България осъдена в ЕСПЧ заради отказ на смяна на пола
Отказът на съд у нас да разреши на транссексуана жена да смени юридически пола си докара до осъждането на България от Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), излиза наяве от.
Тази процедура от последните години се базира на оспорвания на решения от прокуратурата. В съответния проблем, споделя съдът в Страсбург в решението си, ищецът е осъзнала в детска възраст, че психологическият й пол е женски и не дава отговор на анатомичния й мъжки. През 2015 година стартира хормонална терапия, а през 2018 година подава иск за смяна на пола.
Първоначално, на равнище областен съд, молбата й бива почетена - тъй като до момента в който няма ясно указана процедура в българските закони, би трябвало да се ползва непосредствено член 8 на Европейската спогодба за правата на индивида. Жената е осигурила подробни медицински отчети, почнала е хормонално лекуване, а експерти удостоверяват, че тя се дефинира по непрекъснат и хладнокръвен метод като лице, принадлежащо към женски пол.
Българската прокуратура обаче е на друго мнение и апелира решението, а окръжният съд се съгласява с претекстовете й. А точно, че полът е биологично положение от раждането, свързан е генетично и не предстои на смяна. Съдът се стимулира в тази връзка на българската конституционна еднаквост, която се основававала на християнските полезности и била изграждана с епохи.
Всъщност в българската конституция на никое място не се приказва за християнски полезности, а християнството не е публична вяра. България е световна страна, което е категорично посочено във висшия закон.
Един от другите доводи е и фактът, че юридическата смяна на пола ще разреши на човек да встъпи в брак с човек от същия биологичен пол, по този метод нарушавайки различен оспорван от ЛГБТ общността член на Конституцията.
" Окръжният съд изобщо не развива разсъжденията си по отношение на съответния темперамент на този общ интерес, а се лимитира до позоваване на съществуващата законова база и на българските християнски обичаи ", пишат съдиите в Страсбург. " Той действително не претегля общия интерес, от една страна, и правото на жалбоподателката на признание на нейната полова еднаквост, от друга. При тези условия Съдът не може да заключи, че той е обосновал със солидни аргументи от общ интерес отхвърли си да приведе в сходство гражданските регистри с женския пол, към който усеща принадлежност жалбоподателката. “
Върховният касационен съд отхвърли да преглежда проблема на своя инстанция, като вместо това Гражданската гилдия на Върховен касационен съд попита Конституционния съд какво се схваща под " пол " в главния закон.
В отхвърли си за касация Върховен касационен съд разгласи и че даже да е допустима юридическа смяна на пола, ищцата би трябвало да има безапелационна и справедлива физиологична смяна. И че тя може да изиска промяна на пола още веднъж, когато трайно промени биологичния си пол - нещо, което за момента е невероятно.
Конституционен съд разгласи, че понятието в Конституцията би трябвало да се схваща единствено в неговия биологичен смисъл, само че уточни, че както България, по този начин и други страни са осъждани в Страсбург за нарушение на правата на транссексуалните, поради липса на процедура по юридическа промяна на пола. Година след тази позиция на Конституционен съд, Върховен касационен съд още не е излязло със свое тълкувателно решение, като следва да заседава по делото при започване на октомври. Не е налице и юридическа процедура за промяна на пола - законодателите в последните Народни събрания не смятат тематиката за приоритет.
От Европейски съд по правата на човека не икономисват рецензии и за Върховен касационен съд, като означават, че висшият съд опонира на личната си процедура - тъй като при други случаи съдът е разрешават юридическа промяна на пола.
В последна сметка, вземат решение съдиите в Страсбург, отводът на България да смени имената и ЕГН-то на ищцата са били непропорционална интервенция в правото ѝ на ценене на персоналния ѝ живот. Съдът й присъжда 10 000 евро обезщетение.
Тази процедура от последните години се базира на оспорвания на решения от прокуратурата. В съответния проблем, споделя съдът в Страсбург в решението си, ищецът е осъзнала в детска възраст, че психологическият й пол е женски и не дава отговор на анатомичния й мъжки. През 2015 година стартира хормонална терапия, а през 2018 година подава иск за смяна на пола.
Първоначално, на равнище областен съд, молбата й бива почетена - тъй като до момента в който няма ясно указана процедура в българските закони, би трябвало да се ползва непосредствено член 8 на Европейската спогодба за правата на индивида. Жената е осигурила подробни медицински отчети, почнала е хормонално лекуване, а експерти удостоверяват, че тя се дефинира по непрекъснат и хладнокръвен метод като лице, принадлежащо към женски пол.
Българската прокуратура обаче е на друго мнение и апелира решението, а окръжният съд се съгласява с претекстовете й. А точно, че полът е биологично положение от раждането, свързан е генетично и не предстои на смяна. Съдът се стимулира в тази връзка на българската конституционна еднаквост, която се основававала на християнските полезности и била изграждана с епохи.
Всъщност в българската конституция на никое място не се приказва за християнски полезности, а християнството не е публична вяра. България е световна страна, което е категорично посочено във висшия закон.
Един от другите доводи е и фактът, че юридическата смяна на пола ще разреши на човек да встъпи в брак с човек от същия биологичен пол, по този метод нарушавайки различен оспорван от ЛГБТ общността член на Конституцията.
" Окръжният съд изобщо не развива разсъжденията си по отношение на съответния темперамент на този общ интерес, а се лимитира до позоваване на съществуващата законова база и на българските християнски обичаи ", пишат съдиите в Страсбург. " Той действително не претегля общия интерес, от една страна, и правото на жалбоподателката на признание на нейната полова еднаквост, от друга. При тези условия Съдът не може да заключи, че той е обосновал със солидни аргументи от общ интерес отхвърли си да приведе в сходство гражданските регистри с женския пол, към който усеща принадлежност жалбоподателката. “
Върховният касационен съд отхвърли да преглежда проблема на своя инстанция, като вместо това Гражданската гилдия на Върховен касационен съд попита Конституционния съд какво се схваща под " пол " в главния закон.
В отхвърли си за касация Върховен касационен съд разгласи и че даже да е допустима юридическа смяна на пола, ищцата би трябвало да има безапелационна и справедлива физиологична смяна. И че тя може да изиска промяна на пола още веднъж, когато трайно промени биологичния си пол - нещо, което за момента е невероятно.
Конституционен съд разгласи, че понятието в Конституцията би трябвало да се схваща единствено в неговия биологичен смисъл, само че уточни, че както България, по този начин и други страни са осъждани в Страсбург за нарушение на правата на транссексуалните, поради липса на процедура по юридическа промяна на пола. Година след тази позиция на Конституционен съд, Върховен касационен съд още не е излязло със свое тълкувателно решение, като следва да заседава по делото при започване на октомври. Не е налице и юридическа процедура за промяна на пола - законодателите в последните Народни събрания не смятат тематиката за приоритет.
От Европейски съд по правата на човека не икономисват рецензии и за Върховен касационен съд, като означават, че висшият съд опонира на личната си процедура - тъй като при други случаи съдът е разрешават юридическа промяна на пола.
В последна сметка, вземат решение съдиите в Страсбург, отводът на България да смени имената и ЕГН-то на ищцата са били непропорционална интервенция в правото ѝ на ценене на персоналния ѝ живот. Съдът й присъжда 10 000 евро обезщетение.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ