Педро, Пенелопе, Франко, люлката и гроба
Откак навърши 70, Алмодовар е съвсем толкоз деен, колкото Уди Алън. За две години дон Педро зарадва феновете си с три кино лентата - луксозния и очебийно биографичен " Болка и великолепие ", след това късометражния " Човешкият глас " по Жан Кокто, а в този момент и с " Паралелни майки ". И в случай че в " Болка и великолепие " превъплъщението на любимеца му Антонио Бандерас в Режисьора донесе на испанския актьор първия му " Оскар ", в своята нова лента Алмодовар отдава дължимото на другата си любимка - Пенелопе Крус. За осми път тя разцъфтява под неговата постановка и въпреки да има в сбирката си Академична премия (именно при Уди Алън, за " Вики Кристина Барселона " ), не е чудно ролята на Джанис да я снабди с поредна номинация.
Жизнена, чаровна и чувствена, Крус е сърцето на " Паралелни майки ". Героинята й е успешна фотографка, която забременява на късна възраст и от инцидентен сътрудник. В родилното тя лежи паралелно с непълнолетно момиче (Милена Смит), чието бебе също ще пораства без татко. В сюблимния миг и двете са съпроводени от дами - Джанис от своята другарка, постоянната при Алмодовар Роси де Палма, а Ана - от егоистичната си майка актриса (Айтана Санчес-Хихон). Двете самотни майки ще преминат през въртоп на възприятията и опита, извличайки неподозирани уроци от една завръзка но сапунен сериал. Но под повърхността на привидно простичките истории, с които се захваща Педро, бълбукат по-дълбоки внушения.
Алмодовар постоянно е имал афинитет към историите за майчинството и неговото централно място в битието на дамата. Провинциалното детство на режисьора преминава, по личните му думи, в условия на цялостен матриархат (в " Болка и великолепие " Пенелопе изигра неговата лична майка). От друга страна, в родната му Ла Манча и до през днешния ден смятат мъртвите за неделима част от селската общественост - и това е втората алена нишка на описа в " Паралелни майки ", където с изключение на две майки съжителстват две столетия. Джанис се пробва да открие труповете на свои предшественици, убити и заровени анонимно от отрядите на Франко, и да им обезпечи почтено заравяне. Раждането и гибелта, остарялото и новото, Ерос и Танатос - нищо от това не е ново за Алмодовар, само че този е филмът му с най-отчетливо политическо обръщение. То е простичко - предишното не би трябвало да бъде забравено.
Старите филми на испанския виртуоз, пораснал и оформил усетите си именно в епохата на диктатурата и нейното отменяне, са му основали репутацията на ослепителен, нервен средиземноморски ураган, чиито облици плачат за психоанализа (а травестити и инакосексуални дефилираха при него десетилетия, преди да стане модерно). " Късният " Педро е друго нещо - уталожен, по-тих, прочувствен. Но страстта, която носят филмите му днес, е не по-малко колоритна, топла и завладяваща.
Жизнена, чаровна и чувствена, Крус е сърцето на " Паралелни майки ". Героинята й е успешна фотографка, която забременява на късна възраст и от инцидентен сътрудник. В родилното тя лежи паралелно с непълнолетно момиче (Милена Смит), чието бебе също ще пораства без татко. В сюблимния миг и двете са съпроводени от дами - Джанис от своята другарка, постоянната при Алмодовар Роси де Палма, а Ана - от егоистичната си майка актриса (Айтана Санчес-Хихон). Двете самотни майки ще преминат през въртоп на възприятията и опита, извличайки неподозирани уроци от една завръзка но сапунен сериал. Но под повърхността на привидно простичките истории, с които се захваща Педро, бълбукат по-дълбоки внушения.
Алмодовар постоянно е имал афинитет към историите за майчинството и неговото централно място в битието на дамата. Провинциалното детство на режисьора преминава, по личните му думи, в условия на цялостен матриархат (в " Болка и великолепие " Пенелопе изигра неговата лична майка). От друга страна, в родната му Ла Манча и до през днешния ден смятат мъртвите за неделима част от селската общественост - и това е втората алена нишка на описа в " Паралелни майки ", където с изключение на две майки съжителстват две столетия. Джанис се пробва да открие труповете на свои предшественици, убити и заровени анонимно от отрядите на Франко, и да им обезпечи почтено заравяне. Раждането и гибелта, остарялото и новото, Ерос и Танатос - нищо от това не е ново за Алмодовар, само че този е филмът му с най-отчетливо политическо обръщение. То е простичко - предишното не би трябвало да бъде забравено.
Старите филми на испанския виртуоз, пораснал и оформил усетите си именно в епохата на диктатурата и нейното отменяне, са му основали репутацията на ослепителен, нервен средиземноморски ураган, чиито облици плачат за психоанализа (а травестити и инакосексуални дефилираха при него десетилетия, преди да стане модерно). " Късният " Педро е друго нещо - уталожен, по-тих, прочувствен. Но страстта, която носят филмите му днес, е не по-малко колоритна, топла и завладяваща.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ