Денят 28 ноември в българската история
Открита е Захарна фабрика - първото огромно индустриално дружество в България (1898). Фабриката е построена с белгийски капитали върху повърхност от 14 000 кв. м. Тя е извънредно съвременно за времето си дружество с цялостен цикъл на работа. Капацитетът й разрешава да се преработват 100 вагона цвекло на денонощие.
По разпореждане на Яне Сандански, Тодор Паница прострелва в София Борис Сарафов и Иван Гарванов. Това е началото на фактическото разединение във ВМОРО.
На 28 ноември и роден поп Андрей, Червеният поп, прочут от поемата на Гео Милев “Септември ”, министърът на държавната администрация и административната промяна Николай Василев. На 28 ноември умира Георги Кирязов Рупчев, български стихотворец и преводач.
2010 година
Булевард „ Брюксел “ е бул. в регион „ Искър “, Източна София, свързващ Летище София с бул. „ Цариградско шосе “, е пуснат още веднъж в употреба - 9 дни преди контрактувания период. Реконструиран е главно през 2010 година Строителните работи по обекта са изпълнени за 122 дни, а цената на ремонта на бул. „ Брюксел “ е 16,19 млн. лв.. При реконструкцията е построена и първата в България шумоизолираща стена — от 2-те страни на естакадата на булеварда.
2009 година
На 5-ия Извънреден конгрес на Национално придвижване за непоклатимост и напредък Христина Христова е определена за нов ръководител партията, откакто партията дълго време е управлявано от Симеон Сакскобургготски. На 27 октомври 2013 година на този пост е определена Антония Първанова.
Национално придвижване за непоклатимост и напредък (НДСВ) е българска политическа партия от лидерски вид. Тя е учредена през 2002 година (след несполучлив опит през 2001 г.) от последния цар на България Симеон Сакскобургготски като Национално придвижване Симеон Втори. Името е променено на 3 юни 2007 година на конгрес, чиято правда е оспорвана, и още веднъж на 18 октомври 2008 година Седалището на партията е на адрес София, ул. „ Врабча “ № 23.
1996 година
Европейската комисия по правата на индивида в Страсбург афишира, че някогашният български министър-председател Андрей Луканов е задържан и арестуван непозволено, по тази причина България би трябвало да изплати обезщетение на наследниците му. Луканов е задържан през 1992 година На 8 юли 1992 година Народното събрание гласоподава да се отнеме депутатския имунитет на някогашния министър председател Андрей Луканов, против който стартира разследване по обвиняване в каузи за дълбоката икономическа рецесия, в която изпада страната през 80-те години, и за оказване на помощи на комунистически партии и на страни от Третия свят.
Андрей Карлов Луканов е политически и държавен деятел. Роден е в Москва на 26 септември 1938 година Завършва Института за интернационалните връзки в Москва. Член е на Българска комунистическа партия от 1965 година Член на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1977 година и на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия (1989-1990 г.). Председател е на Министерския съвет от 8 февруари до 20 декември 1990 година Убит е в София на 2 октомври 1996 г.
1977 година
Министъра на външните работи Петър Младенов отпътува на публично посещаване в Португалия. Визитата трае до 30 ноември, когато са подписани и Консулска спогодба сред Народна република България и Португалската република. Конвенцията влиза в действие 30 дни след размяната на ратификационни документи. Ратифицирана с Указ през февруари 1978 година, само че няма данни за замяна на ратификационни документи. На 30 ноември е подписана и конвенция сред държавното управление на Народна република България и държавното управление на Република Португалия за съдействие в региона на туризма. Тя влиза в действие от 9 юни 1978 година Утвърдена е с Решение на Министерски съвет през 1978 година
България и Португалия откриват дипломатически връзки през 1925 година През 1945 година те са прекратени и са възобновени на 24 юни 1974 година
1948 година
В Съединени американски щати е пуснат в продажба първият фотоапарат “Полароид ”.
1918 година
Начело на ширококоалиционния кабинет застава Теодор Теодоров от Народната партия, а в ръководещата коалиция е привлечена и Прогресивно-либералната партия.
Теодор Теодоров се включва интензивно в политическия живот на страната след рухването на държавно управление на Стефан Стамболов през май 1894 година Той е един от създателите и управителните дейци на Народната партия, а след сливането и с Прогресивно-либералната партия (1920 г.), и на Обединената народнопрогресивна партия.
След държавния прелом на 9 юни 1923 година влиза в Демократическия сговор. Заема разнообразни постове: ръководител на VIII Обикновено национално заседание (1894-1896 г.), министър на правораздаването (10 февруари 1896-26 август 1897 г.), министър на финансите (26 август 1897-18 януари 1899 г.). Същият пост заема и от 16 март 1911 година до 4 юли 1913 година От 17 октомври до 28 ноември 1918 година е министър на външните работи и изповеданията, от 28 ноември 1918 година до 6 октомври 1919 година е министър-председател и министър на външните работи и изповеданията.
1907 година
По разпореждане на Яне Сандански, Тодор Паница прострелва в София Борис Сарафов и Иван Гарванов.
Борис Петров Сарафов - български държавник, деятел на националноосвободителните битки на българите в Македония и Одринско. Роден е на 12 юли 1872 година Завършва Солунската мъжка гимназия (1890 г.) и Военното учебно заведение в София (1893 г.). Служи като офицер в Белоградчик. Войвода на чета в четническата акция на ВМОК (1895 г.) и на 12 юли завладява Мелник. Май 1899 година - март 1901 година е ръководител на ВМОК. Сътрудничи с Гоце Делчев и Гьорче Петров - задгранични представители на ВМОРО в България. Началник е на Главния щаб на въстанието в Битолски революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903-1904 година пътува из Европа и разпространява концепциите и делото на ВМОРО. Участва в Рилския конгрес (1905 г.) като представител на Битолския революционен окръг. Избран е дружно с Иван Гарванов и Христо Матов в Задграничното посланичество на ВМОРО в България.
Иван Гарванов е един от създателите и ръководителите на Българското скрито революционно приятелство в Турция, формирано в контраст на ВМОРО. След включването на братството през 1899 година във ВМОРО става член на Солунския комитет. През 1901 година, след Солунската спекулация, застава отпред на Централен комитет на ВМОРО. Под негово управление на Солунския конгрес на ВМОРО 1903 година се взема решение за повдигане на въстание. След солунските атентати от април 1903 година е задържан и изпратен на изгнание в Акя, Мала Азия. Освободен е през 1904 г, идва в България и става преподавател във Втора мъжка гимназия в София. След 1906 година, в състава на Задграничното посланичество на ВМОРО, става изразител на концепциите на дясното течение.
1894 година
Отменени са множеството ограничаващи текстове в Закона за печата от декември 1887 година Първият закон за печата у нас след Освобождението е признат през декември 1883 година Той анулира настоящия до тогава консервативен отомански закон за печата от 1865 година
1880 година
Назначен е нов демократичен кабинет отпред с Петко Каравелов, реконструиран на 17 декември.
Петко Каравелов е политически и държавен деятел, постоянен член на Българското книжовно сдружение. През 1877 година е назначен за вицегубернатор на Видин, по-късно става областен шеф на Търново. Взема присъединяване в работата на Учредителното заседание 1879 година Избран е за ръководител на Първото нормално национално заседание. Заема разнообразни длъжности: министър на финансите (24 март – 28 ноември 1880 г.), министър-председател и министър на финансите, ръководещ Министерството на правораздаването (28 ноември 1880–27 април 1881 г.). След държавния прелом 1881 година емигрира в Пловдив и продължава битката за възобновяване на Търновската конституция. След унищожаване на режима на пълномощията се завръща в София. Заема разнообразни длъжности: министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884–9 август 1886 г.), министър на публичните градежи, пътищата и известията (29 юни 1884–1 януари 1885 г.) и ръководещ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885–9 август 1886 г.). След детронацията на княз Александър I Батенберг е ръководител на краткотрайното държавно управление (12–16 август 1886 г.) и член на Регентството.
1878 година
Българското книжовно сдружение в Браила взема решение да придвижи активността си в София.
Дружеството е учредено в края на септември 1869 година в Браила от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. Поставя си научни и патриотични цели, с които се стреми да подтиква развиването на българската интелигенция и да оказва влияние на националноосвободителната битка на българския народ. На първото общо заседание е признат правилник на сдружението, който регламентира неговото организационно създаване. За пръв ръководител е определен проф. Марин Дринов. Дружеството издава собствен печатен орган - " Периодическо списание на Българското книжовно сдружение ". По време на Априлското въстание 1876 година и Руско-турската освободителна война 1877-1878 година краткотрайно приключва своята активност. През 1884 година е признат нов правилник, съгласно който Българското книжовно сдружение в действителност се трансформира в академия. Създават се три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. През 1901-1911 година сдружението издава " Летопис на Българското книжовно сдружение в София ", от началото на 1902 година стартира да излиза и поредицата " Българска библиотека ". През 1903 година сдружението се натоварва и с издаването на " Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина ", излизал до този миг като орган на Министерството на националното просвещение. От 1906 година то открива нова поредност " Български старини ".
Българското книжовно сдружение развива богата и многостранна активност, изключително в годините директно след Освобождението. На 6 март 1911 година то се преименува в Българска академия на науките.
1878 година
Основана е Публична библиотека в София (дн. Народна библиотека " Св. св. Кирил и Методий " ), с Музеен отдел (от 1892 година - Народен музей с три отдела). Читалнята е открита на 15 януари 1879 година
На 11 август 1994 година Народната библиотека е оповестена за културен институт с национално значение. Пет години след което излиза Законът за протекция на културата, по смисъла на който Библиотеката е институт с национално значение. През 2000 година излиза новият Закон за наложителното складиране на печатни и други типове изявления.
На тази дата са родени:
1969 година
Роден е Николай Василев - български икономист. Има бакалавърска степен по стопанска система и мениджмънт (1990-1994 г.) от Университета за стопански науки в Будапеща (Унгария; данъчен съветник за Източна Европа и Европейския съюз в " Купърс и Лайбранд " в Будапеща); бакалавърска степен по бизнесадминистрация и втора компетентност " Финанси и стопанска система " (1994-1995 г.) в университета на щат Ню Йорк, гр. Осциго, Съединени американски щати. През 1996–1997 година специализира данъчна политика и финанси в университета " Кейо " (Токио) със стипендия " Такасе " (сътрудник по тактика на японските финансови пазари в SBC " Wartburg " ); магистърска степен по " Международна стопанска система и финанси " от университета Брендайс, Уолтъм, Масачусетс, Съединени американски щати (стипендия " Джордж Сорос " ). От септември 2000 година е старши вицепрезидент и шеф " Проучвания за Централна и Източна Европа " в консултантска компания " Zazard Capital Markets " (Лондон). Депутат е в ХХХIХ Народно събрание от Национална движение „Симеон Втори". Вицепремиер и министър на стопанската система е в държавното управление на Симеон Сакскобургготски (2001 г.). Депутат в XL Народно заседание. В държавното управление на Сергей Станишев е министър на държавната администрация и административната промяна.
1948 година
Роден е Димитър Гетов - български музикант, аранжор и композитор. До 1976 година е диригент на естрадния оркестър " Плевен ", а от 1976 година е в " Сребърни звезди " при Естрадата на Българска народна армия. В началото на 80-те години сътрудничи на Българска национална телевизия като музикант и аранжор. Автор е на песни, оркестрови пиеси и музика за естрадни спектакли.
1940 година
Родена е Неда Монова Антонова - българска писателка, поетеса. През 1972 година приключва Института по просвета в Ленинград (дн. Санкт Петербург). В интервала 1959 – 1963 година работи като учителка, след което една година е библиотекарка в Плевен. В годините 1972–1974 е драматург на Северняшкия отбор в Плевен. От 1975 година Неда Антонова е редактор в сп. " Отечество ". През 1979-1984 година е редактор в художествената редакция на Държавното военно издателство. В интервала 1984-1990 година е член на групата на писателите и композиторите при Министерството на националната защита. Творбите й са най-вече на исторически тематики. Автор е на драматургични произведения " И слезе Господ на земята " (1984 г.), " Гълъб за сърдечни послания " (1989 г.), " Звезда от последна големина " (1990 г.), на стихосбирката " Повторими неща " (1969 г.), на романите " Войната свърши в четвъртък " (1979 г.), " Не умирай вместо мен " (1981 г.), " Три кита в аквариума " (1982 г.), " Приют за щастливи " (1983 г.), " Обичам те, вълк " (1984 г.), " Ангела " (1985 г.), " Надали " (1987 г.), " Вълк на покрива " (1988 г.), " Лобният път на сърцето " (1989 г.).
1925 година
Роден е Мито Петков Гановски - български художник. Професор е от 1974 година В годините 1970 – 1976 и зам.-ректор във ВИИИ в София. Сред по-известните му творби са " Прабългари " (1961 г.), " Септемвриец " (1962 г.), " Непокорният " (1963 г.), " Април 1876 " (1966 г.), " Септемврийски разгром " (1968 г.), " Партизанско семейство " (1969 г.), " Златният век " (1972 г.), " Приказка за Странджа " (1974 г.), " Добруджанска опозиция " (1976 г.) и други
1915 година
На 16 ноември 1915 година (28 ноември по нов стил) е роден Асен Димитров Диамандиев - български музикален възпитател, хоров диригент и композитор.
1908 година
На 16 ноември 1908 година (28 ноември по нов стил) е родена Вера Тодорова Недкова - българска художничка.
1893 година
Роден е Димитър Любомиров Гичев - български държавник, един от водачите на Българския аграрни национален съюз, правилен почитател на Ал. Стамболийски. В годините 1922-1923 година е пловдивски областен шеф. През 1931 година е министър на земеделието в кабинета на А. Малинов, по-късно в кабинета на Н. Мушанов - министър на търговията до 19 май 1934 година По негова самодейност са гласувани законите за розопроизводството, за цвеклосеенето, за занаятчиите. Редактор е на в. " Земеделско знаме ". Умира на 26 април 1964 година в София.
1879 година
Роден е Поп Андрей (Андрей Игнатов Иванов) в с. Медковец, област Монтана. Поп Андрей учи в гимназията във Видин, след което приключва курсове за свещеници в Русе. Работи като духовник в с. Сливовик, Монтанско. Поради противоречие с политиката на църковните управляващи е изпратен за 6 м. на изгнание в Преображенския манастир. Участва в работата на I конгрес на Българска комунистическа партия (1919). По време на Септемврийското въстание 1923 година управлява отряд и командва оръдие в сраженията при гара Брусарци, Монтанско. При разгрома на въстанието е хванат и обесен е на телеграфен дирек на 30 септември 1923 година в Медковец.
На тази дата умират:
2007 година
Умира българският художник, сценарист и режисьор Доньо Донев.
Роден е на 27 юни 1929 година в Берковица. Завършва „ Графика “ в Националната художествена академия през 1954 година
Първият му анимационен филм като художник е „ Грух и Грушка “ (1957), а с „ Дует “ (1961) дебютира като сценарист и режисьор. Работи като художник във в. „ Вечерни вести “ (1954-1956), художник и режисьор в отдела за анимационни филми в СИФ (1956-1970) и в САФ „ София “ (1970-1993), където е и началник на креативен колектив.
Работи върху анимационната поредност „ Тримата простаци “ от 1970 година до 1990 година Донев е основен редактор на вестника „ Тримата простаци “ (1989-1997), а също и на „ Четиримата простаци “ (1997) и списание „ Фрас “.
Доньо Донев е професор в НАТФИЗ и преподава анимационна постановка.
През 2000 година е почетен с Орден „ Стара планина “ - първа степен.
2001 година
Умира Георги Кирязов Рупчев - български стихотворец и преводач. Роден е на 2 септември 1957 година в София. През 1982 година приключва българска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Дебютира през 70-те години във в. " Средношколско знаме " и сп. " Родна тирада ". Публикува в първите самиздатски броеве на алманасите " Мост " и " Глас ". Превежда: " Песен на Песните ", текстове на " Пинк Флойд ", Дж. Ленън, Т. С. Елиът, А. Ахматова, О. Манделщам. Автор е на съчиненията " Уморени от чудото " (1982 г.), " Смяна на нощната стража " (1987 г.), " Смъртта на Тибалт " (1989 г.), " Силните на нощта " (1991 г.).
1991 година
Умира Иван Николов (И. Н. Иванов) – български стихотворец и преводач. Роден е на 28 февруари 1937 година в с. Горски извор, Хасковско. През 1965 година приключва българска лингвистика в СУ “Климент Охридски ”. Работи като публицист и основен редактор на издателство " Хр. Г. Данов " в Пловдив (1969-1980 г.) и основен редактор на сборник " Юг " (1980-1989). Член е на Управителния съвет на Съюз на българските писатели (от 1986 г.). Участва в сатиричния алманах с шаржове " Криво огледало " (заедно с А. Германов - илюстрации). Превежда лирика от съветски език (М. Цветаева, А. Ахматова), редактира и сформира сборниците " Питат ли ме де зората " (1970 г.), " Опорна точка " (1973 г.), " Топчето пукна " (1976 г.), антологията " Приятели от Кишинев " (1977 г.), " Спомени за Ал. Блок " (1982 г.), " Спомени за Есенин " (1984), " Кръстопътна земя " (1985 г.). Иван Николов е създател на съчинения " Селянинът с хляба " (1960 г.), " Безсънна звезда " (1963 г.), " Бъдете празнични " (1965 г.), " Момчето с лунички " (1966 г.), " Юг " (1967 г.), " Голямото лято " (1968 г.), " Люлки над света " (1968 г.), " Дъх на пелин " (1969 г.), " Етажерка " (1970 г.), " Руска тетрадка " (1971 г.), " Дай си дясната ръка " (1972 г.), " В средата на живота " (1973 г.), " Мъжка сянка " (1973 г.), " Парнас към нас " (кн. 1-2, 1974-1987 година, съавт. А. Германов), " Седмоцветна дъга " (1974 г.), " Подземна вода " (1976 г.), " Кактусовата алея " (1977 г.), " Разни работи " (1978 г.), " Изповедалня " (1980 г.), " Криво огледало " (1983 г.), " Сто стихотворения " (1983), " Стълба в небето " (1984 г.), " Животопис " (1987 г.), " Требник. Приписки с върха на перото " (1989 г.), " Трилистник " (1990 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
По разпореждане на Яне Сандански, Тодор Паница прострелва в София Борис Сарафов и Иван Гарванов. Това е началото на фактическото разединение във ВМОРО.
На 28 ноември и роден поп Андрей, Червеният поп, прочут от поемата на Гео Милев “Септември ”, министърът на държавната администрация и административната промяна Николай Василев. На 28 ноември умира Георги Кирязов Рупчев, български стихотворец и преводач.
2010 година
Булевард „ Брюксел “ е бул. в регион „ Искър “, Източна София, свързващ Летище София с бул. „ Цариградско шосе “, е пуснат още веднъж в употреба - 9 дни преди контрактувания период. Реконструиран е главно през 2010 година Строителните работи по обекта са изпълнени за 122 дни, а цената на ремонта на бул. „ Брюксел “ е 16,19 млн. лв.. При реконструкцията е построена и първата в България шумоизолираща стена — от 2-те страни на естакадата на булеварда.
2009 година
На 5-ия Извънреден конгрес на Национално придвижване за непоклатимост и напредък Христина Христова е определена за нов ръководител партията, откакто партията дълго време е управлявано от Симеон Сакскобургготски. На 27 октомври 2013 година на този пост е определена Антония Първанова.
Национално придвижване за непоклатимост и напредък (НДСВ) е българска политическа партия от лидерски вид. Тя е учредена през 2002 година (след несполучлив опит през 2001 г.) от последния цар на България Симеон Сакскобургготски като Национално придвижване Симеон Втори. Името е променено на 3 юни 2007 година на конгрес, чиято правда е оспорвана, и още веднъж на 18 октомври 2008 година Седалището на партията е на адрес София, ул. „ Врабча “ № 23.
1996 година
Европейската комисия по правата на индивида в Страсбург афишира, че някогашният български министър-председател Андрей Луканов е задържан и арестуван непозволено, по тази причина България би трябвало да изплати обезщетение на наследниците му. Луканов е задържан през 1992 година На 8 юли 1992 година Народното събрание гласоподава да се отнеме депутатския имунитет на някогашния министър председател Андрей Луканов, против който стартира разследване по обвиняване в каузи за дълбоката икономическа рецесия, в която изпада страната през 80-те години, и за оказване на помощи на комунистически партии и на страни от Третия свят.
Андрей Карлов Луканов е политически и държавен деятел. Роден е в Москва на 26 септември 1938 година Завършва Института за интернационалните връзки в Москва. Член е на Българска комунистическа партия от 1965 година Член на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1977 година и на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия (1989-1990 г.). Председател е на Министерския съвет от 8 февруари до 20 декември 1990 година Убит е в София на 2 октомври 1996 г.
1977 година
Министъра на външните работи Петър Младенов отпътува на публично посещаване в Португалия. Визитата трае до 30 ноември, когато са подписани и Консулска спогодба сред Народна република България и Португалската република. Конвенцията влиза в действие 30 дни след размяната на ратификационни документи. Ратифицирана с Указ през февруари 1978 година, само че няма данни за замяна на ратификационни документи. На 30 ноември е подписана и конвенция сред държавното управление на Народна република България и държавното управление на Република Португалия за съдействие в региона на туризма. Тя влиза в действие от 9 юни 1978 година Утвърдена е с Решение на Министерски съвет през 1978 година
България и Португалия откриват дипломатически връзки през 1925 година През 1945 година те са прекратени и са възобновени на 24 юни 1974 година
1948 година
В Съединени американски щати е пуснат в продажба първият фотоапарат “Полароид ”.
1918 година
Начело на ширококоалиционния кабинет застава Теодор Теодоров от Народната партия, а в ръководещата коалиция е привлечена и Прогресивно-либералната партия.
Теодор Теодоров се включва интензивно в политическия живот на страната след рухването на държавно управление на Стефан Стамболов през май 1894 година Той е един от създателите и управителните дейци на Народната партия, а след сливането и с Прогресивно-либералната партия (1920 г.), и на Обединената народнопрогресивна партия.
След държавния прелом на 9 юни 1923 година влиза в Демократическия сговор. Заема разнообразни постове: ръководител на VIII Обикновено национално заседание (1894-1896 г.), министър на правораздаването (10 февруари 1896-26 август 1897 г.), министър на финансите (26 август 1897-18 януари 1899 г.). Същият пост заема и от 16 март 1911 година до 4 юли 1913 година От 17 октомври до 28 ноември 1918 година е министър на външните работи и изповеданията, от 28 ноември 1918 година до 6 октомври 1919 година е министър-председател и министър на външните работи и изповеданията.
1907 година
По разпореждане на Яне Сандански, Тодор Паница прострелва в София Борис Сарафов и Иван Гарванов.
Борис Петров Сарафов - български държавник, деятел на националноосвободителните битки на българите в Македония и Одринско. Роден е на 12 юли 1872 година Завършва Солунската мъжка гимназия (1890 г.) и Военното учебно заведение в София (1893 г.). Служи като офицер в Белоградчик. Войвода на чета в четническата акция на ВМОК (1895 г.) и на 12 юли завладява Мелник. Май 1899 година - март 1901 година е ръководител на ВМОК. Сътрудничи с Гоце Делчев и Гьорче Петров - задгранични представители на ВМОРО в България. Началник е на Главния щаб на въстанието в Битолски революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903-1904 година пътува из Европа и разпространява концепциите и делото на ВМОРО. Участва в Рилския конгрес (1905 г.) като представител на Битолския революционен окръг. Избран е дружно с Иван Гарванов и Христо Матов в Задграничното посланичество на ВМОРО в България.
Иван Гарванов е един от създателите и ръководителите на Българското скрито революционно приятелство в Турция, формирано в контраст на ВМОРО. След включването на братството през 1899 година във ВМОРО става член на Солунския комитет. През 1901 година, след Солунската спекулация, застава отпред на Централен комитет на ВМОРО. Под негово управление на Солунския конгрес на ВМОРО 1903 година се взема решение за повдигане на въстание. След солунските атентати от април 1903 година е задържан и изпратен на изгнание в Акя, Мала Азия. Освободен е през 1904 г, идва в България и става преподавател във Втора мъжка гимназия в София. След 1906 година, в състава на Задграничното посланичество на ВМОРО, става изразител на концепциите на дясното течение.
1894 година
Отменени са множеството ограничаващи текстове в Закона за печата от декември 1887 година Първият закон за печата у нас след Освобождението е признат през декември 1883 година Той анулира настоящия до тогава консервативен отомански закон за печата от 1865 година
1880 година
Назначен е нов демократичен кабинет отпред с Петко Каравелов, реконструиран на 17 декември.
Петко Каравелов е политически и държавен деятел, постоянен член на Българското книжовно сдружение. През 1877 година е назначен за вицегубернатор на Видин, по-късно става областен шеф на Търново. Взема присъединяване в работата на Учредителното заседание 1879 година Избран е за ръководител на Първото нормално национално заседание. Заема разнообразни длъжности: министър на финансите (24 март – 28 ноември 1880 г.), министър-председател и министър на финансите, ръководещ Министерството на правораздаването (28 ноември 1880–27 април 1881 г.). След държавния прелом 1881 година емигрира в Пловдив и продължава битката за възобновяване на Търновската конституция. След унищожаване на режима на пълномощията се завръща в София. Заема разнообразни длъжности: министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884–9 август 1886 г.), министър на публичните градежи, пътищата и известията (29 юни 1884–1 януари 1885 г.) и ръководещ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885–9 август 1886 г.). След детронацията на княз Александър I Батенберг е ръководител на краткотрайното държавно управление (12–16 август 1886 г.) и член на Регентството.
1878 година
Българското книжовно сдружение в Браила взема решение да придвижи активността си в София.
Дружеството е учредено в края на септември 1869 година в Браила от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. Поставя си научни и патриотични цели, с които се стреми да подтиква развиването на българската интелигенция и да оказва влияние на националноосвободителната битка на българския народ. На първото общо заседание е признат правилник на сдружението, който регламентира неговото организационно създаване. За пръв ръководител е определен проф. Марин Дринов. Дружеството издава собствен печатен орган - " Периодическо списание на Българското книжовно сдружение ". По време на Априлското въстание 1876 година и Руско-турската освободителна война 1877-1878 година краткотрайно приключва своята активност. През 1884 година е признат нов правилник, съгласно който Българското книжовно сдружение в действителност се трансформира в академия. Създават се три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. През 1901-1911 година сдружението издава " Летопис на Българското книжовно сдружение в София ", от началото на 1902 година стартира да излиза и поредицата " Българска библиотека ". През 1903 година сдружението се натоварва и с издаването на " Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина ", излизал до този миг като орган на Министерството на националното просвещение. От 1906 година то открива нова поредност " Български старини ".
Българското книжовно сдружение развива богата и многостранна активност, изключително в годините директно след Освобождението. На 6 март 1911 година то се преименува в Българска академия на науките.
1878 година
Основана е Публична библиотека в София (дн. Народна библиотека " Св. св. Кирил и Методий " ), с Музеен отдел (от 1892 година - Народен музей с три отдела). Читалнята е открита на 15 януари 1879 година
На 11 август 1994 година Народната библиотека е оповестена за културен институт с национално значение. Пет години след което излиза Законът за протекция на културата, по смисъла на който Библиотеката е институт с национално значение. През 2000 година излиза новият Закон за наложителното складиране на печатни и други типове изявления.
На тази дата са родени:
1969 година
Роден е Николай Василев - български икономист. Има бакалавърска степен по стопанска система и мениджмънт (1990-1994 г.) от Университета за стопански науки в Будапеща (Унгария; данъчен съветник за Източна Европа и Европейския съюз в " Купърс и Лайбранд " в Будапеща); бакалавърска степен по бизнесадминистрация и втора компетентност " Финанси и стопанска система " (1994-1995 г.) в университета на щат Ню Йорк, гр. Осциго, Съединени американски щати. През 1996–1997 година специализира данъчна политика и финанси в университета " Кейо " (Токио) със стипендия " Такасе " (сътрудник по тактика на японските финансови пазари в SBC " Wartburg " ); магистърска степен по " Международна стопанска система и финанси " от университета Брендайс, Уолтъм, Масачусетс, Съединени американски щати (стипендия " Джордж Сорос " ). От септември 2000 година е старши вицепрезидент и шеф " Проучвания за Централна и Източна Европа " в консултантска компания " Zazard Capital Markets " (Лондон). Депутат е в ХХХIХ Народно събрание от Национална движение „Симеон Втори". Вицепремиер и министър на стопанската система е в държавното управление на Симеон Сакскобургготски (2001 г.). Депутат в XL Народно заседание. В държавното управление на Сергей Станишев е министър на държавната администрация и административната промяна.
1948 година
Роден е Димитър Гетов - български музикант, аранжор и композитор. До 1976 година е диригент на естрадния оркестър " Плевен ", а от 1976 година е в " Сребърни звезди " при Естрадата на Българска народна армия. В началото на 80-те години сътрудничи на Българска национална телевизия като музикант и аранжор. Автор е на песни, оркестрови пиеси и музика за естрадни спектакли.
1940 година
Родена е Неда Монова Антонова - българска писателка, поетеса. През 1972 година приключва Института по просвета в Ленинград (дн. Санкт Петербург). В интервала 1959 – 1963 година работи като учителка, след което една година е библиотекарка в Плевен. В годините 1972–1974 е драматург на Северняшкия отбор в Плевен. От 1975 година Неда Антонова е редактор в сп. " Отечество ". През 1979-1984 година е редактор в художествената редакция на Държавното военно издателство. В интервала 1984-1990 година е член на групата на писателите и композиторите при Министерството на националната защита. Творбите й са най-вече на исторически тематики. Автор е на драматургични произведения " И слезе Господ на земята " (1984 г.), " Гълъб за сърдечни послания " (1989 г.), " Звезда от последна големина " (1990 г.), на стихосбирката " Повторими неща " (1969 г.), на романите " Войната свърши в четвъртък " (1979 г.), " Не умирай вместо мен " (1981 г.), " Три кита в аквариума " (1982 г.), " Приют за щастливи " (1983 г.), " Обичам те, вълк " (1984 г.), " Ангела " (1985 г.), " Надали " (1987 г.), " Вълк на покрива " (1988 г.), " Лобният път на сърцето " (1989 г.).
1925 година
Роден е Мито Петков Гановски - български художник. Професор е от 1974 година В годините 1970 – 1976 и зам.-ректор във ВИИИ в София. Сред по-известните му творби са " Прабългари " (1961 г.), " Септемвриец " (1962 г.), " Непокорният " (1963 г.), " Април 1876 " (1966 г.), " Септемврийски разгром " (1968 г.), " Партизанско семейство " (1969 г.), " Златният век " (1972 г.), " Приказка за Странджа " (1974 г.), " Добруджанска опозиция " (1976 г.) и други
1915 година
На 16 ноември 1915 година (28 ноември по нов стил) е роден Асен Димитров Диамандиев - български музикален възпитател, хоров диригент и композитор.
1908 година
На 16 ноември 1908 година (28 ноември по нов стил) е родена Вера Тодорова Недкова - българска художничка.
1893 година
Роден е Димитър Любомиров Гичев - български държавник, един от водачите на Българския аграрни национален съюз, правилен почитател на Ал. Стамболийски. В годините 1922-1923 година е пловдивски областен шеф. През 1931 година е министър на земеделието в кабинета на А. Малинов, по-късно в кабинета на Н. Мушанов - министър на търговията до 19 май 1934 година По негова самодейност са гласувани законите за розопроизводството, за цвеклосеенето, за занаятчиите. Редактор е на в. " Земеделско знаме ". Умира на 26 април 1964 година в София.
1879 година
Роден е Поп Андрей (Андрей Игнатов Иванов) в с. Медковец, област Монтана. Поп Андрей учи в гимназията във Видин, след което приключва курсове за свещеници в Русе. Работи като духовник в с. Сливовик, Монтанско. Поради противоречие с политиката на църковните управляващи е изпратен за 6 м. на изгнание в Преображенския манастир. Участва в работата на I конгрес на Българска комунистическа партия (1919). По време на Септемврийското въстание 1923 година управлява отряд и командва оръдие в сраженията при гара Брусарци, Монтанско. При разгрома на въстанието е хванат и обесен е на телеграфен дирек на 30 септември 1923 година в Медковец.
На тази дата умират:
2007 година
Умира българският художник, сценарист и режисьор Доньо Донев.
Роден е на 27 юни 1929 година в Берковица. Завършва „ Графика “ в Националната художествена академия през 1954 година
Първият му анимационен филм като художник е „ Грух и Грушка “ (1957), а с „ Дует “ (1961) дебютира като сценарист и режисьор. Работи като художник във в. „ Вечерни вести “ (1954-1956), художник и режисьор в отдела за анимационни филми в СИФ (1956-1970) и в САФ „ София “ (1970-1993), където е и началник на креативен колектив.
Работи върху анимационната поредност „ Тримата простаци “ от 1970 година до 1990 година Донев е основен редактор на вестника „ Тримата простаци “ (1989-1997), а също и на „ Четиримата простаци “ (1997) и списание „ Фрас “.
Доньо Донев е професор в НАТФИЗ и преподава анимационна постановка.
През 2000 година е почетен с Орден „ Стара планина “ - първа степен.
2001 година
Умира Георги Кирязов Рупчев - български стихотворец и преводач. Роден е на 2 септември 1957 година в София. През 1982 година приключва българска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Дебютира през 70-те години във в. " Средношколско знаме " и сп. " Родна тирада ". Публикува в първите самиздатски броеве на алманасите " Мост " и " Глас ". Превежда: " Песен на Песните ", текстове на " Пинк Флойд ", Дж. Ленън, Т. С. Елиът, А. Ахматова, О. Манделщам. Автор е на съчиненията " Уморени от чудото " (1982 г.), " Смяна на нощната стража " (1987 г.), " Смъртта на Тибалт " (1989 г.), " Силните на нощта " (1991 г.).
1991 година
Умира Иван Николов (И. Н. Иванов) – български стихотворец и преводач. Роден е на 28 февруари 1937 година в с. Горски извор, Хасковско. През 1965 година приключва българска лингвистика в СУ “Климент Охридски ”. Работи като публицист и основен редактор на издателство " Хр. Г. Данов " в Пловдив (1969-1980 г.) и основен редактор на сборник " Юг " (1980-1989). Член е на Управителния съвет на Съюз на българските писатели (от 1986 г.). Участва в сатиричния алманах с шаржове " Криво огледало " (заедно с А. Германов - илюстрации). Превежда лирика от съветски език (М. Цветаева, А. Ахматова), редактира и сформира сборниците " Питат ли ме де зората " (1970 г.), " Опорна точка " (1973 г.), " Топчето пукна " (1976 г.), антологията " Приятели от Кишинев " (1977 г.), " Спомени за Ал. Блок " (1982 г.), " Спомени за Есенин " (1984), " Кръстопътна земя " (1985 г.). Иван Николов е създател на съчинения " Селянинът с хляба " (1960 г.), " Безсънна звезда " (1963 г.), " Бъдете празнични " (1965 г.), " Момчето с лунички " (1966 г.), " Юг " (1967 г.), " Голямото лято " (1968 г.), " Люлки над света " (1968 г.), " Дъх на пелин " (1969 г.), " Етажерка " (1970 г.), " Руска тетрадка " (1971 г.), " Дай си дясната ръка " (1972 г.), " В средата на живота " (1973 г.), " Мъжка сянка " (1973 г.), " Парнас към нас " (кн. 1-2, 1974-1987 година, съавт. А. Германов), " Седмоцветна дъга " (1974 г.), " Подземна вода " (1976 г.), " Кактусовата алея " (1977 г.), " Разни работи " (1978 г.), " Изповедалня " (1980 г.), " Криво огледало " (1983 г.), " Сто стихотворения " (1983), " Стълба в небето " (1984 г.), " Животопис " (1987 г.), " Требник. Приписки с върха на перото " (1989 г.), " Трилистник " (1990 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ