Ето всичко, което трябва да знаем за морбили
От уеб страницата на Здравното ни министерство " Плюс мен " изясняват в детайли какво съставлява болестта морбили, по какъв начин да го открием, рисково ли е, какви са предварителните защити и лекуването.
Морбили, познато още като дребна шарка, е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща интоксикация, инфектиране на лигавицата на горните дихателни пътища, присъщ кожен обрив и постоянно настъпващи затруднения.
Причинител на болестта е морбилният вирус - Morbillivirus morbillorum.
Стайна температура и директна слънчева светлина унищожават вируса бързо. При -20 и -70 ⁰ С и в лиофилизирано положение той резервира инфекциозната си интензивност от няколко месеца до няколко години.
Как се предава?
Морбилният вирус се отделя във въздуха при диалект, издишване, кихане, кашляне и рев. Обикновено заразяването с морбили се реализира при непосредствен, непосреден контакт на възприемчивите лица с болния на разстояние 1-2 метра в закрити пространства, транспортни средства, учебни заведения. Вирусът прониква през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите.
Как се открива?
Диагнозата на морбили се слага на база клинично протичане на болестта, на епидемиологични данни за имунизационно положение (напр. пропусната имунизация) и за контакт с болен от морбили.
За потвърждаване на диагнозата се употребява доказване на характерни антитела, уединяване на морбилния вирус от клинична проба или доказване на вирусна РНК.
Какви са признаците?
Инкубационният интервал е от 11 до 21 дни, приблизително 12-14 дни.
Заболяването стартира последователно с повишение на температурата, кихане, хрема, сълзотечение, светобоязън, груба, неповлияваща се от нормалното лекуване кашлица и температура, достигаща до 38,5 - 39 ⁰С.
Децата стават апатични, плачливи, губят вкус. След малко намаляване или нормализиране температурата още веднъж се покачва до 39 - 40 ⁰С и се появява характерният макуло-папулозен обрив. Той се развива етапно, като в началото обгръща лицето (около носа и зад ушите), шията и горната част на гръдния панер. След това ангажира тялото и крайниците. Общият тип на кожата прилича географска карта.
До какви последици може да докара?
► Най-честите затруднения след преболедуване на морбили са:
► ушна зараза, която може да докара до загуба на слуха и глухота;
► диария;
► пневмония – съществена причина за гибел от морбили;
► енцефалит – водещ до гърчове и умствена изостаналост;
► подостър склерозиращ паненцефалит – доста рядко затруднение, водещо до гибел.
► 30% от преболедувалите морбили развиват усложнения;
► След преболедуване е присъща продължителна обща уязвимост, изтощение, нараснала уморяемост.
Какво е реализирано в профилактиката на болестта?
Морбили е една от най-заразните заболявания. При неналичието на всеобща имунизация към 95% от популацията ще бъде инфектирано с морбилния вирус до 15 годишна възраст. Имунизация против морбили следва да се приложи на всички деца и възприемчиви възрастни.
Обхващането на всички деца с две дози ваксина против морбили би трябвало да е стандарт на всички национални имунизационни календари.
За национална елиминация на морбили е належащо да се реализира ≥ 95% имунизационен обсег с две дози ваксина в страната.
В България наложителна имунизация и реимунизация против морбили се прави надлежно от 13 месечна възраст и в годината, в която се навършват 12 години от живота на детето с ваксина MMRVaxPro.
Периодично, заради струпване на неимунизирано население, в страната се записват епидемиологични гърмежи или епидемии с друг брой болни.
През 2009-2011 година в страната е записана зараза от морбили, засегнала над 24 000 лица, с 24 умряли (20 от които деца).
Ползи от имунизацията
Ако 1000 души заболеят от морбили, 1 или 2 от тях ще умрат; 50 ще развият зараза на ухото; 40 ще развият пневмония или бронхит; 5 ще развият конвулсии; 1 ще развие енцефалит (възпаление на мозъка). 1 на 8 000 болни деца до 2-годишна възраст ще развият подостър склерозиращ паненцефалит (мозъчна увреда), която може да се прояви години след преболедуване на морбили и е постоянно гибелен. 1 на 6 000 болни ще има проблеми с кръвосъсирването.
Ако 1000 души се имунизират против морбили, 100 от тях ще оповестят за дискомфорт, зачервяване и оток на мястото на слагане на имунизацията или ще имат треска; до 10 от тях ще развият обрив 6 до 10 дни след имунизация (който не е заразен); 1 на 22 000 имунизирани лица ще проявят краткотрайни проблеми с кръвосъсирването; 1 на 10 милиона имунизирани лица ще развие енцефалит.
Морбили, познато още като дребна шарка, е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща интоксикация, инфектиране на лигавицата на горните дихателни пътища, присъщ кожен обрив и постоянно настъпващи затруднения.
Причинител на болестта е морбилният вирус - Morbillivirus morbillorum.
Стайна температура и директна слънчева светлина унищожават вируса бързо. При -20 и -70 ⁰ С и в лиофилизирано положение той резервира инфекциозната си интензивност от няколко месеца до няколко години.
Как се предава?
Морбилният вирус се отделя във въздуха при диалект, издишване, кихане, кашляне и рев. Обикновено заразяването с морбили се реализира при непосредствен, непосреден контакт на възприемчивите лица с болния на разстояние 1-2 метра в закрити пространства, транспортни средства, учебни заведения. Вирусът прониква през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите.
Как се открива?
Диагнозата на морбили се слага на база клинично протичане на болестта, на епидемиологични данни за имунизационно положение (напр. пропусната имунизация) и за контакт с болен от морбили.
За потвърждаване на диагнозата се употребява доказване на характерни антитела, уединяване на морбилния вирус от клинична проба или доказване на вирусна РНК.
Какви са признаците?
Инкубационният интервал е от 11 до 21 дни, приблизително 12-14 дни.
Заболяването стартира последователно с повишение на температурата, кихане, хрема, сълзотечение, светобоязън, груба, неповлияваща се от нормалното лекуване кашлица и температура, достигаща до 38,5 - 39 ⁰С.
Децата стават апатични, плачливи, губят вкус. След малко намаляване или нормализиране температурата още веднъж се покачва до 39 - 40 ⁰С и се появява характерният макуло-папулозен обрив. Той се развива етапно, като в началото обгръща лицето (около носа и зад ушите), шията и горната част на гръдния панер. След това ангажира тялото и крайниците. Общият тип на кожата прилича географска карта.
До какви последици може да докара?
► Най-честите затруднения след преболедуване на морбили са:
► ушна зараза, която може да докара до загуба на слуха и глухота;
► диария;
► пневмония – съществена причина за гибел от морбили;
► енцефалит – водещ до гърчове и умствена изостаналост;
► подостър склерозиращ паненцефалит – доста рядко затруднение, водещо до гибел.
► 30% от преболедувалите морбили развиват усложнения;
► След преболедуване е присъща продължителна обща уязвимост, изтощение, нараснала уморяемост.
Какво е реализирано в профилактиката на болестта?
Морбили е една от най-заразните заболявания. При неналичието на всеобща имунизация към 95% от популацията ще бъде инфектирано с морбилния вирус до 15 годишна възраст. Имунизация против морбили следва да се приложи на всички деца и възприемчиви възрастни.
Обхващането на всички деца с две дози ваксина против морбили би трябвало да е стандарт на всички национални имунизационни календари.
За национална елиминация на морбили е належащо да се реализира ≥ 95% имунизационен обсег с две дози ваксина в страната.
В България наложителна имунизация и реимунизация против морбили се прави надлежно от 13 месечна възраст и в годината, в която се навършват 12 години от живота на детето с ваксина MMRVaxPro.
Периодично, заради струпване на неимунизирано население, в страната се записват епидемиологични гърмежи или епидемии с друг брой болни.
През 2009-2011 година в страната е записана зараза от морбили, засегнала над 24 000 лица, с 24 умряли (20 от които деца).
Ползи от имунизацията
Ако 1000 души заболеят от морбили, 1 или 2 от тях ще умрат; 50 ще развият зараза на ухото; 40 ще развият пневмония или бронхит; 5 ще развият конвулсии; 1 ще развие енцефалит (възпаление на мозъка). 1 на 8 000 болни деца до 2-годишна възраст ще развият подостър склерозиращ паненцефалит (мозъчна увреда), която може да се прояви години след преболедуване на морбили и е постоянно гибелен. 1 на 6 000 болни ще има проблеми с кръвосъсирването.
Ако 1000 души се имунизират против морбили, 100 от тях ще оповестят за дискомфорт, зачервяване и оток на мястото на слагане на имунизацията или ще имат треска; до 10 от тях ще развият обрив 6 до 10 дни след имунизация (който не е заразен); 1 на 22 000 имунизирани лица ще проявят краткотрайни проблеми с кръвосъсирването; 1 на 10 милиона имунизирани лица ще развие енцефалит.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ