Ерата на асовете може би приключи над небето на Виетнам – първият американски ас ще се окаже и последният
От Виетнамската война насам постоянно има още един необикновен интервал за летците – Ерата на асовете. По това време и двете велики сили – Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати ще се опитат да премерят сили в небето над всяка гореща точка. Апогоеят на въздушните борби сигурно ще бъде тъкмо тази война в Азия, само че след нея като че ли стартира успокояването на нервите. Нито един американец към момента не е съумял да откри вярното противопоставяне против Микоян-Гюревич и техният МиГ.
Един от най-близките с купа за ас е Цезар Родригез, само че за жалост има единствено 3 попадения. Цезар съумява да извоюва своите победи в границите на 90-те години и то за едно цяло десетилетие. Каква е повода? Тя не е една, а няколко – преди всичко Съюз на съветските социалистически републики не желае да хвърля повече ръкавицата на американците във въздушни дуели. По това време и Противовъздушна отбрана системите стават извънредно качествени, радарите също стартират да помогат за отбрана, затова въздушните дуели като че ли напущат полесражението.
Във Виетнамската война има тъкмо 5 аса. Два от тях са Рандъл „ Дюк “ Кънингам от флотата и Ричърд „ Стийв “ Ричи от Военновъздушни сили. Другите два американски аса са част от офицерския състав на оръжейните системи.
Ричърд Стивън Ричи е роден през 1942 година в Северна Каролина – тютюневата част на щатите. Записва се във военна академия и съумява да я приключи през 1964 година Тренира на самолети като Lockheed F-104 Starfighter, а по-късно сменя птицата с McDonnell F-4 Phantom II, който по това време е избирам за влизането във въздушни борби над небето на Югоизточна Азия. Пристигайки във Виетнам през далечната 1968 година ще открием, че Ричи извършва своята първа задача без никакви победи.
Впрочем той ще взе участие в още 200 полета и още веднъж няма да срещне врага. По това време кадети и по-късно инструктори от Невада ще стартират да оферират в допълнение образование. Именно там ще изиска да се запише за втори виетнамски тур. Включва се във 432 Тактическа разследваща група и лети паралелно с Удорнските Кралски Тайландски Военновъздушни сили.
На 10 май 1972 година Ричи и неговия оръжеен офицер по системи Чарлз ДеБелвю ще създадат един полет във групировка с други F-4D над небето на Северен Виетнам. Мисията им е да прелетят над вражеско летище и да дават прикритие на друга група изтребители, както и бомбардировачи, участващи в интервенция Линебейкър I. Ричи и компанията би трябвало да летят на по-ниска височина, с цел да създадат засада на противников самолети с упоритост да преследват бомбардировачите. Защитната група лети на височина от към 6000 метра.
Малко преди 10 часа сутринта ще бъде докладвана интензивност над летището и група МиГ-21 и Шенянг J-6 (китайската версия на МиГ-19) ще стартират да изхвърчат от летище Ной Бай. Очертава се едно красиво меле, в което Ричи ще би трябвало да показва уменията си. При първите няколко маневри и срещи с вражеските самолети, американецът съумява да прихване противников аероплан и да пусне своите самонасочващи се AIM-7 Sparrow ракети. Първата пропуща задачата, само че втората въобще не е щадяща и настига вражеския МиГ. Според всички водачи, сваленият аероплан е МиГ-21, само че има двама очевидеца, които считат, че сваленият аероплан е китайска версия на МиГ.
Няма време за ликуване и благополучие, Ричи схваща по радиото, че водачът на задачата – Боб Лодж и неговият втори водач Роджър Лохър са били свалени от китайски изтребител. Малко по-късно ще стане ясно, че Лохър е съумял да оцелее и е открит в джунглата след близо 3 седмици.
Ричи съумява да смъкна втори МиГ в последния ден на май.
Докато лети на въздушен патрул със задачата да търси тъкмо противников изтребители. В един прелестен миг радара оповестява, че зад него приблежава неидентифициран обект. Спуска се с изключителна скорост към земната повърхнина и обръща, до момента в който врагът не се оказва пред него. На задната седалка се вози капитан Лари Петит, стартира малко гонене, до момента в който капитанът не съумява да прикове МиГ-а в системата за прихващане. Ричи пуска всичките си четири ракети. Една от тях удря задачата.
Следващата задача е на 8 юли 1972 година Ричи е на борда с ДеБелвю във въоръжен със скорострелно оръдие F-4E. По време на този полет ще успее да смъкна два МиГ-а за по-малко от две минути. Пилотите са част от защитната задача на друга група самолети и би трябвало по двойки да преследват противников МиГ-21 при положение, че се появят. В този полет Ричи съумява да изпревари водещия МиГ във групировка и изчаква няколко секунди, преди да се обърне за офанзива, гарантирайки се, че не е преследван от различен изтребител. Оказва се, че това е вярна маневра, тъй като има втори преследвач.
По-бавният МиГ набира скорост и се включва в преследването, само че се увлича толкоз върху скоростта, че даже не вижда по какъв начин Ричи съзнателно е понижил скоростта си и го изчаква да изпревари. Грешката се заплаща с две ракети, като една от тях съумява да порази съперника в мотора. Благодарение на контрола на скоростта и силата, F-4 съумява да настигне водачът, с цел да го поздрави с още един Sparrow. В този миг идва и онази мисъл за възможното реализиране на по този начин наречения статут на ас. Състезанието сред бойните водачи в действителност е страховито и по това време има и други съперници с четири свалени противников самолета.
Основният конкурент в тази игра е капитан Джефри Фейнтийн. Той също ще удостовери, че има четири свалени самолета, само че липсват спомагателни данни и верификация от другите изтребители, които да потвърдят.
На 28 август Ричи има своя късмет. Отново е в екип с Дебелвю и при следващия патрулен полет съумява да срещне двойка МиГ-21. Самолетите летят право против него. Играта на нерви е извоювана от американеца, който също форсира моторите си, с цел да не разреши прихващне. Следва бърз завой и гонене. Първият опит за толкоз мечтаната 5-та победа стартира със пукотевица от две ракети. По този метод съперника би трябвало да завие и да попадне още веднъж в мерника. Двете ракети пропущат. Следва втори опит и нова двойка ракети. Една от тях доближава задачата си. Сваленият аероплан е доказан от различен екипаж, който вижда всичко от безвредно разстояние. След близо 7 години в борба над небето на Виетнам, Съединени американски щати публично може да покаже своя първи ас.
Последният награден с това звание е Дюк Кънингам, който реализира това на 10 май 1972 година
Не би трябвало да забравяме и още една огромна детайлност, американците не могат да се считат за спечелилите в тази борба. Общо 5 американеца съумяват да станат асове, до момента в който водачите на Северен Виетнам ще се похвалят с цели 17 майстори на въздушната борба. ДеБелвю също ще стане въздушен ас, откакто съумява да смъкна 6 самолета в дуел. Четири от тях са добавени от свалените по време на полетите с Ричи. Фейнщайн също ще се разпише с 5 попадения.
Американските водачи в Северен Виетнам би трябвало да имат потвърждението от най-малко още един аероплан по време на борбата. Факт е, че доста от изпратените водачи ще прекарат целия спор и няма да открият нито един противников МиГ.
След вторият си тур във Виетнам, Ричи лети за Националната армия на Военновъздушни сили и остава в запаса. Опитва се да влезе в политиката, само че това не съумява да се случи. Работи в частния бранш и през днешния ден споделя историята си като преподавател на разнообразни събития. Попитан какво тъкмо е належащо за триумфът в живота и по какъв начин може да се обвърже с бойните полети. Ричи е на мнение, че всичко се повтаря и е идентично. Трябва сериозна подготовка, отборна игра, работа, дисциплинираност, отговорност и целокупност на действието. И най-важното е отношение към казуса, където предаването въобще не би трябвало да стои на дневен ред. Това са основите за победа и нищо повече от това.
За страдание се счита, че надпреварата на асовете най-вероятно през днешния ден е в пъти по-ограничено и такива открити борби не се водят толкоз елементарно. Сраженията значително изискват по-голям периметър на деяние, до момента в който действително в множеството случаи се употребяват бойни дронове, изтребителите по-рядко се преследват, само че както виждаме в Украйна, понякога има сражения във въздуха. За страдание техния фантом на Киев се оказа машинация, откакто никой не съумя да удостовери съществуването на сходен тип стълкновение.
