Меган Маркъл за загубата на второто си дете
Откакто напусна кралския двор, Меган Маркъл избира да не приказва за протичащото се в персоналния й свят, както бе привикнала да прави преди да срещне принц Хари. Двамата се радват на свободата и фамилното си благополучие в новия си дом в Лос Анджелис и единствено споделят, че са признателни за времето, което могат да отделят един на различен и на сина си Арчи.
Ще се прибират ли за Коледа Хари и Меган
Семейни празници в...
В последните месеци нееднократно чувахме догатки, че херцогинята на Съсекс е още веднъж бременна . Потвърждение обаче по този начин и не получихме. Или най-малко до през днешния ден, когато The New York Times разгласява прочувственото есе на Маркъл, озаглавено " Загубите, които споделяме " .
В него Меган приказва за един юлски ден , който стартира както всички останали - прави закуска, храни кучетата, взима си витамините, намира си изчезналия чорап, връзва си косата на опашка и сменя памперса на сина си.
Точно в този миг тя усеща остра болежка. Превива се на земята, до момента в който не стопира да държи Арчи и се пробва да го успокои, макар че е с ясното схващане, че нещо не е наред. " Знаех, че до момента в който държах първородното си дете, изгубих второто " , споделя тя.
Няколко часа по-късно Меган лежи в болничното легло и държи ръката на брачна половинка си. Целува го по ръката, измокрена от сълзите и на двамата. Гледа в студените, бели стени и мисли по какъв начин ще се оправят с това, по какъв начин ще се излекуват.
Тогава си спомня за предходната година, за края на продължителната им обиколка в Южна Африка. Тя е изтощена, кърми невръстния си наследник и се пробва да не демонстрира страсти и отмалялост пред хората. А когато един публицист я пита дали е добре, тя дава отговор първосигнално, без да се замисля какъв резултат ще има този неин отговор за мнозина.
" Благодаря, че попитахте. Не доста хора ме питат дали съм добре ", споделя тя в отговор. И тогава, когато е в болничното легло, гледа по какъв начин сърцето на мъжа й се къса, до момента в който се пробва да сглоби частите от нейното, осъзнава, че единственият метод да стартират да го претърпяват, е с въпроса " Добре ли си? ".
Маркъл продължава прочувствената си изповед с това, че тази година докара мнозина до ръба на отчаянието, че всеки изпита болежка или загуба по един или различен метод.
Тя приказва и за една преживелица от тинейджърските си години. Обикаляйки с такси из Ню Йорк, тя вижда една жена, която приказва по телефона на улицата и плаче неутешимо. Моли водача да спрат, с цел да я попита по какъв начин е и какво се случва. Той й споделя, че няма потребност, тъй като все някой различен ще го направи. А през днешния ден съжалява, че не е настояла.
" Да загубиш дете значи да живееш с съвсем непоносима тъга, претърпяна от мнозина, само че за която съвсем не се приказва " , счита Меган. За нея тези диалози за табу, тематиката е цялостна с " непростим позор " и всеки живее в своя " уединен печал ".
Все отново, има някои, които приказват самоуверено за загубите си, мотивирайки и други да го вършат. Защото когато хората питат тези, претърпели загуба, по какъв начин се оправят, и отговорът в действителност ги интересува, това им оказва помощ да отворят душите и мозъците си и " товарът става по-лек " .
Изненадващият жест на Хари и Меган
Какво решение взеха
Затова Меган приканва всички по случай идния Ден на благодарността да попита околните си хора по какъв начин са. Защото тази година в действителност се нуждаем от това. А макар обществената отдалеченост, сме по-близки от всеки път, тъй като всичко, което претърпяваме, ни свързва.
Ще се прибират ли за Коледа Хари и Меган
Семейни празници в...
В последните месеци нееднократно чувахме догатки, че херцогинята на Съсекс е още веднъж бременна . Потвърждение обаче по този начин и не получихме. Или най-малко до през днешния ден, когато The New York Times разгласява прочувственото есе на Маркъл, озаглавено " Загубите, които споделяме " .
В него Меган приказва за един юлски ден , който стартира както всички останали - прави закуска, храни кучетата, взима си витамините, намира си изчезналия чорап, връзва си косата на опашка и сменя памперса на сина си.
Точно в този миг тя усеща остра болежка. Превива се на земята, до момента в който не стопира да държи Арчи и се пробва да го успокои, макар че е с ясното схващане, че нещо не е наред. " Знаех, че до момента в който държах първородното си дете, изгубих второто " , споделя тя.
Няколко часа по-късно Меган лежи в болничното легло и държи ръката на брачна половинка си. Целува го по ръката, измокрена от сълзите и на двамата. Гледа в студените, бели стени и мисли по какъв начин ще се оправят с това, по какъв начин ще се излекуват.
Тогава си спомня за предходната година, за края на продължителната им обиколка в Южна Африка. Тя е изтощена, кърми невръстния си наследник и се пробва да не демонстрира страсти и отмалялост пред хората. А когато един публицист я пита дали е добре, тя дава отговор първосигнално, без да се замисля какъв резултат ще има този неин отговор за мнозина.
" Благодаря, че попитахте. Не доста хора ме питат дали съм добре ", споделя тя в отговор. И тогава, когато е в болничното легло, гледа по какъв начин сърцето на мъжа й се къса, до момента в който се пробва да сглоби частите от нейното, осъзнава, че единственият метод да стартират да го претърпяват, е с въпроса " Добре ли си? ".
Маркъл продължава прочувствената си изповед с това, че тази година докара мнозина до ръба на отчаянието, че всеки изпита болежка или загуба по един или различен метод.
Тя приказва и за една преживелица от тинейджърските си години. Обикаляйки с такси из Ню Йорк, тя вижда една жена, която приказва по телефона на улицата и плаче неутешимо. Моли водача да спрат, с цел да я попита по какъв начин е и какво се случва. Той й споделя, че няма потребност, тъй като все някой различен ще го направи. А през днешния ден съжалява, че не е настояла.
" Да загубиш дете значи да живееш с съвсем непоносима тъга, претърпяна от мнозина, само че за която съвсем не се приказва " , счита Меган. За нея тези диалози за табу, тематиката е цялостна с " непростим позор " и всеки живее в своя " уединен печал ".
Все отново, има някои, които приказват самоуверено за загубите си, мотивирайки и други да го вършат. Защото когато хората питат тези, претърпели загуба, по какъв начин се оправят, и отговорът в действителност ги интересува, това им оказва помощ да отворят душите и мозъците си и " товарът става по-лек " .
Изненадващият жест на Хари и Меган
Какво решение взеха
Затова Меган приканва всички по случай идния Ден на благодарността да попита околните си хора по какъв начин са. Защото тази година в действителност се нуждаем от това. А макар обществената отдалеченост, сме по-близки от всеки път, тъй като всичко, което претърпяваме, ни свързва.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ