Отбелязваме 110 години от първата българска морска победа
Отбелязваме 110 години от Балканската война и достойното присъединяване на Българския боен флот в нея.
На фотографията са снимани екипажите на торпедоносците, направили офанзивата против турския крайцер „ Хамидие ” на 8 ноември 1912 година, е едно от дребното фотосвидетелства, напомнящи за дните на отбраната на родните крайбрежия през Балканската война.
Какви са събитията, предшестващи този кадър?
" На 7 ноември 1912 година се получават сведения, че в Кюстенджа се товарят кораби с боеприпаси за турската войска с направление Цариград , както и за придвижване на турски военни съдове. Дадена е заповед съперникът да се нападна. Отрядът, който е изпратен е от четири торпедоносеца с пълководец капитан II сан Димитър Добрев. „ Летящи ” е командван от лейтенант Димитър Альов, на борда му е и капитан Добрев. „ Смели ” е с пълководец лейтенант Неделчо Недев, „ Строги ” е поверен на лейтенант Петър Стоянов, а „ Дръзки ” е под командването на мичман I сан Георги Купов. Срещата с неприятеля е малко след среднощ на 8 ноември – на 32 благи източно от Варна. Сигналът за офанзива е даден от флагманския транспортен съд „ Летящи “. На „ Дръзки “ старшият кормчия пръв вижда вражеския транспортен съд и рапортува на командира. Екипажът заема подготвеност по местата си – от този миг всички ще работят като едно цяло. Ходът на торпедоносеца се усилва до цялостен. Мичман I сан Кирил Минков хваща ръчката на торпедния уред. Механикът Юрдан Панайотов слиза в машинното поделение, с цел да следи персонално за работата на уредите и машините. Хората от втората промяна слизат в машинното и в огнярното поделение, само че поради оповестената бойна паника и първата промяна също остава долу. Тясното помещение се изпълва с хора. С лопати и ръжени те теглят брикети от ямите, разчупват ги на дребно и ги хвърлят в пещта. Стоян Смоков и Ангел Атанасов наблюдават котлите и поддържат налягането да не пада под 16 атмосфери ", описват от Военноморския музей във Варна.
" Българските торпедоносци нападат един след различен турския крайцер „ Хамидие “. „ Дръзки ” стреля финален. За по-добро ориентиране ходът му е понижен на 120 оборота. След две поредни пресичания на курса на „ Хамидие “ „ Дръзки “ слага на десния си ръб крайцера в паралелен контракурс и усилва хода си до цялостен. Тези чести промени костват на машинистите и огнярите оптималната централизация и старания. На към 300 м от турския транспортен съд артилеристът стартира пукотевица с 47-мм оръдие. Торпедоносецът продължава да се доближава и с цялостен ход минава около „ Хамидие “ на разстояние от 50-100 м. Мичман I сан Кирил Минков следи метода и в 0 часа и 46 минути, когато траверсът на торпедния уред открива носа на противниковия транспортен съд, дръпва ръчката. Под торпедната тръба Недко Казаков (ученик ватман I ранг) оказва помощ на отвесната ос на трансмисията – ударникът пада и изстрелва торпедото. Целият торпедоносец се накланя встрани, разчува се ням и бучащ тон. Долу се досещат, че е изстреляно торпедо, а горе на палубата всички наблюдават сребърната бликам. След 4 – 5 секунди се чува заплашителен гърмеж и момент по-късно мощно „ ура “. Долу в машинното и при котлите схващат, че е станало нещо огромно. Крайцерът е с огромна пробойна в носовата част и се накланя напред. Полупотопен, по-късно той е изтеглен до Истанбул ", допълват те.
" Време за радостни възгласи обаче няма, минонсецът би трябвало бързо да се изтегли от зоната на стрелбата и да се причисли към отряда. Командирът заповядва увеличение на хода, само че повдигането на налягането не може да стане внезапно. Друга неприятна изненада е, че от димните тръби излизат огнени езици. Механикът заповядва на старши машиниста Стойчо Златарски да отиде в котелното и да угаси пламъците, до момента в който самичък застава на регулатора и следи показанията на манометъра. Скоро обстановката е овладяна, пламъците престават и налягането се повишава ", описват от музея.
През цялото време на офанзивата нашите торпедоносци са подложени на артилерийски обстрел от „ Хамидие “ и другите турски кораби. Щетите са минимални –„ Дръзки ” и „ Смели “ имат провали от стрелбата в димовите тръби, а един моряк от екипажа на „ Смели ” е леко ранен.
С тази победа младият български боен флот декларира по неоспорим метод своето наличие в Черно море, с което съперникът би трябвало да се преценява.
През идващите години за първата българска морска победа се написа доста. Тя е изобразена в рисунки и фотоколажи, издадени като пощенски картички. В тях се показва командният състав на отряда, знаят се имената на офицерите, само че не се не помни и ролята на редовите членове на екипажите. В доста изявления през 20-те и 30-те години на ХХ век се загатват имената на по-изявените от тях, като се споделя за ролята им в офанзивата.
Общата фотография на обслугите на нашите торпедоносци, взели участие в офанзивата против „ Хамидие “, е снимана в региона на флота (сега Военноморска база Варна). На напред във времето са застанали членовете на екипажите, към 80 индивида – матроси, ефрейтори и подофицери. Зад тях на кея са шестте торпедоносеца, а в далечината се вижда пристанище Варна с комерсиалните кораби.
Въпреки че множеството облици са много неразбираеми и неразпознаваеми, изработката на фотографията е едно самопризнание за приноса им в успеха. Около 1915 година тя е употребена във фотоколажа, отдаден на героите от офанзивата , а през 30-те години на няколко пъти е оповестена в сп. „ Морски сговор “ и в сп.„ Морски обзор “.
На фотографията са снимани екипажите на торпедоносците, направили офанзивата против турския крайцер „ Хамидие ” на 8 ноември 1912 година, е едно от дребното фотосвидетелства, напомнящи за дните на отбраната на родните крайбрежия през Балканската война.
Какви са събитията, предшестващи този кадър?
" На 7 ноември 1912 година се получават сведения, че в Кюстенджа се товарят кораби с боеприпаси за турската войска с направление Цариград , както и за придвижване на турски военни съдове. Дадена е заповед съперникът да се нападна. Отрядът, който е изпратен е от четири торпедоносеца с пълководец капитан II сан Димитър Добрев. „ Летящи ” е командван от лейтенант Димитър Альов, на борда му е и капитан Добрев. „ Смели ” е с пълководец лейтенант Неделчо Недев, „ Строги ” е поверен на лейтенант Петър Стоянов, а „ Дръзки ” е под командването на мичман I сан Георги Купов. Срещата с неприятеля е малко след среднощ на 8 ноември – на 32 благи източно от Варна. Сигналът за офанзива е даден от флагманския транспортен съд „ Летящи “. На „ Дръзки “ старшият кормчия пръв вижда вражеския транспортен съд и рапортува на командира. Екипажът заема подготвеност по местата си – от този миг всички ще работят като едно цяло. Ходът на торпедоносеца се усилва до цялостен. Мичман I сан Кирил Минков хваща ръчката на торпедния уред. Механикът Юрдан Панайотов слиза в машинното поделение, с цел да следи персонално за работата на уредите и машините. Хората от втората промяна слизат в машинното и в огнярното поделение, само че поради оповестената бойна паника и първата промяна също остава долу. Тясното помещение се изпълва с хора. С лопати и ръжени те теглят брикети от ямите, разчупват ги на дребно и ги хвърлят в пещта. Стоян Смоков и Ангел Атанасов наблюдават котлите и поддържат налягането да не пада под 16 атмосфери ", описват от Военноморския музей във Варна.
" Българските торпедоносци нападат един след различен турския крайцер „ Хамидие “. „ Дръзки ” стреля финален. За по-добро ориентиране ходът му е понижен на 120 оборота. След две поредни пресичания на курса на „ Хамидие “ „ Дръзки “ слага на десния си ръб крайцера в паралелен контракурс и усилва хода си до цялостен. Тези чести промени костват на машинистите и огнярите оптималната централизация и старания. На към 300 м от турския транспортен съд артилеристът стартира пукотевица с 47-мм оръдие. Торпедоносецът продължава да се доближава и с цялостен ход минава около „ Хамидие “ на разстояние от 50-100 м. Мичман I сан Кирил Минков следи метода и в 0 часа и 46 минути, когато траверсът на торпедния уред открива носа на противниковия транспортен съд, дръпва ръчката. Под торпедната тръба Недко Казаков (ученик ватман I ранг) оказва помощ на отвесната ос на трансмисията – ударникът пада и изстрелва торпедото. Целият торпедоносец се накланя встрани, разчува се ням и бучащ тон. Долу се досещат, че е изстреляно торпедо, а горе на палубата всички наблюдават сребърната бликам. След 4 – 5 секунди се чува заплашителен гърмеж и момент по-късно мощно „ ура “. Долу в машинното и при котлите схващат, че е станало нещо огромно. Крайцерът е с огромна пробойна в носовата част и се накланя напред. Полупотопен, по-късно той е изтеглен до Истанбул ", допълват те.
" Време за радостни възгласи обаче няма, минонсецът би трябвало бързо да се изтегли от зоната на стрелбата и да се причисли към отряда. Командирът заповядва увеличение на хода, само че повдигането на налягането не може да стане внезапно. Друга неприятна изненада е, че от димните тръби излизат огнени езици. Механикът заповядва на старши машиниста Стойчо Златарски да отиде в котелното и да угаси пламъците, до момента в който самичък застава на регулатора и следи показанията на манометъра. Скоро обстановката е овладяна, пламъците престават и налягането се повишава ", описват от музея.
През цялото време на офанзивата нашите торпедоносци са подложени на артилерийски обстрел от „ Хамидие “ и другите турски кораби. Щетите са минимални –„ Дръзки ” и „ Смели “ имат провали от стрелбата в димовите тръби, а един моряк от екипажа на „ Смели ” е леко ранен.
С тази победа младият български боен флот декларира по неоспорим метод своето наличие в Черно море, с което съперникът би трябвало да се преценява.
През идващите години за първата българска морска победа се написа доста. Тя е изобразена в рисунки и фотоколажи, издадени като пощенски картички. В тях се показва командният състав на отряда, знаят се имената на офицерите, само че не се не помни и ролята на редовите членове на екипажите. В доста изявления през 20-те и 30-те години на ХХ век се загатват имената на по-изявените от тях, като се споделя за ролята им в офанзивата.
Общата фотография на обслугите на нашите торпедоносци, взели участие в офанзивата против „ Хамидие “, е снимана в региона на флота (сега Военноморска база Варна). На напред във времето са застанали членовете на екипажите, към 80 индивида – матроси, ефрейтори и подофицери. Зад тях на кея са шестте торпедоносеца, а в далечината се вижда пристанище Варна с комерсиалните кораби.
Въпреки че множеството облици са много неразбираеми и неразпознаваеми, изработката на фотографията е едно самопризнание за приноса им в успеха. Около 1915 година тя е употребена във фотоколажа, отдаден на героите от офанзивата , а през 30-те години на няколко пъти е оповестена в сп. „ Морски сговор “ и в сп.„ Морски обзор “.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ