Бизнесът иска да спрем да въртим стрелките
% от участвалите в националното допитване на Министерството на енергетиката са показали, че са за лятното часово време. Това излиза наяве от отговор на ведомството на Теменужка Петкова на питане на в. " 24 часа ".
Националната консултация в границите на Консултативния център на дирекция " Координация по въпросите на Европейски Съюз “ бе извършена в интервала 20 септември - 11 октомври 2018 година В нея са взели участие над 17 000 души с мнения и даже със свободен текст.
96% от участниците са дали своят вот " за " преустановяването на сезонните промени на часовото време.
От тях 51% са " за " за определяне за непрекъснато на лятно часово време, 38% са " за " определяне за непрекъснато на зимно часово време, 7% са " за " да спре местенето на стрелките, само че не са прецизирали желания към лятно или зимно време.
" От разбора на регистрираните мнения е видно, че не доминират безапелационни желания за определяне на непрекъснато лятно или непрекъснато зимно часово време. Отчита се лек превес на мненията за определяне на непрекъснато лятно часово време ", се споделя в отговор на министерството.
Информацията с резултатите от извършената консултация ще бъде записана в позицията, нужна за обезпечаване на българското присъединяване в полемиките в работните органи на равнище Европейски Съюз, както и за съвещания на Съвета на Европейския съюз.
Възможните разновидности, за които е ставало дума на съвещанието на Комисията по европейски въпроси и надзор на европейските фондове, изследват в какъв брой часа настава изгревът и залезът във всяка европейска страна според от избора на лятно или зимно часово време. За българската страна е значимо да бъде непокътнат съгласуван режим на ниво Европейски Съюз, при който всички държави-членки преустановяват сезонните промени на часовото време два пъти годишно. Това ще бъде от изгода за действието на вътрешния пазар.
С плана на инструкция Европейската комисия предлага изборът на това дали да се премине за непрекъснато към лятно или зимно часово време да зависи от всяка държава-членка. Това постанова сериозен разбор на национално ниво, защото последствията от избора ще обиден разнообразни аспекти на публичния живот.
Лятното часово време е въведено в България през 1979 година като система за икономисване на енергийни разноски посредством увеличение на потреблението на дневна светлина.
В региона на енергийната политика, осъществяваните от Електроенергийния систематичен оператор периодически разбори демонстрират, че първичният удобен резултат с годините отслабва и с задоволителна статистическа значителност може да се одобри, че през 2007 година е достигната етапа за засищане.
През 2005 година делът на електрическата сила за осветяване е 14% от общото електропотребление в страна. През 2014 година делът на електрическата сила за осветяване е намалял до 4,5% от общото електропотребление в страна. Спестената сила за осветяване се равнява на 24 088 мегаватчаса или 1,44%, тя е еквивалентна на работата на АЕЦ " Козлодуй “ на цялостна мощ за 12 часа или на работата на един стандартен термичен блок от 200 мегавата за 120 часа.
Извършваните разбори за въздействието на лятното часово време демонстрират, че защото битовата интензивност и интензивността в областта на търговията и услугите са по-интензивни във вечерните часове, статистически значима е смяната в режима на електропотребление единствено за тази част на денонощието и то единствено през първите две седмици след сезонната смяна на часовото време. Като цяло, в региона на енергетиката, резултатът от сезонните промени на часовото време в последните години е нищожен.
Според препоръчаната от Европейска комисия инструкция, последната опция за смяна на часовото време ще бъде през октомври 2019 година, в случай че сме избрали зимно часово време. Ако изберем лятното, за финален път ще преместим стрелките през март 2019 година Страната би трябвало да уведоми Европейска комисия за своето решение шест месеца преди измененията да породят деяние. Това обаче са работни периоди и е допустимо те да бъдат изменени, оповестяват от министерството.
Източник: dnes.bg
Националната консултация в границите на Консултативния център на дирекция " Координация по въпросите на Европейски Съюз “ бе извършена в интервала 20 септември - 11 октомври 2018 година В нея са взели участие над 17 000 души с мнения и даже със свободен текст.
96% от участниците са дали своят вот " за " преустановяването на сезонните промени на часовото време.
От тях 51% са " за " за определяне за непрекъснато на лятно часово време, 38% са " за " определяне за непрекъснато на зимно часово време, 7% са " за " да спре местенето на стрелките, само че не са прецизирали желания към лятно или зимно време.
" От разбора на регистрираните мнения е видно, че не доминират безапелационни желания за определяне на непрекъснато лятно или непрекъснато зимно часово време. Отчита се лек превес на мненията за определяне на непрекъснато лятно часово време ", се споделя в отговор на министерството.
Информацията с резултатите от извършената консултация ще бъде записана в позицията, нужна за обезпечаване на българското присъединяване в полемиките в работните органи на равнище Европейски Съюз, както и за съвещания на Съвета на Европейския съюз.
Възможните разновидности, за които е ставало дума на съвещанието на Комисията по европейски въпроси и надзор на европейските фондове, изследват в какъв брой часа настава изгревът и залезът във всяка европейска страна според от избора на лятно или зимно часово време. За българската страна е значимо да бъде непокътнат съгласуван режим на ниво Европейски Съюз, при който всички държави-членки преустановяват сезонните промени на часовото време два пъти годишно. Това ще бъде от изгода за действието на вътрешния пазар.
С плана на инструкция Европейската комисия предлага изборът на това дали да се премине за непрекъснато към лятно или зимно часово време да зависи от всяка държава-членка. Това постанова сериозен разбор на национално ниво, защото последствията от избора ще обиден разнообразни аспекти на публичния живот.
Лятното часово време е въведено в България през 1979 година като система за икономисване на енергийни разноски посредством увеличение на потреблението на дневна светлина.
В региона на енергийната политика, осъществяваните от Електроенергийния систематичен оператор периодически разбори демонстрират, че първичният удобен резултат с годините отслабва и с задоволителна статистическа значителност може да се одобри, че през 2007 година е достигната етапа за засищане.
През 2005 година делът на електрическата сила за осветяване е 14% от общото електропотребление в страна. През 2014 година делът на електрическата сила за осветяване е намалял до 4,5% от общото електропотребление в страна. Спестената сила за осветяване се равнява на 24 088 мегаватчаса или 1,44%, тя е еквивалентна на работата на АЕЦ " Козлодуй “ на цялостна мощ за 12 часа или на работата на един стандартен термичен блок от 200 мегавата за 120 часа.
Извършваните разбори за въздействието на лятното часово време демонстрират, че защото битовата интензивност и интензивността в областта на търговията и услугите са по-интензивни във вечерните часове, статистически значима е смяната в режима на електропотребление единствено за тази част на денонощието и то единствено през първите две седмици след сезонната смяна на часовото време. Като цяло, в региона на енергетиката, резултатът от сезонните промени на часовото време в последните години е нищожен.
Според препоръчаната от Европейска комисия инструкция, последната опция за смяна на часовото време ще бъде през октомври 2019 година, в случай че сме избрали зимно часово време. Ако изберем лятното, за финален път ще преместим стрелките през март 2019 година Страната би трябвало да уведоми Европейска комисия за своето решение шест месеца преди измененията да породят деяние. Това обаче са работни периоди и е допустимо те да бъдат изменени, оповестяват от министерството.
Източник: dnes.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ