Кои бяха събитията на 2021 г. и какво да очакваме от 2022-а?
Отиващата си 2021 година стартира рисково, като в американска апокалиптична кинопродукция.
Щурмът на Капитолия на 6 януари се трансформира в знак на разделянето на американското общество. Привърженици на някогашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп се пробваха да попречат на конгресмените да потвърдят успеха на демократа Джо Байдън на американските президентските избори, създадени предходната година. Стигна се до грозни подиуми, от които по целия свят стана ясно, че американската народна власт е в тежка рецесия, а американското общество има незабавна потребност от преосмисляне и нова посока.
Снимка: АР/БТА
Въпреки че в началото не искаше да го направи, в последна сметка Доналд Тръмп призна загубата си на изборите и съобщи поста си на Байдън. Президентът демократ встъпи в служба на 20 януари и по този начин мандатът на Тръмп отпред на Съединените щати публично завърши. Името на някогашния президент продължава постоянно да се загатва в международните медии. Макар към този момент да не е на власт, той беляза хода на политическите събития в страната си и в интернационален проект. От тази позиция е повече от разбираемо за какво доста политически анализатори обръщат огромно внимание на въпроса дали Тръмп още веднъж ще се кандидатира за президент на изборите през 2024 година
Колаж: Дир.БГ
Януари беше " парещ " откъм събития и в Русия. На 17 януари водачът на съветската съпротива Алексей Навални бе задържан при връщането си в Русия, откакто прекара пет месеца в Германия, където за него бяха полагани грижи след хипотетично отравяне. През февруари той бе наказан на две години и половина затвор по обвинявания, за които съобщи, че са политически стимулирани. Организациите, свързани с Навални бяха оповестени за екстремистки от съветското правораздаване и на процедура бяха сложени отвън закона.
Снимка: БТА
Февруари стартира с преврата в Мианма, при който армията смъкна от власт ръководителката на държавното управление и Нобелова лауреатка за мир Аун Сан Су Чжи. На власт пристигна военна хунта отпред с военачалник Мин Аун Хлайн. Последваха многочислени митинги в Мианма против властта на военните, които обаче бяха смазани с кървави репресии. Над 1100 цивилни бяха убити и хиляди стачкуващи бяха вкарани в пандиза.
Снимка: AP/БТА
През май имаше 11-дневен спор сред Израел и палестинското ислямистко придвижване " Хамас ". На 13 юни в Израел пристигна на власт ново държавно управление отпред със настоящия министър председател Нафтали Бенет. По този метод завърши ръководството на дългогодишния израелски министър председател Бинямин Нетаняху.
Снимка: AP/БТА
Истински " горещо " обаче стана през август в Афганистан. Талибаните увенчаха с триумф своята сполучлива атака против силите на афганистанското държавно управление и още веднъж пристигнаха на власт, на фона на изтеглянето на бойците на Съединени американски щати и техните съюзни страни от централноазиатската страна. Падането на Кабул в ръцете на талибаните ознаменува края на един спор, траял две десетилетия, и завръщането на ръководството на ислямистите в Афганистан, придружено от всички негови присъщи проявления.
Снимка: AP/БТА
Макар " промяната на властта " в Афганистан да бе водеща тематика в медиите в продължение на доста седмици, една още по-важна политическа смяна се очерта през септември в Германия. Християндемократическият съюз (ХДС) на управлявалата 16 години канцлерка Ангела Меркел претърпя съществено проваляне на парламентарните избори, като това беше най-слабият резултат на ХДС на федерални избори. Тазгодишните избори за Бундестага бяха извоювани от Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Силен резултат получи и партията на " Зелените ". Това сътвори предпоставки за сформирането на така наречен " светофарна " коалиция (наименувана по този начин поради цветовете на партиите, които вземат участие в нея), състояща се от ГСДП, " Зелените " и пробизнес насочената Свободна демократическа партия. С това бе комплициран завършек на траялото 16 години ръководство на немските консерватори. В Германия занапред ще ставаме очевидци на политически промени.
Снимка: БТА/AP
Какво да чакаме следващата година?
Още по-интересно е да се попитаме какво ни чака през идната година. Разбира се, най-големият въпрос, който занимава целия свят, е дали 2022 година ще бъде годината, в която коронавирусната пандемия ще завърши.
Снимка: БТА/AP
Освен този най-сериозен въпрос, през идната година се чакат някои много забавни събития.
Годината ще стартира със Зимната олимпиада в Пекин, която още занапред е във фокуса на медийното внимание предвид на оповестения от няколко страни, измежду които Съединени американски щати, Англия, Австралия и Канада, дипломатически протест на олимпиадата поради хипотетичните нарушавания на правата на индивида в Китай. Ще бъде забавно да проследим дали по време на олимпиадата няма да има нови политически прояви.
Снимка: Getty Images
През април във Франция ще бъдат създадени президентски избори, на които ще стане ясно дали досегашният френски президент Еманюел Макрон ще резервира поста си или ще го съобщи на някого всред другите участници в предизборната конкуренция. Ако Макрон загуби изборите, това ще значи, че двете най-силни страни в Европейския съюз, Франция и Германия, ще са с нови водачи, откакто Ангела Меркел съобщи пост в Германия на социалдемократа Олаф Шолц.
Getty Images/Guliver Photos
През есента се чака да бъде извършен двадесетият конгрес на Комунистическата партия на Китай, на който се чака Си Цзинпин да бъде избран отново за ръководител на партията и на Китайската национална република.
Снимка: Xinhua/AP/БТА
През ноември ще бъдат създадени средносрочните избери за американския Конгрес, на които Републиканската партия ще опита да си върне контрола върху двете камари на Конгреса. От изхода на тези избори значително зависи по какъв начин ще се развие отсега нататък ръководството на президента Джо Байдън.
Снимка: БТА
Годината ще завърши с още едно огромно спортно събитие, а точно Световното състезание по футбол в Катар, което ще бъде извършено от 21 ноември до 18 декември. Ще бъде забавно да се наблюдава дали и то няма да бъде придружено от политически прояви, свързани да вземем за пример със страните от Залива.
Щурмът на Капитолия на 6 януари се трансформира в знак на разделянето на американското общество. Привърженици на някогашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп се пробваха да попречат на конгресмените да потвърдят успеха на демократа Джо Байдън на американските президентските избори, създадени предходната година. Стигна се до грозни подиуми, от които по целия свят стана ясно, че американската народна власт е в тежка рецесия, а американското общество има незабавна потребност от преосмисляне и нова посока.
Снимка: АР/БТА Въпреки че в началото не искаше да го направи, в последна сметка Доналд Тръмп призна загубата си на изборите и съобщи поста си на Байдън. Президентът демократ встъпи в служба на 20 януари и по този начин мандатът на Тръмп отпред на Съединените щати публично завърши. Името на някогашния президент продължава постоянно да се загатва в международните медии. Макар към този момент да не е на власт, той беляза хода на политическите събития в страната си и в интернационален проект. От тази позиция е повече от разбираемо за какво доста политически анализатори обръщат огромно внимание на въпроса дали Тръмп още веднъж ще се кандидатира за президент на изборите през 2024 година
Колаж: Дир.БГ Януари беше " парещ " откъм събития и в Русия. На 17 януари водачът на съветската съпротива Алексей Навални бе задържан при връщането си в Русия, откакто прекара пет месеца в Германия, където за него бяха полагани грижи след хипотетично отравяне. През февруари той бе наказан на две години и половина затвор по обвинявания, за които съобщи, че са политически стимулирани. Организациите, свързани с Навални бяха оповестени за екстремистки от съветското правораздаване и на процедура бяха сложени отвън закона.
Снимка: БТА Февруари стартира с преврата в Мианма, при който армията смъкна от власт ръководителката на държавното управление и Нобелова лауреатка за мир Аун Сан Су Чжи. На власт пристигна военна хунта отпред с военачалник Мин Аун Хлайн. Последваха многочислени митинги в Мианма против властта на военните, които обаче бяха смазани с кървави репресии. Над 1100 цивилни бяха убити и хиляди стачкуващи бяха вкарани в пандиза.
Снимка: AP/БТА През май имаше 11-дневен спор сред Израел и палестинското ислямистко придвижване " Хамас ". На 13 юни в Израел пристигна на власт ново държавно управление отпред със настоящия министър председател Нафтали Бенет. По този метод завърши ръководството на дългогодишния израелски министър председател Бинямин Нетаняху.
Снимка: AP/БТА Истински " горещо " обаче стана през август в Афганистан. Талибаните увенчаха с триумф своята сполучлива атака против силите на афганистанското държавно управление и още веднъж пристигнаха на власт, на фона на изтеглянето на бойците на Съединени американски щати и техните съюзни страни от централноазиатската страна. Падането на Кабул в ръцете на талибаните ознаменува края на един спор, траял две десетилетия, и завръщането на ръководството на ислямистите в Афганистан, придружено от всички негови присъщи проявления.
Снимка: AP/БТА Макар " промяната на властта " в Афганистан да бе водеща тематика в медиите в продължение на доста седмици, една още по-важна политическа смяна се очерта през септември в Германия. Християндемократическият съюз (ХДС) на управлявалата 16 години канцлерка Ангела Меркел претърпя съществено проваляне на парламентарните избори, като това беше най-слабият резултат на ХДС на федерални избори. Тазгодишните избори за Бундестага бяха извоювани от Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Силен резултат получи и партията на " Зелените ". Това сътвори предпоставки за сформирането на така наречен " светофарна " коалиция (наименувана по този начин поради цветовете на партиите, които вземат участие в нея), състояща се от ГСДП, " Зелените " и пробизнес насочената Свободна демократическа партия. С това бе комплициран завършек на траялото 16 години ръководство на немските консерватори. В Германия занапред ще ставаме очевидци на политически промени.
Снимка: БТА/AP Какво да чакаме следващата година?
Още по-интересно е да се попитаме какво ни чака през идната година. Разбира се, най-големият въпрос, който занимава целия свят, е дали 2022 година ще бъде годината, в която коронавирусната пандемия ще завърши.
Снимка: БТА/AP Освен този най-сериозен въпрос, през идната година се чакат някои много забавни събития.
Годината ще стартира със Зимната олимпиада в Пекин, която още занапред е във фокуса на медийното внимание предвид на оповестения от няколко страни, измежду които Съединени американски щати, Англия, Австралия и Канада, дипломатически протест на олимпиадата поради хипотетичните нарушавания на правата на индивида в Китай. Ще бъде забавно да проследим дали по време на олимпиадата няма да има нови политически прояви.
Снимка: Getty Images През април във Франция ще бъдат създадени президентски избори, на които ще стане ясно дали досегашният френски президент Еманюел Макрон ще резервира поста си или ще го съобщи на някого всред другите участници в предизборната конкуренция. Ако Макрон загуби изборите, това ще значи, че двете най-силни страни в Европейския съюз, Франция и Германия, ще са с нови водачи, откакто Ангела Меркел съобщи пост в Германия на социалдемократа Олаф Шолц.
Getty Images/Guliver Photos През есента се чака да бъде извършен двадесетият конгрес на Комунистическата партия на Китай, на който се чака Си Цзинпин да бъде избран отново за ръководител на партията и на Китайската национална република.
Снимка: Xinhua/AP/БТА През ноември ще бъдат създадени средносрочните избери за американския Конгрес, на които Републиканската партия ще опита да си върне контрола върху двете камари на Конгреса. От изхода на тези избори значително зависи по какъв начин ще се развие отсега нататък ръководството на президента Джо Байдън.
Снимка: БТА Годината ще завърши с още едно огромно спортно събитие, а точно Световното състезание по футбол в Катар, което ще бъде извършено от 21 ноември до 18 декември. Ще бъде забавно да се наблюдава дали и то няма да бъде придружено от политически прояви, свързани да вземем за пример със страните от Залива.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ