Отделяйте по няколко минути всеки ден, отваряйки обятията си за

Отделяйте по няколко минути всеки ден, отваряйки обятията си за онази страдаща част от душата ни, като я обсипвате с обич.
Тя живее във всички нас, това безпомощно новородено, тя е източникът на най-голямата ни мощ и кураж, фонът на цялото излекуване.
Когато си в обезсърчение, си в цялостната си и сурова достоверност! Не те апелирам да живееш там, или да станеш плебей на мрака, единствено да му даваш място, да дишаш в него, всеки ден да си в разговор с него и да го каниш в медитациите си.
В сърцето на отчаянието, в най-дълбоката си тъга, в бездънната рана, ще намериш своята същинска земя. Отчаянието е загубата на външния свят, земетресение вътре – всичко, което в миналото е изглеждало твърдо, се трансформира в прахуляк.
Дишай. Остави света да бъде заглъхнал и да вдишваш и издишваш в личното си свещено ядро. Вътре има нещо толкоз неразрушимо, толкоз солидно и същинско, некомпетентно да бъде пречупено, само че в никакъв случай няма да го схванеш, в случай че бягаш от отчаянието.
Отчаянието ще ви свързва с всички живи същества. 
То ще ви накара да погледнете оттатък повърхностите в разрушеното сърце на човечеството. То ще ви даде съчувствие, тъй като даже най-щастливите и най-успешните хора може да бягат от ужасната празнина от вътрешната страна.
Направете място за отчаянието вътре във вас всеки ден и ще откриете невероятната хубост на това да сте живи. От другата страна на отчаянието е прелестната наслада, страхопочитанието и чудото на сътворението, еротичния боязън на самата обич. 
Всичко, от което бягаш в себе си, е твоят портал. Всичко, което отхвърляш, е маскиран избавител.
Земята ще се тресе, вътрешните структури ще се срутват и ти ще познаеш същинското си аз, ще бъдеш цялостен в тресчици, прахуляк и пепел.