Отдавна е назрял моментът да се търси решение за Тютюневия

Отдавна е назрял моментът да се търси решение за Тютюневия град. Държавата обаче върви със забавяне от 7-8 години в уреждането на този проблем. Решението съгласно мен би трябвало да е задоволително както за частния интерес, по този начин и за обществеността. Важно е да има обща концептуалност, в която съответните вложители да могат да осъществят своите ползи. Кварталът да съвмести такива функционалности, при които да бъде спазено правилото за рационална възвръщаемост на капитала, а в същото време да се резервира духът на постройките. Защото нито частникът е на 100 % крив, нито страната и Общината са на 100 % прави. Както прочетох в един коментар на „ Марица “, истината е някъде по средата.

Казвам го като вложител, който от 20 години участва в Тютюневия град и чийто център развива освен спортна активност, само че провежда десетки изложения, постановки, балове, благотворителни начинания. Затова съм безапелационен, че би трябвало да се откри онази златна среда, при която махалото да е в равновесие. Слушам хора, които в никакъв случай не са се занимавали с бизнес и които преди време наричахме културтрегери, да упорстват за изложбени и концертни зали. Ако обаче същите тези хора облекат думите си в числа, правилото за възвръщаемост на капитала не би било годно. Обратното също е погрешно - тук да се осъществят чудовищни РЗП-та, които да продаваме по 2000 евро за квадрат. Трябва да се търси салдото. Да, добре е в Тютюневия град да има артизяви, само че не и те да бъдат преобладаващи. Мястото е уместно и за живеене, и за работа, просто би трябвало да се подреди и урегулира по рационален метод. Общината може да печели, в случай че построи тук един надземен многоетажен паркинг. Единственото, което направи за 20 години обаче, е да включи в синя зона уличките към складовете, по които съвсем никой не минава.