От седмици жените в Иран се борят за демокрация и

От седмици дамите в Иран се борят за народна власт и независимост. Властта ги задържа, малтретира, убива. Защо Западът си затваря очите? Никакви взаимни отстъпки не са вероятни с режим, който арестува, бие, изнасилва и разстрелва.

Всеки ден – ново заравяне в И все на младежи. Има и деца, които съпровождат майките си в последния им път. Тези мъчно търпими гледки от седмици към този момент преобладават новините от Техеран. Снимка на 5-годишно момиченце, което плаче неутешимо на гроба на майка си в този момент обикаля света. Ферещех Ахмади е била убита от силите за сигурност. Потресаваща панорама за всяка майка и за всеки човек.

Най-малко 270 иранки и иранци, измежду които и 30 деца, са починали след малтретиране или са били убити от силите за сигурност, единствено тъй като са изразили обществено своя яд и отвращение след гибелта на Джина Махса Амини. Тя са били убити, тъй като са се борили за независимост и народна власт. Искали са да живеят с тези полезности, само че са заплатили с живота си.

Когато гробищата се трансформират в място за митинг

Нескончаеми са помените, които околните и роднините на убитите вършат в тяхна памет. Въпреки масираното наличие на чиновници от силите на реда, десетки хиляди хора се събират на гробищата. Те тъгуват за Джина Махса Амини, за Ника, Сарина, Хананех, Асра, Хадис – с цел да споменем единствено някои от храбрите млади девойки и дами.
Редакцията предлага
Техните фамилии също стават обект на издевателства – задържат ги, изтезават ги, с цел да измъкнат от тях самопризнания, че техните деца и родственици са се самоубили или са умряли от сърдечен удар, само че не и поради насилията на управляващите. Всички те заслужават да бъдат упоменати поименно и да бъдат почетени.

Гробищата, наред с университетите, в това време се трансфораха в място на. С всяка последваща почтена жертва нарастват гневът, решителността и единството на иранските дами и мъже против Ислямската република.

Да бъдат почетени заслужават и тези близо 14 000 души, които страдат из иранските затвори - да вземем за пример в печално известния „ Евин “ край Техеран. Това са деятели, бранители на правата на дамите, интелектуалци, възпитаници и студенти, част от които могат да получат даже смъртни присъди.

Реформите са невъзможни

На Запад обаче доста от виновните лица като че ли не чуват виковете им. Или не желаят да ги чуят? Защо Западът към момента има вяра в някакви сюжети за промени, откакто за народа на Иран от дълго време е ясно, че тази система не може да бъде реформирана?

В момента в Иран се прави неповторима по рода си феминистка гражданска война. Затова упованията са свързани с външната политика на Аналена Бербок, която съобщи, че ще обръща засилено внимание на ролята на дамите. Но за какво немският канцлер Олаф Шолц мълча толкоз седмици? Чак на 31 октомври той написа в Туитър, че „ силите за сигурност в Иран употребяват непропорционална мощ “ против стачкуващите. И за какво Западът продължава да упорства за възобновяване на постигнатото през 2015 година нуклеарно съглашение, което 3 години по-късно Техеран приключи? Това е удар в лицето на всички иранки и иранци, които сега залагат живота си на карта.

Демонстрантите не желаят промени, нито някакви взаимни отстъпки. Никакви взаимни отстъпки не са вероятни с един режим, който арестува, изнасилва, бие до гибел или напряко разстрелва дами, деца и младежи.

Като иранка и журналистка, която всекидневно следи събитията в страната, приказвам от името на всички мои сънародници, които от седмици не стопират да стачкуват. Всички те желаят промяна на режима. Искат да живеят в една демократична страна и сами да вземат решение по какъв начин тъкмо да живеят. Със настоящия режим в Техеран това просто не е допустимо.

Западът не способства с нищо

Аз не защищавам за това Западът да се намесва. Или пък да инициира извън свалянето на ислямския режим. Това е работа на хората в страната. Искам единствено той да чуе настояванията на иранските жители и да не оказва помощ за укрепването на режима.

Безотговорно е да легитимираш един, който не се стопира пред нищо, единствено и единствено да остане на власт. Не може да разговаряш с един режим, който към този момент е изгубил всякаква легитимност пред личния си  народ. Парадоксално е, че таман Западът като че ли се опасява от вероятната промяна на режима. Често слушам предизвестието, че една гражданска война в Иран ще значи дестабилизация на целия район, че може да подпали революция и да трансформира Иран във втора Сирия.

Питам се какво значат сходни предизвестия. Този район така и така е всичко друго, само че не и постоянен. А що се отнася до заплахата от втора Сирия или от революция – тези причини от години се употребяват като “спирачка “.

Общественици, хвърлени в пандиза

Въпреки всички репресии Иран съумя през последните няколко десетилетия да сътвори едно мощно гражданско общество. Голяма част от гражданските деятели, юристите, бранителите на правата на дамите и други представители на това обществото сега е хвърлена зад решетките на пандиза “Евин “.

От своето учредяване преди 40 години Ислямската република непрекъснато циментира властта си благодарение на брутална мощ, подтисничество и нарушавания на човешките права. Точно това прави и сега - пред очите на интернационалната общественост. Докога?