Санкциите срещу Русия работят. И най-лошото тепърва предстои
От самото начало на войната в Украйна се спори дали има смисъл от наказания против Русия. Крайнодесни и крайнолеви политици, които обичайно показват позицията на Москва, настояват, че те са неефективни и вредят единствено на европейците. Лидерката на френската последна десница Марина Льо Пен назова глобите " изцяло безполезни, като се изключи че карат европейците да страдат ". В Германия нейните възгледи се повтарят освен от дясната партия " Алтернатива за Германия ", само че и от видни политици от Лявата партия, като Сахра Вагенкнехт. " Санкциите не вредят на Русия, а единствено на нас ", сподели тя наскоро. За тези другарски настроени към Кремъл гласове глобите не са нанесли съвсем никаква щета на съветската стопанска система, която съгласно тях процъфтява на фона на високите цени на силата. Други, които не всеки път споделят възгледите на Москва, настояват, че глобите са се провалили, тъй като не са спрели съветския президент Владимир Путин да ескалира офанзивите си против Украйна.
Този роман обслужва ползите на Кремъл
С настъпването на зимата Путин залага на това, че скоро ще настъпи отмалялост от глобите. Но един взор върху данните демонстрира, че хората, които настояват, че глобите са неефективни, бъркат: Само девет месеца след налагането на първия пакет от наказания те към този момент се отразяват върху способността на Москва да води война. И това е единствено началото. Санкциите против Русия са по-скоро маратон, в сравнение с спринт, и успеваемостта им ще се усилва.
Объркването към успеваемостта на глобите произтича от неналичието на изясненост за техните цели. Западните страни в никакъв случай не са възнамерявали да употребяват глобите, с цел да принудят Путин да отстъпи и да се изтегли от Украйна. Те знаят, че съгласно Путин се води война за оцеляването на Русия против упадъчния Запад. Провокирането на промяна на режима в Москва също не е цел: Санкциите против Куба, Северна Корея и Сирия демонстрират, че това в никакъв случай не дава резултат и няма причина да се счита, че хипотетичният правоприемник на Путин ще промени курса си в Украйна. Не е цел и предизвикването на срив на съветската стопанска система в жанр " Венецуела ": Това е невероятно, когато на прицел е 11-ата по величина стопанска система в света. А и сривът на Русия евентуално ще докара до криза в международната стопанска система, защото ще спре износа на доста първични материали, в това число зърно, торове, сила и метали.
Какви са тогава задачите на западните наказания против Русия?
Те в никакъв случай не са били заявявани категорично, само че по-внимателният взор върху пакетите от наказания, прилагани от Съединени американски щати, Европейския съюз и техните съдружници, демонстрира, че имат три цели. Първо, западните страни се пробват да изпратят към Кремъл мощен сигнал за увереност и единение. Второ, санкциониращите страни целят да понижат способността на Русия да води война. Трето, западните демокрации залагат на това, че глобите постепенно ще задушат съветската стопанска система, и по-специално енергийния бранш на страната. Когато се правят оценка въз основа на тези критерии, глобите явно работят.
Западните страни употребяват глобите, с цел да изпратят обръщение на Кремъл: Европа и Съединени американски щати са на страната на Украйна. От тази позиция задачата е изпълнена. Трансатлантическото съдействие във връзка с глобите се оказа мощно през последните девет месеца, като сред Вашингтон и европейските столици имаше единствено няколко различия. Това опроверга упованията на Путин, че Западът ще остане слаб и разлъчен. Той евентуално е бил сюрпризиран и от скоростта и мащаба на тези ограничения. На Съединени американски щати и Европейски Съюз им бяха нужни единствено няколко седмици, с цел да наложат наказания на хиляди съветски физически лица и компании, да изключат няколко съветски банки от системата SWIFT за интернационалните парични преводи и да замразят половината от запасите на съветската централна банка.
Изпращането на дипломатическо обръщение е положително начало, само че главната цел на глобите е
да се понижи способността на Русия да води война
И тук ограниченията дават резултат. Въпреки изказванията на Кремъл за противоположното глобите доведоха до дълбока криза на съветската стопанска система. Това влияние е удивително, защото глобите към момента не са ориентирани към износа на сила от страната. Всъщност приходите на Русия от нефт се усилиха през тази година заради по-високите му цени вследствие на войната. Нещата щяха да бъдат доста по-лоши за Кремъл, в случай че цените на силата бяха на историческата си междинна стойност.
Вероятно с цел да не покаже своята уязвимост, Кремъл ограничи публикуването на икономическа статистика. Въпреки това данните, с които разполагаме, обрисуват мрачна картина. През октомври Брутният вътрешен продукт на Русия е с 4,4% по-нисък, отколкото през същия месец на 2021 година Индустриалното произвеждане, в това число добивът на петрол и газ, е с съвсем 3% по-ниско от това през 2021 година Търговията на дребно се е сринала с съвсем 10% на годишна база, което акцентира провалите от високата инфлация. Данните за автомобилния бранш са траурна камбана за положението на стопанската система. Руските автомобилни компании са понижили производството си с 64% спрямо 2021 година заради липса на търсене и дефицит на вносни съставни елементи. Октомври не е изключение: данните са ужасни през всеки месец от април насам. Нещата не се усъвършенстват. Вероятно те са взели поврат към по-лошо след началото на мобилизацията в края на септември.
Изправен пред такава сложна икономическа обстановка,
Кремъл знае, че обществената непоклатимост е застрашена
Путин вижда в публичното неодобрение опасност за своето оцеляване - и може би е прав. Въпреки това неприятното положение на стопанската система значи, че бюджетът на Русия е твърдо на алено. Това е извънредно за експортьор на сила, когато цените на суровините са на рекордно високи равнища. Което е сигнал, че се задават проблеми. През идващите месеци Москва ще би трябвало да реши невероятно уравнение - по какъв начин да финансира войната в Украйна и по едно и също време да резервира обществените дотации на задоволително високо равнище, с цел да избегне безредици. Кремъл към момента разполага с запаси, изключително от своя държавен капиталов фонд. Без да бъдат попълнени обаче, те ще се изчерпят. Руското държавно управление към този момент живее от запасите.
Обхватът на западните наказания се простира от икономическата сфера до софтуерния бранш. Тук Съединени американски щати имат асо в ръкава си: съвсем всички модерни полупроводници, употребявани за електронно и военно съоръжение, се създават благодарение на ноу-хау на американски компании. След нашествието Вашингтон постанова експортен надзор, който лимитира достъпа на Русия до микрочипове. За Москва това е изострен проблем, не на последно място тъй като съветските ракети са цялостни с полупроводници, които страната не може да създаде сама. Изправен пред 90-процентен спад на вноса на микрочипове, Кремъл трескаво се пробва да сътвори мрежи за контрабанда на полупроводници. Санкциите не са непробиваеми - само че " дупките " няма да са задоволителни, с цел да може Русия да попълни запасите си от ракети, изключително в случай че войната продължи с цялостна мощ през идващите месеци.
Третата и последна цел на глобите
е бавното дълготрайно задушаване на съветската стопанска система. Съединени американски щати и Европейски Съюз се стремят да реализират тази цел, като лишат съветските петролни и газови компании от западно финансиране и технологии. За Москва това е още една екзистенциална опасност: съветските петролни и газови залежи се изчерпват, а новите ресурси, които би трябвало да бъдат употребявани, се намират на брега на Северния ледовид океан или в него. Разработването на тези залежи ще изисква комплицирани западни технологии (които няма да бъдат доставени) и големи суми пари (които са в недостиг).
Санкциите върху съветското произвеждане на сила датират от 2014 година, когато Русия нелегално анексира Крим, и могат да минат десетилетия, преди да подействат. След като го създадат обаче, те ще бъдат най-болезнените, тъй като както стопанската система, по този начин и фискалните доходи на Русия зависят от добива на петрол и газ.
Може да се допусна, че нещата за Москва единствено ще се утежняват. Цените на енергоносителите спадат, като сега те са по-ниски, отколкото в началото на войната. През 2023 година е евентуално по-нататъшно намаляване, защото международната стопанска система се забавя. От идната година Европейски Съюз ще спре да внася съветски нефт. Освен това Русия се простреля в крайници си, като затвори по-голямата част от газовите кранове към Европа, прекъсвайки финансовия избавителен пояс на Кремъл. Преориентирането на износа на газ към Китай ще отнеме доста години и големи вложения в нова инфраструктура, защото множеството съветски газопроводи са ориентирани към Европа. Изграждането на нови газопроводи до Китай би решило този проблем, само че Пекин не бърза. Времето е на страната на Китай; страната знае, че ще може да изтръгне повече финансови отстъпки от все по-отчаяния Кремъл.
А западните страни не са изчерпали всички благоприятни условия в арсенала си от наказания. На тяхно разположение към момента са три ограничения от наръчника за наказания против Иран. Съединени американски щати и Европейски Съюз могат да изключат всички съветски банки от SWIFT, което ще докара до финансова изолираност на страната. Съединените щати биха могли също по този начин да забранят на Русия да употребява щатския $, което доста ще усложни износа на сила. А най-мощният вид - вторични наказания от страна на Съединени американски щати - ще принуди всички компании, без значение дали са задгранични или локални, да избират сред съветския и американския пазар. Закупуването на съветски петрол или газ ще бъде неразрешено в целия свят, което ще навреди съществено на финансите на Кремъл. Санкциите против Русия освен работят, само че най-лошото за Кремъл евентуално занапред следва.
Този роман обслужва ползите на Кремъл
С настъпването на зимата Путин залага на това, че скоро ще настъпи отмалялост от глобите. Но един взор върху данните демонстрира, че хората, които настояват, че глобите са неефективни, бъркат: Само девет месеца след налагането на първия пакет от наказания те към този момент се отразяват върху способността на Москва да води война. И това е единствено началото. Санкциите против Русия са по-скоро маратон, в сравнение с спринт, и успеваемостта им ще се усилва.
Объркването към успеваемостта на глобите произтича от неналичието на изясненост за техните цели. Западните страни в никакъв случай не са възнамерявали да употребяват глобите, с цел да принудят Путин да отстъпи и да се изтегли от Украйна. Те знаят, че съгласно Путин се води война за оцеляването на Русия против упадъчния Запад. Провокирането на промяна на режима в Москва също не е цел: Санкциите против Куба, Северна Корея и Сирия демонстрират, че това в никакъв случай не дава резултат и няма причина да се счита, че хипотетичният правоприемник на Путин ще промени курса си в Украйна. Не е цел и предизвикването на срив на съветската стопанска система в жанр " Венецуела ": Това е невероятно, когато на прицел е 11-ата по величина стопанска система в света. А и сривът на Русия евентуално ще докара до криза в международната стопанска система, защото ще спре износа на доста първични материали, в това число зърно, торове, сила и метали.
Какви са тогава задачите на западните наказания против Русия?
Те в никакъв случай не са били заявявани категорично, само че по-внимателният взор върху пакетите от наказания, прилагани от Съединени американски щати, Европейския съюз и техните съдружници, демонстрира, че имат три цели. Първо, западните страни се пробват да изпратят към Кремъл мощен сигнал за увереност и единение. Второ, санкциониращите страни целят да понижат способността на Русия да води война. Трето, западните демокрации залагат на това, че глобите постепенно ще задушат съветската стопанска система, и по-специално енергийния бранш на страната. Когато се правят оценка въз основа на тези критерии, глобите явно работят.
Западните страни употребяват глобите, с цел да изпратят обръщение на Кремъл: Европа и Съединени американски щати са на страната на Украйна. От тази позиция задачата е изпълнена. Трансатлантическото съдействие във връзка с глобите се оказа мощно през последните девет месеца, като сред Вашингтон и европейските столици имаше единствено няколко различия. Това опроверга упованията на Путин, че Западът ще остане слаб и разлъчен. Той евентуално е бил сюрпризиран и от скоростта и мащаба на тези ограничения. На Съединени американски щати и Европейски Съюз им бяха нужни единствено няколко седмици, с цел да наложат наказания на хиляди съветски физически лица и компании, да изключат няколко съветски банки от системата SWIFT за интернационалните парични преводи и да замразят половината от запасите на съветската централна банка.
Изпращането на дипломатическо обръщение е положително начало, само че главната цел на глобите е
да се понижи способността на Русия да води война
И тук ограниченията дават резултат. Въпреки изказванията на Кремъл за противоположното глобите доведоха до дълбока криза на съветската стопанска система. Това влияние е удивително, защото глобите към момента не са ориентирани към износа на сила от страната. Всъщност приходите на Русия от нефт се усилиха през тази година заради по-високите му цени вследствие на войната. Нещата щяха да бъдат доста по-лоши за Кремъл, в случай че цените на силата бяха на историческата си междинна стойност.
Вероятно с цел да не покаже своята уязвимост, Кремъл ограничи публикуването на икономическа статистика. Въпреки това данните, с които разполагаме, обрисуват мрачна картина. През октомври Брутният вътрешен продукт на Русия е с 4,4% по-нисък, отколкото през същия месец на 2021 година Индустриалното произвеждане, в това число добивът на петрол и газ, е с съвсем 3% по-ниско от това през 2021 година Търговията на дребно се е сринала с съвсем 10% на годишна база, което акцентира провалите от високата инфлация. Данните за автомобилния бранш са траурна камбана за положението на стопанската система. Руските автомобилни компании са понижили производството си с 64% спрямо 2021 година заради липса на търсене и дефицит на вносни съставни елементи. Октомври не е изключение: данните са ужасни през всеки месец от април насам. Нещата не се усъвършенстват. Вероятно те са взели поврат към по-лошо след началото на мобилизацията в края на септември.
Изправен пред такава сложна икономическа обстановка,
Кремъл знае, че обществената непоклатимост е застрашена
Путин вижда в публичното неодобрение опасност за своето оцеляване - и може би е прав. Въпреки това неприятното положение на стопанската система значи, че бюджетът на Русия е твърдо на алено. Това е извънредно за експортьор на сила, когато цените на суровините са на рекордно високи равнища. Което е сигнал, че се задават проблеми. През идващите месеци Москва ще би трябвало да реши невероятно уравнение - по какъв начин да финансира войната в Украйна и по едно и също време да резервира обществените дотации на задоволително високо равнище, с цел да избегне безредици. Кремъл към момента разполага с запаси, изключително от своя държавен капиталов фонд. Без да бъдат попълнени обаче, те ще се изчерпят. Руското държавно управление към този момент живее от запасите.
Обхватът на западните наказания се простира от икономическата сфера до софтуерния бранш. Тук Съединени американски щати имат асо в ръкава си: съвсем всички модерни полупроводници, употребявани за електронно и военно съоръжение, се създават благодарение на ноу-хау на американски компании. След нашествието Вашингтон постанова експортен надзор, който лимитира достъпа на Русия до микрочипове. За Москва това е изострен проблем, не на последно място тъй като съветските ракети са цялостни с полупроводници, които страната не може да създаде сама. Изправен пред 90-процентен спад на вноса на микрочипове, Кремъл трескаво се пробва да сътвори мрежи за контрабанда на полупроводници. Санкциите не са непробиваеми - само че " дупките " няма да са задоволителни, с цел да може Русия да попълни запасите си от ракети, изключително в случай че войната продължи с цялостна мощ през идващите месеци.
Третата и последна цел на глобите
е бавното дълготрайно задушаване на съветската стопанска система. Съединени американски щати и Европейски Съюз се стремят да реализират тази цел, като лишат съветските петролни и газови компании от западно финансиране и технологии. За Москва това е още една екзистенциална опасност: съветските петролни и газови залежи се изчерпват, а новите ресурси, които би трябвало да бъдат употребявани, се намират на брега на Северния ледовид океан или в него. Разработването на тези залежи ще изисква комплицирани западни технологии (които няма да бъдат доставени) и големи суми пари (които са в недостиг).
Санкциите върху съветското произвеждане на сила датират от 2014 година, когато Русия нелегално анексира Крим, и могат да минат десетилетия, преди да подействат. След като го създадат обаче, те ще бъдат най-болезнените, тъй като както стопанската система, по този начин и фискалните доходи на Русия зависят от добива на петрол и газ.
Може да се допусна, че нещата за Москва единствено ще се утежняват. Цените на енергоносителите спадат, като сега те са по-ниски, отколкото в началото на войната. През 2023 година е евентуално по-нататъшно намаляване, защото международната стопанска система се забавя. От идната година Европейски Съюз ще спре да внася съветски нефт. Освен това Русия се простреля в крайници си, като затвори по-голямата част от газовите кранове към Европа, прекъсвайки финансовия избавителен пояс на Кремъл. Преориентирането на износа на газ към Китай ще отнеме доста години и големи вложения в нова инфраструктура, защото множеството съветски газопроводи са ориентирани към Европа. Изграждането на нови газопроводи до Китай би решило този проблем, само че Пекин не бърза. Времето е на страната на Китай; страната знае, че ще може да изтръгне повече финансови отстъпки от все по-отчаяния Кремъл.
А западните страни не са изчерпали всички благоприятни условия в арсенала си от наказания. На тяхно разположение към момента са три ограничения от наръчника за наказания против Иран. Съединени американски щати и Европейски Съюз могат да изключат всички съветски банки от SWIFT, което ще докара до финансова изолираност на страната. Съединените щати биха могли също по този начин да забранят на Русия да употребява щатския $, което доста ще усложни износа на сила. А най-мощният вид - вторични наказания от страна на Съединени американски щати - ще принуди всички компании, без значение дали са задгранични или локални, да избират сред съветския и американския пазар. Закупуването на съветски петрол или газ ще бъде неразрешено в целия свят, което ще навреди съществено на финансите на Кремъл. Санкциите против Русия освен работят, само че най-лошото за Кремъл евентуално занапред следва.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ