Тези хрумвания могат да бъдат разпознати в децентрализираната система от облици, с които работи Стефан Иванов. На пръв взор детайлите на неговите статуи наподобяват на добре почистени, полирани и боядисани реди-мейд обекти. В реалност, огромна част от тях са усърдно моделирани и изкуствено основани от художника, който ги създава от разнообразни материали. Варели, играчки, пожарогасители, риби, облекла, плодове, мебели, автомобилни гуми, клони, оцветени в розово, синьо, алено, разнообразни оттенъци на зеленото, или имитиращи метали бои, смесват живото и неживото в еднородна маса артикули. Равнопоставеното показване на индустриално създадени предмети дружно с обекти, основани в ателието на скулптора, изследва невидимите процеси в появяването на формите. Техният тип, цвят и ред на нареждане са резултат на персоналните наблюдения и чувства на художника за ирационалността на човешката природа, която предизвиква все по-глобални отрицателни промени в виталната ни среда. Единствените обекти, които търпят естествени промени в съвършения неестествен свят на „ тотемите “, са тези, направени от дърво, което старее напрегнат и напуква гладките повърхности. Разигравайки разнообразни микро истории с облиците на разпознаваеми, от време на време даже банални движимости, Стефан Иванов илюстрира концепцията на Бодрияр, че симулакрите в действителност са фалшификати на несъществуващото. За подобен образен прочит основни се оказват формите боядисани в сиво – безпристрастен цвят, получен от смесването на бяло и черно. Сивите предмети потъват в неопределеността сред черното и бялото – територия, в която очевидността на забележимото е сложена под въпрос. Алхимията на този развой от години е част от работата на Стефан Иванов и е синтезирана от наблюденията върху природата на това, което ни заобикаля. Визуалният език в основата на неговия най-нов план е построен благодарение на облици от тривиалното всекидневие и поражда смисли и асоциации с необятен набор от тематики и проблеми. Тяхната централизация провокира тревожното чувство за рецесия в търсенето на смисъл и постоянни референтни стойности на полезностите в актуалния свят.
*Симулакрум (на британски: simulacrum, мн.ч. simulacra, от латинското simulacrum, което значи „ сходство “) като дума в британски език се появява за първи път през късния 16 век и е употребена, с цел да опише репрезентацията (изобразяването) на друга репрезентация, да вземем за пример скулптура или картина. През късния 19 век към този момент има една вторична асоциация на нейното значение с нископоставеност и непълноценост: т.е. става дума за изображение без същността или качествата на оригинала…
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ