Честита Баба Марта!
От епохи по нашите земи идването на март месец се свърза с началото на новия естествен цикъл. На първи март посрещаме Баба Марта - бабата, която кара времето ту да фучи, ту да се усмихва.
В класическия си тип мартеницата съставлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго избран смисъл: алено – кръв, живот; бяло – непорочност, благополучие.
Традицията повелява в първия ден от март най-старата жена в фамилията да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и срещу уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.
Мартеничките се носят до появяването на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, т.е. до настъпването на пролетта. След това се връзват за цъфнало стръкче или се слагат под камък. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.
В някои краища на страната пък има бит мартеницата да се пуска в най-близката река, „ че да върви, както тече реката “
Традицията гласи още, че благополучие и шанс носи подарената мартеница. Затова всички закичват родственици и другари с мартеници.
Месец март е единственият женски месец. Това е месецът, в който земята се пробужда за нов живот. С идването на пролетта се пробуждат дърветата, поникват посевите, хората се надяват на богато и плодородно лято.
В остарели времена мартеничката е била считана за талисман, който пази от зли духове. Смятало се, че " в случай че не носиш мартеницата си през март, Баба Марта ще ти изпрати неприятна поличба. ” И през днешния ден имаме вяра, че тя осуканият червено-бял конец ще ни донесе здраве. За да сме " бели и червени, румени и засмени ".
Според традицията...
Сутрин рано стопанките простирали или закачвали пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото — заболявания и бедност. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
Предварително дамите усуквали бели и червени вълнени конци — мартеници, които завързват или окачват на всеки от фамилията. Мартениците трябвало да са по този начин усукани, както момите се усукват към момците. Невестите носели мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените пък ги носели с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, с цел да не се развяват по седенките.
В някои краища назовават седмицата, започваща от 1 март броените дни — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината.
Широко публикуван е и различен бит — човек си избира един ден до 22 март и по него да се гадае каква ще му е годината — в случай че е безоблачен, ще е успешна; в случай че вали и времето е неприятно — ще има компликации.
Първите мартеници, с които закичвали хората и добитъка, били направени единствено от извит червен и бял конец, без спомагателни хубости. В някои области на конците връзвали златна или сребърна паричка, синьо мънисто, чиято роля била да пазят от заболявания хора, добитък и овощни дървета.
Обикновено, направени от вълна, мартениците били във тип на парички, топчета, пискюли, пулчета и " съсънки " (гроздчета). Неповторимо български са кукличките " Пижо и Пенда ".
Днес има какви ли не мартенички, само че концепцията е същата, каквато е била и преди доста години - да ни дарят със здраве, да ни предпазят от неприятното и да ни донесат шанс и богата година.
В класическия си тип мартеницата съставлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго избран смисъл: алено – кръв, живот; бяло – непорочност, благополучие.
Традицията повелява в първия ден от март най-старата жена в фамилията да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и срещу уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.
Мартеничките се носят до появяването на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, т.е. до настъпването на пролетта. След това се връзват за цъфнало стръкче или се слагат под камък. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.
В някои краища на страната пък има бит мартеницата да се пуска в най-близката река, „ че да върви, както тече реката “
Традицията гласи още, че благополучие и шанс носи подарената мартеница. Затова всички закичват родственици и другари с мартеници.
Месец март е единственият женски месец. Това е месецът, в който земята се пробужда за нов живот. С идването на пролетта се пробуждат дърветата, поникват посевите, хората се надяват на богато и плодородно лято.
В остарели времена мартеничката е била считана за талисман, който пази от зли духове. Смятало се, че " в случай че не носиш мартеницата си през март, Баба Марта ще ти изпрати неприятна поличба. ” И през днешния ден имаме вяра, че тя осуканият червено-бял конец ще ни донесе здраве. За да сме " бели и червени, румени и засмени ".
Според традицията...
Сутрин рано стопанките простирали или закачвали пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото — заболявания и бедност. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
Предварително дамите усуквали бели и червени вълнени конци — мартеници, които завързват или окачват на всеки от фамилията. Мартениците трябвало да са по този начин усукани, както момите се усукват към момците. Невестите носели мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените пък ги носели с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, с цел да не се развяват по седенките.
В някои краища назовават седмицата, започваща от 1 март броените дни — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината.
Широко публикуван е и различен бит — човек си избира един ден до 22 март и по него да се гадае каква ще му е годината — в случай че е безоблачен, ще е успешна; в случай че вали и времето е неприятно — ще има компликации.
Първите мартеници, с които закичвали хората и добитъка, били направени единствено от извит червен и бял конец, без спомагателни хубости. В някои области на конците връзвали златна или сребърна паричка, синьо мънисто, чиято роля била да пазят от заболявания хора, добитък и овощни дървета.
Обикновено, направени от вълна, мартениците били във тип на парички, топчета, пискюли, пулчета и " съсънки " (гроздчета). Неповторимо български са кукличките " Пижо и Пенда ".
Днес има какви ли не мартенички, само че концепцията е същата, каквато е била и преди доста години - да ни дарят със здраве, да ни предпазят от неприятното и да ни донесат шанс и богата година.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ