#МИТОО
От на следващия ден, светът ще е доста друг. И въобще не се майтапя.
Защитните мита, които Съединените щати постановат върху вноса на стомана и алуминий от Европейския съюз са предстоящото начало на комерсиална война с неразбираеми и непредвидими последици.
Много периферни производства ще бъдат наранени, тъй като доста повече хора са заети в браншове, които употребяват стоманата и алуминия, в сравнение с заетите в производствата на самата стомана и алуминий. Така американският президент Тръмп извърши предизборното си заричане към „ сините якички” от Ръждивия пояс – десетки, стотици хиляди служащи, които му дадоха гласа си на изборите през 2016 година, показвайки междинен пръст на европейските си съдружници по жесток метод.
В разследване навръх такива дейности, Европа поглежда на Изток – към Русия, към Индия, към Китай. А това е доста съществено оживление на геополитическите пластове, което най-малкото обърква хората. Създава се вакуум, в който незабавно се впиват китайски, съветски и даже арабски капитали.
Объркани са и русофили, и русофоби, и американофили и американофоби. Тръмп гледа на света в контрасти – другари против врагове. Ако не си в групата на едните, си в групата на другите. Саудитците са другари, иранците са врагове. Израелците са другари, палестинците са врагове.
Къде попада Европа с новите мита върху алуминия и стоманата? Ето това е същинската причина и Меркел, и Макрон да кацнат при Путин. Именно в този подтекст би трябвало да гледаме и на българските визити в Русия, които са част от една доста по-голяма европейска игра (дано в София, осъзнават това).
Но Вашингтон не дава никакъв симптом да се впечатлява от това. Защото съветската стопанска система не е задоволително мощна, с цел да влага, само че и ресурсите са задоволително доста, с цел да бъдат изкупувани. Но китайската стопанска система е.
Ако китайци построят „ Белене”, не би трябвало да се съмнявате, че и китайци ще работят в централата, ще бъдат издигнати китайски фабрики, в които може би още веднъж ще работят китайци, които ще създават евтини артикули, само че този път с етикет „ Произведено в Европейския съюз”. В този смисъл, доста деликатно би трябвало да се реши – по какъв начин България ще се впише в този изменящ се свят и какво се крие зад интереса на един или различен вложител.
Всяка комерсиална война води до меланхолия, всяка икономическа меланхолия води до обществени безредици. Големите обществени безредици дават властта в ръцете на крайни политици. Ако я нямаше Голямата меланхолия в Съединени американски щати, в Германия нямаше на власт да пристигна Хитлер. Ако не беше закона „ Смут-Хоули” в Съединените щати за по-високи мита върху вносните първични материали, нямаше да има пък Голяма меланхолия. Нищо не стартира от през днешния ден. Дори Европейския съюз се ражда като Общност за въглища и стомана. Нали?
На този декор, в нашето общество към момента водим класическа и старомодна полемика, лимитирана само в контрастите на обич и ненавист към Русия или Съедините щати. Подобно мислене, с изключение на остаряло и опростенческо, не е и изключително съответно към действителността ни през днешния ден. Защото разтърсвания измежду заетите в производството на стомана и алуминий, значи повишаване на всичко във всички промишлености, в които се употребява стомана и алуминий. А те са доста повече в сравнение с можем да си представим. Това основава капацитет за обществени безредици, политически разбърквания и повсеместна нова финансова рецесия, родена от резултата на доминото.
Доминото в никакъв случай не бърка. То просто се случва.
Защитните мита, които Съединените щати постановат върху вноса на стомана и алуминий от Европейския съюз са предстоящото начало на комерсиална война с неразбираеми и непредвидими последици.
Много периферни производства ще бъдат наранени, тъй като доста повече хора са заети в браншове, които употребяват стоманата и алуминия, в сравнение с заетите в производствата на самата стомана и алуминий. Така американският президент Тръмп извърши предизборното си заричане към „ сините якички” от Ръждивия пояс – десетки, стотици хиляди служащи, които му дадоха гласа си на изборите през 2016 година, показвайки междинен пръст на европейските си съдружници по жесток метод.
В разследване навръх такива дейности, Европа поглежда на Изток – към Русия, към Индия, към Китай. А това е доста съществено оживление на геополитическите пластове, което най-малкото обърква хората. Създава се вакуум, в който незабавно се впиват китайски, съветски и даже арабски капитали.
Объркани са и русофили, и русофоби, и американофили и американофоби. Тръмп гледа на света в контрасти – другари против врагове. Ако не си в групата на едните, си в групата на другите. Саудитците са другари, иранците са врагове. Израелците са другари, палестинците са врагове.
Къде попада Европа с новите мита върху алуминия и стоманата? Ето това е същинската причина и Меркел, и Макрон да кацнат при Путин. Именно в този подтекст би трябвало да гледаме и на българските визити в Русия, които са част от една доста по-голяма европейска игра (дано в София, осъзнават това).
Но Вашингтон не дава никакъв симптом да се впечатлява от това. Защото съветската стопанска система не е задоволително мощна, с цел да влага, само че и ресурсите са задоволително доста, с цел да бъдат изкупувани. Но китайската стопанска система е.
Ако китайци построят „ Белене”, не би трябвало да се съмнявате, че и китайци ще работят в централата, ще бъдат издигнати китайски фабрики, в които може би още веднъж ще работят китайци, които ще създават евтини артикули, само че този път с етикет „ Произведено в Европейския съюз”. В този смисъл, доста деликатно би трябвало да се реши – по какъв начин България ще се впише в този изменящ се свят и какво се крие зад интереса на един или различен вложител.
Всяка комерсиална война води до меланхолия, всяка икономическа меланхолия води до обществени безредици. Големите обществени безредици дават властта в ръцете на крайни политици. Ако я нямаше Голямата меланхолия в Съединени американски щати, в Германия нямаше на власт да пристигна Хитлер. Ако не беше закона „ Смут-Хоули” в Съединените щати за по-високи мита върху вносните първични материали, нямаше да има пък Голяма меланхолия. Нищо не стартира от през днешния ден. Дори Европейския съюз се ражда като Общност за въглища и стомана. Нали?
На този декор, в нашето общество към момента водим класическа и старомодна полемика, лимитирана само в контрастите на обич и ненавист към Русия или Съедините щати. Подобно мислене, с изключение на остаряло и опростенческо, не е и изключително съответно към действителността ни през днешния ден. Защото разтърсвания измежду заетите в производството на стомана и алуминий, значи повишаване на всичко във всички промишлености, в които се употребява стомана и алуминий. А те са доста повече в сравнение с можем да си представим. Това основава капацитет за обществени безредици, политически разбърквания и повсеместна нова финансова рецесия, родена от резултата на доминото.
Доминото в никакъв случай не бърка. То просто се случва.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ