Д-р Брънзалов: Липсата на кадрови ресурс е проблем номер 1 на системата
Откакто ръководителят на здравната комисия в Народно събрание доцент Антон Тонев показа концепцията за промени в опазването на здравето, съм чул три разнообразни тези. Първата беше, че няма да има изобщо пациентски листи и пациентите ще се обръщат към всеки експерт, включително и експертите по обща медицина. (Нека да поясня, че не всички общопрактикуващи лекари имат тази специалност). Втората теза беше, че ще се резервира пациентската листа единствено за детското опазване на здравето. На срещата, която организирахме с доцент Тонев, беше обяснено, че всички пациенти, за които има в допълнение заплащана активност – диспансерна активност, профилактични прегледи, имунизациите, ще останат в пациентските листи на общопрактикуващите лекари и всички остри случаи след привършване на работното време на персоналните лекари, пациентите ще могат да се самонасочват към незабавна помощ. Коя от трите да пояснявам? Мисля, че е редно да пояснявам документ, а не думи “. Това сподели пред Българска национална телевизия зам.-председателят на БЛС доктор Николай Брънзалов.
По думите му каквато и ще промяна да създадем, ние би трябвало да имаме и кадрови, и финансов запас. „ Липсата на кадрови запас е проблем номер 1. Общопрактикуващите лекари са намалели на половина за последните 20 години, когато стартира промяната, а българското население, макар отрицателната наклонност, не е намаляло на половина. Има и 1 млн. неосигурени лица, на които нито едно държавно управление не обърна внимание. Има и един значителен контингент от български жители, на които страната заплаща здравноосигурителните вноски. Така са решили политиците, по този начин карат, очевидно е по-удобно “, разяснява доктор Брънзалов.
По думите му общопрактикуващите лекари са намалели на половина поради голямата административна тежест, неналичието на кариерно развиване, големите разлики в другите региони на страната и вменяваното обвързване да са разполагаем на пациентите си 24 часа в денонощието.
„ Общопрактикуващите лекари взимат към 40% от така наречен капитация, която желаят да отстранен, и финансовия запас от тази капитация да бъде пренасочен за остри положения, които не са включени в общия пакет заплащания за действия, към всички общопрактикуващи лекари в България. Бюджетът на НЗОК е малко над 6 милиарда лв., бюджетът за ПИМП е 363 млн. лева 40% от 363 млн. лева би трябвало да поемат сред 20 и 25 млн. прегледа. Когато ги разделим, се получава смешната сума от към 7 лева на обзор. На какъв брой ще бъде оценено инцидентното посещаване на обещано лице в друга процедура? Ако сложим по 20 лева на обзор, което е извънредно незадоволително, какъв би трябвало да е бюджетът за първичната извънболнична помощ, с цел да се обезпечи този тип здравна грижа за популацията? “, попита доктор Брънзалов.
Той означи, че потребителската такса е закрепена на 2,90 лева, което по думите му е безумство, защото, в случай че беше както преди – функционалност на минималната работна заплата, в този момент трябваше да е 7,10 лева „ Не е належащо тя да се заплаща кешово, само че страната не може да прави обществена политика за сметка на лекарите “, добави доктор Брънзалов.
„ Спешната помощ поема и неосигурените пациенти. На другите места в България тя се реализира доста мъчно, отново поради липса на фрагменти. Не мисля, че това е верният метод. Трябва да се развият четвърти тип структури, на териториален принцип, които да поемат неотложните случаи “, добави доктор Брънзалов по отношение на концепцията за пренасочване на пациентите след работното време на персоналните лекари.
По думите му каквато и ще промяна да създадем, ние би трябвало да имаме и кадрови, и финансов запас. „ Липсата на кадрови запас е проблем номер 1. Общопрактикуващите лекари са намалели на половина за последните 20 години, когато стартира промяната, а българското население, макар отрицателната наклонност, не е намаляло на половина. Има и 1 млн. неосигурени лица, на които нито едно държавно управление не обърна внимание. Има и един значителен контингент от български жители, на които страната заплаща здравноосигурителните вноски. Така са решили политиците, по този начин карат, очевидно е по-удобно “, разяснява доктор Брънзалов.
По думите му общопрактикуващите лекари са намалели на половина поради голямата административна тежест, неналичието на кариерно развиване, големите разлики в другите региони на страната и вменяваното обвързване да са разполагаем на пациентите си 24 часа в денонощието.
„ Общопрактикуващите лекари взимат към 40% от така наречен капитация, която желаят да отстранен, и финансовия запас от тази капитация да бъде пренасочен за остри положения, които не са включени в общия пакет заплащания за действия, към всички общопрактикуващи лекари в България. Бюджетът на НЗОК е малко над 6 милиарда лв., бюджетът за ПИМП е 363 млн. лева 40% от 363 млн. лева би трябвало да поемат сред 20 и 25 млн. прегледа. Когато ги разделим, се получава смешната сума от към 7 лева на обзор. На какъв брой ще бъде оценено инцидентното посещаване на обещано лице в друга процедура? Ако сложим по 20 лева на обзор, което е извънредно незадоволително, какъв би трябвало да е бюджетът за първичната извънболнична помощ, с цел да се обезпечи този тип здравна грижа за популацията? “, попита доктор Брънзалов.
Той означи, че потребителската такса е закрепена на 2,90 лева, което по думите му е безумство, защото, в случай че беше както преди – функционалност на минималната работна заплата, в този момент трябваше да е 7,10 лева „ Не е належащо тя да се заплаща кешово, само че страната не може да прави обществена политика за сметка на лекарите “, добави доктор Брънзалов.
„ Спешната помощ поема и неосигурените пациенти. На другите места в България тя се реализира доста мъчно, отново поради липса на фрагменти. Не мисля, че това е верният метод. Трябва да се развият четвърти тип структури, на териториален принцип, които да поемат неотложните случаи “, добави доктор Брънзалов по отношение на концепцията за пренасочване на пациентите след работното време на персоналните лекари.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ