От специалния брой на сп. Българска наука“ - Педагогиката през

От специфичния брой на сп. „ Българска просвета “ - Педагогиката през погледа на математиците и физиците и публикацията на доктор Лъчезар П. Томов („ Институт за прогресивно обучение “).

A Country School (1890) by Edward Lamson Henry (1841-1919)

Всяко потомство във все по-бързо развиващия се, за положително или неприятно свят, се отличава от предходното и има разнообразни потребности и благоприятни условия. Наскоро вниманието ми ангажира едно изследване на „ Български център за нестопанско право “ (БЦНП) – „ Поколението Z – потомство с мнение “, което изведе на напред във времето голям брой проблеми на българското обучение – някои непосредствено декларирани от децата, други, отразяващи се в тяхното схващане, да вземем за пример в изказванието „ нямам доверие на никого “. Какви са проблемите на системата на образованието съгласно отговорите – това е тематиката на днешната публикация.

Основни проблеми

Учителят не може да възпламени учениците – липсва вътрешна мотивация, посредством която те да учат дълготрайно и независимо, липсва предпочитание да се развиват. Въпреки това, казусът е на редовно, а не на самостоятелно равнище – просветителната система пречупва такива учители. Причините са няколко. От една страна, неналичието на задоволително независимост на учителите – изисква се прецизно съблюдаване на стратегии, водещо до липса на задълбочено проучване на избрани тематики и насърчаване на функционални умения. Типичен образец е образованието по математика в 8 клас, където образователен материал за 6 часа е събран в 3 и с университетско равнище на изложение на теорията, или по-скоро изглеждащо като университетско равнище, защото формулите просто се дават, без да се извеждат и потвърждават, и без разбор на техните свойства, като се чака да се запомнят без всякакво схващане. Учителят няма задоволително и ясно избрани права, които да обезпечат почитание и почит към него. Учителят не е служащ на поточна линия, той е престиж, което е несъвместимо с подчинената му позиция в учебната и класната подчиненост. Отношението като към сезонен служащ с ниска подготовка от страна на администрацията в учебно заведение и по-високите равнища на подчиненост се вижда от учениците и се възпроизвежда и от тях. Образователната система е толкоз съсредоточена в това да съобщи информацията на децата и да ги оцени, че пропуща да ръководи извънредно значимият за качеството на образователния развой съставен елемент – методите на преподаване. Не какво, а по какъв начин се учи – това е от най-голямо значение за образуване на функционална просветеност. Незаменима е ролята на положителното пояснение. От извънредно значение е по какъв начин се изяснява – дали се дава наготово новото предписание, или се извежда и обосновава нуждата от него. За учениците е значимо да схванат каква е връзката и мястото на новото предписание в системата от правила, която към този момент е осмислена и осъзната. Липсва групово образование, взаимна, а освен самостоятелна работа. Ученици, които учат дружно, учат подобре, както мощните, по този начин и слабите. Силните стават още по-силни, когато преподават на по-слабите. Слабите получават близки до тях пояснения от техни връстници, които схващат подобре. Преподаването се смесва с оценяването, което води до боязън от присъединяване в час. Непрекъснатото оценяване не е същността на преподаването. В доста случаи оценяването даже измества преподаването – в безсилието си да ръководи процеса на учене, учителят употребява оценяването за назидаване, а нерядко се опира до оценяването и като индикатор за премерване на свършената работа. Но оценяването не би трябвало да е съгласно грешките на ученика. Оценката на качествата не би трябвало да се базира на грешките, а на постигнатите резултати и на употребяваните за задачата способи – това е зрънцето, от което покълва мотивацията у учениците. Стриктната официална система на обучение не дава нужната независимост на учениците да развият капацитета си за креативна мисъл. Всички четат едни и същи творби на едни и същи създатели и се чака да възпроизведат механично едни и същи разбори на техните творби. Оригиналността не се насърчава, а санкционира, включително и по математика, която е единствената недогматична просвета, само че се преподава догматично у нас. Задължителността на всяко произведение следва да се преглежда на равнище общественост, група, паралелка, не на равнище субект. Може да е наложително едно потомство да е прочело избрани създатели и творби, само че не трябва да е наложително всеки субект да е прочел всяко произведение. Това ще разреши възобновяване на листата от създатели и творби без непрестанно да се усилва размера от четене, изискван от децата, в същото време изводите и мъдростта на групово равнище ще са доста по-богати и забавни за всеки субект от групата. По същия метод по математика може образованието да се разнообрази както на равнище клас, по този начин и на равнище учебно заведение. Преподаването на математика се чака да образува избрани качества на учениците да извеждат зависимости, да потвърждават изказвания, да сформират модели по текст и да вземат решение задания, свързани с тези модели. Не е от толкоз огромно значение в коя област на математиката са овладени тези умения, по отношение на каква степен са овладени, в каква дълбочина са осъзнати. Както споделя един от най-големите математици и педагози Израел Гелфанд: „ В съвременността никой не може да знае всичко – значимо е да се научим да учим. “

Основни решения

Пределно ясно е, че НВО и ДЗИ не би трябвало да са закрепени в назубрянето на материала, а да мерят и демонстрират задълбочеността на преодоляването му. Да не се изисква незадълбочено познание на всички тематики от образователната стратегия, а да се мери майсторство в някаква част от тях, изключително в практическото приложение, както е в SAT и GRE изпитите. По математика това значи да могат да се вземат решение комплицирани текстови задания посредством моделиране, да се извеждат при потребност нови зависимости и да се потвърждават изказвания, да се разпознаят зависимости в на практика обстановки, да могат да се схващат графики и данни, да се подхожда аналитично и да се мисли нереално. По български език и литература това значи дарба да се пишат есета, да има добър жанр, обосновка, просветеност при писане, да може да се чете и схваща комплициран текст с подтекст, двусмислие, нюанси, подигравка, метафори, алегории и така нататък По история това е дарба за проучване в дадена тематика, за събиране и пояснение на източници, за мотивиране на хипотези и тяхното показване посредством текст.

От извънредно значение е да могат да се сплотяват познания по разнообразни предмети в единно цяло, при решение на интердисциплинарни проблеми, каквито са множеството модерни проблеми в науката и практиката. Използване на физика за разчитане на остарели ръкописи, математика за моделиране на биологични процеси или филология за развиване на машинното образование, са единствено дребна част от образците.

Свобода на учебните заведения да интерпретират образователните стратегии в техен подтекст. Не е нужно в художествената гимназия и в техническо учебно заведение да се учи една и съща математика. Може да се специализира, стига да се учат еднообразно задълбочено – с извеждане, доказване и схващане – дарба за използване. Това би могло да се остави на учебното заведение като избор, при изискване че разполагаме с изпитни формати, които мерят не запаметяването на проучвания материал, а степента на преодоляването му.

Свобода на учениците да избират какво да учат, в избрани рамки. Не е нужно всички да четат едни и същи книги, част от книгите могат да бъдат избирани от учениците. При проучването на Вазов едни могат да се съсредоточат върху „ Под Игото “, други върху „ Епопея на забравените “, само че да покажат високо равнище на схващане и памет. В допълнение, част от книгите могат да бъдат препоръчани от самите възпитаници, отвън програмата. Програмите би трябвало да съдържат часове, отделени за работа по предложение на учениците.

Свобода на учителите да преподават каквото и както сметнат за вярно. Свободата на учителите може да се усили в рационални граници и съгласно тяхната подготовка, в границите на характерните потребности на другите учебни заведения. Това зависи от тяхната подготовка. Учителите със степен магистър би трябвало да имат повече независимост от тези с бакалавър, докторите да са по-свободни от магистрите, а интензивно извършващите изследователска активност в региона на преподаването да имат най-голямата допустима независимост за обсег в преподаването. Ранното занятие на учениците с интердисциплинарни научни проучвания би трябвало да се насърчава с всички вероятни средства, в това число и със значително възнаграждение за квалифицираните учители, със средства за образуване на интернационалните училищен конференции, образуване на платформи, издаване на списания и други Културата на проучване би трябвало да бъде възприета във допустимо най-ранна възраст, предвид на непрестанно повишаващите се условия за функционална просветеност, креативен качества, кариерно насочване и подготовка. Децата би трябвало да знаят по какъв начин да изследват всеки въпрос, какви източници могат да употребяват и по какъв начин да вършат заключения от данните – включително и извода, че не знаят задоволително.

Оценяването на работата на учители и възпитаници би трябвало да включва освен измерими формализиреми, а и неформализируеми съставни елементи. Системата на образованието следва да се направлява и от „ неизмерими “ съставни елементи, като задоволството на учениците от образователния развой, да вземем за пример. Разбира се, съществуват статистически способи да се ревизира това удовлетворение, само че мъчно определимият термин „ атмосфера “ в един клас или учебно заведение е надлежно и мъчно измерим директно. Мотивацията е от извънредно значение, тъй като единствено тя дава късмет за дълготрайни резултати от образованието, доста откакто учениците са напуснали учебно заведение и през целия им живот. По такива индикатори следва и да се атестират учителите, като се внимава с изводите от годишното оценяване и високата степен на случайността в този къс период. Учителят би трябвало да прави оценка учениците освен по отношение на общоприетото справяне на проби и не с цел да мери какъв брой са „ положителни “ в границите на заложен времеви период в нещо, а с цел да регистрира безспорното равнище на знание и умеене, което са достигнали, като не регистрира за значими грешките по пътя. Някои учат по-бързо и по-добре от други, с помощта на естествена заложба или дисциплинираност. Въпросът не е за какъв брой време някой ще научи нещо, а какъв брой добре ще го научи. Всеки, който има късмет да научи нещо чудесно, би трябвало да му бъде разрешено да го научи, да не бъде спиран, тъй като други са по-заслужили с работата през периода. Оценката на ученика е самостоятелна или групова според от метода на работа (дали се учи и работи в групи), само че тя не е съизмерване с другите възпитаници, а би трябвало да мери развиването и напредъка на дадения възпитаник. Как се оправят другите няма значение към оценката на дадения възпитаник или група, нито би трябвало да се търси някаква форма на „ правдивост “ („ за какво тя да има шест, не е работила цялостен период “, другите ще се почувстват ощетени), която да трансформира ученето в съревнование, вместо в съдействие. Вътрешнофирменото съревнование е банкрутирало десетки хиляди компании в международен мащаб и е единственият сигурен метод, по който не би трябвало да се ръководи система.

Преподаването не е непрестанно изпитване, а споделяне; ученето не е съревнование, а съдействие. Преподавателят споделя с учениците и те споделят с него. Ученето е съвместен развой сред него и тях и сред тях вътрешно в групата. Учениците могат да знаят повече по различен предмет от своя учител и той би трябвало да почита техния гений и да го употребява. Някои могат да знаят повече от него в характерна област и по предмета, който той преподава – и тогава те би трябвало да бъдат асистент учители. Обучението работи най-добре като разговор и съдействие, не като изпитване и съревнование. Оценката не носи информация за грешките, а за добитите настоящи познания и умения. Най-добре тестваният факт в логиката на психиката е, че премиите работят по-добре от наказванията и това би трябвало да е главен инструмент за работа в учебно заведение. Доброволно вдигналите ръка и взели участие в час не би трябвало да бъдат наказвани с неприятни оценки, в случай че не знаят. Ако някой се оправя по-добре, не трябва това да отхвърля другите възпитаници, а този възпитаник би трябвало да се включи в техния прогрес. Мотивацията е в основата на образователния развой – това би трябвало да се осъзнае от всички участващи в него и върху това би трябвало да се работи най-вече и на всички равнища, с цел да имаме напредък и да можем да усетим насладата от ученето дружно с учениците си.

Автор: доктор Лъчезар П. Томов, за „ Институт за прогресивно обучение “

Източник:
Картина: A Country School (1890) by Edward Lamson Henry (1841-1919), commons.wikimedia.org