Отец Василе Тудора e енорийски свещеник в гръцката православна църква

Отец Василе Тудора e енорийски духовник в гръцката православна черква „ Св. Йоан Кръстител “ в Еулес, Тексас. Роден е в Букурещ, Румъния. Следва в Медицинския университет „ Карол Давила “. По-късно става духовник и учи богословски науки. Има редица публикации в разнообразни блогове и вестници на румънски и британски език. Женен е за презвитера Мирела Тудора и имат 5 деца: Мария, Лука, Матей, Татяна и Елена.
По света има доста места, където страхът дали ще свържем двата края, ще има ли фамилията ни нужната издръжка, заслон и други средства, нужни за съществуването ни, или страхът от опустошителна война, са мощно присъстващи. Със златната епоха на просперитета, в западния свят най-малко тези огромни страхове за оцеляване са съвсем изчезнали. Безпокойствата са от друго естество. Дали ще постъпя на влиятелна работа непосредствено от колежа? Защо липсва тъкмо избрания тип органично бадемово мляко в най-близкия магазин за здравословни храни? О, Боже, за какво още нямам състезателен автомобил, подобаващ на обществения ми статус?

Когато сме обградени от комфорт, има заплаха да изгубим фокуса над най-важното в живота и да се концентрираме върху нещата, които в действителност не са ни от изгода. Без мотивираща цел, даже и най-великият състезател става лентяй, наддава и губи форма.

В Книгата на Съдиите, четем историята за Самсон, който е примамен в ръцете на Далила. Тя разкрива тайната на силата му и по този начин Самсон изгубва живота си в ръцете на своите врагове. Цар Давид, омаян от властта, благосъстоянието и желанието, прави ликвидиране, пожелава дамата на своя другар. Цар Ирод обезглавява св. Йоан Кръстител в подмяна на сластен танц. Даденото заричане от един алкохолик е по-високо от живота на Предтечата. Всеки желае живот без страдалчество и болежка, всичките ни стремежи да се извършват, само че дали това в действителност е потребно за нас? 

Ако Бог ни дава всичко, което желаеме и ни защищава от всички беди, щяхме ли да сме склонни да създадем повече за нашите ближни? Бихме ли се стимулирали да сме по-добри всеки ден? Дали това ще ни пази по пътя към спасението?

Можем да забележим, че в случай че се оставим да бъдем водени от желанието да задоволим нашите желяния и да се стремим към комфорт, ще бъдем с нараснало внимание към материализма, ще ни липсва вътрешна нематериалност. Колкото повече повърхностни неща вършим, толкоз по-малко ще бъдем склонни да се концентрираме върху потребностите на вътрешния човек. 

Това води до недоразвитост и вдървеност на душата, от това ще спрем да изпитваме съчувствие към другите хора. Виждайки ужасяващи вести по малкия екран, ние мъчно можем да понесем тежестта на това, което се е случило. Ето за какво превключваме на по-щастлив канал. Това не е наш проблем – ние сме добре, благодарим на Бог за положителния ни живот!

Целта на този живот не е комфортът, страданието също не е цел. Целта е единствено Бог. Единственият метод да съществува човечеството е в наличието на Бога. Само в Неговото любящо наличие ние в действителност можем да съществуваме. Комфортът на този живот може да ни накара да забравим това. Потопени в задоволяването на творението, ние забравяме за Твореца. Изпитанията в духовния живот въпреки това, имат за цел пробуждането на душата и построяването на остра внимателност към Божието наличие в нашия живот. Когато се откажем от храната по време на Великия пост, Бог Сам става храна за гладните – посредством благочестива молитва, като ни подарява благосклонност в битката с изкушенията...

Нека да бъдем изрядни във всичко, да сме образец в добродетелите.