От Вазовите Чичовци ни е останал споменът, че българинът обича

...
От Вазовите Чичовци ни е останал споменът, че българинът обича
Коментари Харесай

Ще правим тиха дипломация, докато Гешев е външен министър

От Вазовите " Чичовци " ни е останал споменът, че българинът обича да бистри външната политика. Дай му да бъбри за Франца, Инглитера, Аустрия, Данемарка, Русия. Турция не му е забавна, тъй като си е домашна тематика. Нищо кой знае какво не се е трансформирало в манталитета му от предосвобожденска България до момента, в случай че се съди по съдружните договаряния за нова управническа стратегия на страната. От всичките 18 секторни политики най-продължително бе обсъждана външната политика - над 7 часа, или както писа късно вечерта на 27 ноември един отпаднал сътрудник, който им даде в детайли изложение - " цели 6 часа и 65 минути ".

Не че имаше огромни хрумвания какво да се промени в интернационалните връзки на страната, тъй като външната политика си остана, само че бе направена ангажимента, че ще бъде надграждана. Интересно е, че най-мълчалив измежду бъбривците бе посоченият за предстоящ външен министър Даниел Лорер. Сякаш даваше знак за  придържане към тихата дипломация. В наличието на своите партийни ръководители от " Продължаваме промяната " Кирил Петков и Асен Василев, които също избраха повече да слушат, отколкото да приказват, той следваше правилото да не надприказва началниците си. Но не беше единствено това повода. 

Кирил Петков изиска от дипломацията

да поеме неизпълнима задача:  

да сътвори нов бранд (фирмена марка) на България, че " тя е страната, която съумя най-бързо да изкорени корупцията ". Всеки външен министър би се отчаял, тъй като какво би могъл да направи? Да подреди на посланиците да подреден посолствата, да свикат хвалебствани конференции, да дават коктейли за своя сметка? Дипломатите способстват, само че не основават облика на страната си в чужбина. На никого не му хрумна да каже, че това е задача не на външния министър, а на основния прокурор. Външното министерство стои на непретенциозно място в бюджетната стълбица на България и неговата роля за процъфтяването на държавната корупция не е водеща.

Вярно е, че изкореняването на корупцията зависи от държанието на всеки човек, само че най-вече зависи от държанието на прокуратурата, тъй като тя е призвана да убеди хората посредством характерните си принадлежности, че е по-добре да работят и живеят почтено. Ако външният министър носи отговорност за изграждането на облика на България в чужбина, значи от три десетилетия за външни министри са ни служили все основните прокурори. Държавата твърдо се е закрепила в интернационалните ранглисти като най-корумпираната в Европейския съюз. Но защото е неловко да си го признава, също по този начин твърдо се е закрепила на последно място в класациите по независимост на словото в Европа (конкурирана единствено от Русия, Турция и Беларус).

Корупция и омерта

ето това е формулата на българската тиха дипломация. Битува мнение, че България по принцип не може да има своя външна политика, тъй като е дребна и прекалено подвластна от огромните сили - в частност от НАТО и Европейски Съюз. Но в тези съюзи членуват и други страни със сходни размери, без да са се окичили с нейната печална популярност. Корупцията не ни е присадена от НАТО и Европейски Съюз, макар че осъществяването на огромни военни поръчки и усвояването на еврофондове могат отлично да я подхранват. Тя си е народен артикул, произтекъл от 32-годишния престъпен преход.

Но да погледнем сериозно и на Европейски Съюз. Защо Европейската комисия, която носи основна отговорност за харченето на еврофондовете, се отнася към България по този начин равнодушно? Този въпрос бе издигнат на 29 ноември в Европарламента, където Комисията за цивилен свободи, правораздаване и вътрешен ред (ЛИБЕ) усещанията на нейна работна група, посетила България на 23-24 септември. Евродепутати упрекнаха Еврокомисията, че умишлено си е затваряла очите какво става в България и в отчетите си е

замазвала истината

За нас не е огромно разобличаване, тъй като от дълго време знаем, че е по този начин, и сме престанали да одобряваме насериозно мониторинговите отчети на Брюксел. Но за какво тази процедура продължава, когато и други виждат разминаването с действителната картина? За разлика от евродепутатите, които се избират директно, еврокомисарите се назначават. Те са производни на националните държавни управления. През последното десетилетие Европа се управляваше основно от държавни управления в фамилията на Европейската национална партия, където членува и ГЕРБ. Партийната взаимност, а не идейната лоялност е заварката, която пази целостта на партийните семейства в Европейски Съюз. Далаверите на трите държавни управления на ГЕРБ останаха невидяни в Брюксел, макар че някогашният министър председател Бойко Борисов задоволително се прочу в Европа и света. Неговите пратенички в Еврокомисията Кристалина Георгиева и Мария Габриел способстваха за беззъбите брюкселски отчети. Въпреки че бяха в спор на ползи, по този начин и не се чу да са си направили отказ по време на някое от обсъжданията на България в Брюксел. Мария Габриел продължава да е там и промяната на българското държавно управление няма да ѝ повлияе да промени държанието си, защото едва ли ще се покае.

Разобличаването на корупцията в България, а с това и на хранениците на Борисов няма да стане нито от нея, нито от основния прокурор Иван Гешев. Колкото и да е неуместно, функционалността на външен министър може да се изпълни най-добре от вътрешния министър. Той може

да преодолее фактора " Гешев ",

като се обърне директно към европейската прокуратура, която към този момент работи. На първо време може да изпрати в Люксембург копия на всички материали от разкрития за злоупотреби с европейски фондове, които безнадеждно потъват в софийски чекмеджета. 

Първата външнополитическа задача на новото постоянно държавно управление би трябвало да бъде снемането на Гешев от извънредно несъответствуващия за него пост на всекидневен външен министър на България, откъдето вае нейния срамен облик в чужбина. Ако той продължи да се запъва, какъвто му е нравът, достатъчно ще е да проличи разликата сред неговото отношение и реакцията на европейската прокуратура към едни и същи проблеми. Компетентните лица сами ще преценяват дали става дума за незаконно безучастие при корист с европейски фондове. В България може и да не се откри смелчага да повдигне обвиняване на Гешев, само че в чужбина надали е взел страха на всички магистрати. Колкото повече се освети истината за страната, толкоз по-добре ще бъде за нейното излекуване. Корупцията вирее единствено на мрачно. Ако дипломатите си търсят смислена работа, могат да допринесат, като спрат да хвърлят прахуляк в очите на задграничните си сътрудници под претекст за дипломатичност.
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР