Пазарът на горива-как го регулират в Европа
Отделно в Европейския съюз има общо контролиране и вътрешно контролиране, което всяка страна прави за себе си. Европейските наставления вземат решение няколко основни въпроса- да вземем за пример основаване на конкурентна среда за търговците на дребно, понижаване на трудностите за нахлуване на пазарите на нови бензиностанции, попречване на пазарни концентрации и картели.
От 2011 година Брюксел се ориентира към либерализация на пазара и отвод от директно контролиране на цени. Само в няколко страни има практиката да се дефинират оптимални цени, които не трябва да бъдат надхвърляни.
Така да вземем за пример в Белгия държавното управление дефинира пределна цена на горивата на пазара. Тя се пресмята по формула, отчитаща международната цена на петрола, марж на дистрибуторите, Данък добавена стойност, данък и други отчисления за бюджета. Никой търговец не може да надвишава тази цена.
В Люксембург водят сходна политика. Там също има пределна цена, само че тя важи за 2/3 от продаваните горива от огромните вериги. Останалата 1/3 се продава от дребни бензиностанции и то на по-ниски цени. Добра процедура има в Австрия и Германия.
От 2011 година в Австрия работи осведомителна платформа E-control, която дава в действително време цените на пазара на другите търговци. Те са длъжни при смяна, да оповестят новата цена. Има и условие-повишаване на цена може да има един път в денонощието, а при намаление няма ограничавания. Така потребителите знаят, че сред 12 и 14 часа цената на бензиностанциите е най-висока и в случай че имат финансови проблеми, не зареждат в този интервал. Всеки може да съпостави цените и да зареди там, където му е най-изгодно.
В Германия цените могат да се трансформират нагоре или надолу, само че това се следи от 2013 година и се дава като информация на потребителите. Така те избират къде да заредят по цената и мястото. Тъй като в Германия доста бензиностанции не работят през нощта, това е времето, когато цените са най-високи. Сутрин нормално цената пада, а в час пик още веднъж доближава максимума си за деня.
От 2011 година Брюксел се ориентира към либерализация на пазара и отвод от директно контролиране на цени. Само в няколко страни има практиката да се дефинират оптимални цени, които не трябва да бъдат надхвърляни.
Така да вземем за пример в Белгия държавното управление дефинира пределна цена на горивата на пазара. Тя се пресмята по формула, отчитаща международната цена на петрола, марж на дистрибуторите, Данък добавена стойност, данък и други отчисления за бюджета. Никой търговец не може да надвишава тази цена.
В Люксембург водят сходна политика. Там също има пределна цена, само че тя важи за 2/3 от продаваните горива от огромните вериги. Останалата 1/3 се продава от дребни бензиностанции и то на по-ниски цени. Добра процедура има в Австрия и Германия.
От 2011 година в Австрия работи осведомителна платформа E-control, която дава в действително време цените на пазара на другите търговци. Те са длъжни при смяна, да оповестят новата цена. Има и условие-повишаване на цена може да има един път в денонощието, а при намаление няма ограничавания. Така потребителите знаят, че сред 12 и 14 часа цената на бензиностанциите е най-висока и в случай че имат финансови проблеми, не зареждат в този интервал. Всеки може да съпостави цените и да зареди там, където му е най-изгодно.
В Германия цените могат да се трансформират нагоре или надолу, само че това се следи от 2013 година и се дава като информация на потребителите. Така те избират къде да заредят по цената и мястото. Тъй като в Германия доста бензиностанции не работят през нощта, това е времето, когато цените са най-високи. Сутрин нормално цената пада, а в час пик още веднъж доближава максимума си за деня.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ