Предизборната кампания разми атаката срещу Радев и правителството му
От предизборните акции се чака да разберем какво считат да вършат политиците с властта и е неуместно, че точно това постоянно остава неизяснено. Обикновено акцията се похищава от настоящите събития – като наводненията в страната в този момент, поради които кандидат-депутатите всеобщо се завтекоха с кофи и лопати към бедстващите региони. Като че ли от тях се чака персонално да изкопаят затъналите села.
Няма неприятно да дадеш персонален образец, несъмнено. Но главната работа на кандидатите за властта в този момент е да обяснят на суверена по какъв начин виждат сегашното и какво бъдеще му оферират, тъй като всичко неприятно, което изживяваме в този момент, ще се прелее в близкото бъдеще. Наближава зимата и би трябвало да мислим с какво ще се топлим, ще можем ли да си купуваме самун и какво ще вършим, в случай че нещастието на Украйна ни засегне по-силно.
Растящите цени всички ги виждаме,
а казусът с топлото до момента не ни притискаше толкоз поради пролетта и лятото. Зимата обаче чука на вратата, а елементарният българин няма визия какво го чака. Служебният кабинет редовно обработва публичното мнение, с цел да го приготви за ново съглашение с „ Газпром ”, макар че на руснаците не може да се разчита. Изумителното е, че
този въпрос почти изцяло изпадна от предизборната акция
През август президентът Румен Радев и държавното управление му изпитаха на гърба си гражданския яд, приел формата на митингите GazWithMe. Когато обаче стартира акцията на 2 септември, митингите към този момент бяха заглъхнали. А вниманието на публиката беше отвлечено от ежедневната и безсмислена препирня сред ГЕРБ и „ Промяната ” кой е слугувал по-усърдно на Кремъл. Те се карат, Радев се подсмихва в профил, а служебният кабинет интензивно дири с кого от „ Газпром ” да договаря.
На „ Промяната ” напоследък й стана някак неловко да приказва за енергийните връзки с руснаците. На Петков и Василев не им харесва да бъркат в така и така мътното геополитическо блато; избират рефрена за „ новите лица в политиката ”, които ще сразят „ старите муцуни ”. В края на предходната година, когато излязоха на сцената, тази тактичност вършеше работа; в този момент е остаряла и лицемерна. Изкараха 8 месеца във властта със социалистите, които са не просто остарели, а напряко най-древните муцуни в родната политика; одобриха Слави Трифонов, едно от емблематичните лица на прехода; за десницата да не приказваме, Демократична България е просто следващото от многото й превъплъщения през годините. И в този момент – " ние сме новите ". Не, към този момент не сте.
Също толкоз неуместно звучи и девизът „ Ще си довършим работата ”, който повтарят до прегракване. С кого ще я довършат? Сами не могат, както наподобява няма да завоюват изборите. Като най-малко би трябвало да се закачат още веднъж със „ старите муцуни ” от Българска социалистическа партия и Демократична България. За герберите Петков и Василев се кълнат, че няма и по улицата да ги поздравяват. Да забележим, като останат в малцинство и против тях се изправят Движение за права и свободи и „ Възраждане ” (може би даже „ Български напредък ”), а Радев точи зъби за още няколко месеца неограничена президентска власт. Тогава изборът на съдружни сътрудници, с които да „ довършат работата ”, ще сложи „ Промяната ” пред съществени морални алтернативи. Може би по тази причина бягат от този диалог по време на акцията. Както не им се приказва за президента, с цел да не им се постанова да изясняват дали на него дължат политическите си кариери.
Не че ГЕРБ се държат по друг метод
Борисов не стопира да повтаря, че Политическа партия е „ счупила страната ”, и се тюхка каква тежка задача стои пред него, един път като хване още веднъж властта. Тази позиция на герберите е от предходната година и по тази причина държат на лозунга „ По-силни от хаоса ”. Работата е там, че няма да вземат сами властта, в случай че се стигне до това. Коалиционното ръководство е неизбежно и допустими сътрудници могат да им бъдат единствено „ сътрудниците на хаоса ”, които проклинат в този момент.
Самият Борисов в предишното е предложил политическа поддръжка и на десницата, и на „ Промяната ”, а като го отхвърлят, реагира с: „ Ама аз единствено се майтапих. ” Не, не се майтапи, а опипва почвата. Затова и акцията му е лъжлива – тъй като на следващия ден, в случай че желае да ръководи под някаква форма, неизбежно би трябвало да потърси същите хора, против които през днешния ден беснее.
И нещо значимо – в акцията на ГЕРБ
на практика отсъства служебният кабинет
Донякъде е разбираемо – въпреки всичко Борисов и хората му ще се състезават на изборите с политическите партии и обединения, не с президента. От друга страна обаче, е необичайно. ГЕРБ води война с Радев на процедура от момента, в който той беше избран; президентът изигра основна роля за компрометирането на кабинета „ Борисов ” 3; само че през последните месеци герберите изобщо не го закачат. А Радев сега действително ръководи страната. Изглежда, президентът е прекомерно потребен на Борисов като тактически съдружник против „ Промяната ”, Демократична България и Българска социалистическа партия, с цел да подлага на критика политиките му.
Не по този начин стоят нещата с левицата. На социалистите се постанова честичко да обръщат внимание на служебното държавно управление по простата причина, че кабинетът непрекъснато се занимава с тях. Вече месец
от „ Позитано ” 20 вият от тъга поради уволнените си фрагменти,
непрекъснатите офанзиви и обвинявания, идващи от държавното управление. Интересното е, че нито една друга групировка от някогашната четворна коалиция не реагира по същия метод. На мушката на Радев, наподобява, попадат най-много доближените на соцлидера Корнелия Нинова. Покрай честите им битки, обичаното обръщение на алените – че Българска социалистическа партия ще бъде „ общественият дирек ” на бъдещото ръководство, напълно заглъхна. Накрая ще се получи по този начин, че подмолната борба с „ Дондуков ” 2 ще предреши триумфа на акцията на левицата.
Човек би очаквал, че акциите на Движение за права и свободи и „ Възраждане ” ще бъдат огледално отражение една на друга. В предишното националистическите обединения размахваха придвижването като чучело пред гласоподавателите си. Партията на Доган пък експлоатираше страха на турците и българите мюсюлмани от българския шовинизъм. Да чува някой „ Възраждане ” да приказва за Движение за права и свободи? Или противоположното? Не, двете обединения изцяло се подценяват една друга. А се конкурират за третото място в Народното събрание, което прави нещата още по-странни. Изглежда, заканите на национализма – бил той български или турски, към този момент не се одобряват като тласък, който може да раздвижи все по-пасивните гласоподаватели. Девизът на Движение за права и свободи „ Сигурност и непоклатимост ” звучи по-близо до лозунгите на ГЕРБ против хаоса. А „ Възраждане ” избира реториката в жанр „ Те погубиха България ”, както правеше ранната „ Атака ”. И двете обединения странят от борба с президента.
Само Демократична България обръща непрекъснато внимание на проблема с „ Газпром ”
Това е един от фокусите на десните още преди акцията, когато те се включиха в самодейността GazWithMe. Твърде доста обаче се занимават с геополитика и прекомерно малко с потребителската страна на въпроса за газовите доставки. Десните също редовно предизвестяват и за концентрацията на властта в „ Дондуков ” 2. Жалко, че не обръщаха внимание на това предходната година, когато ясно се видя накъде отиват нещата.
Като цяло предизборната акция не намира фокус – политиците не съумяват да адресират както би трябвало нито проблемите на елементарния българин, нито огромните въпроси за ориентацията на страната. И освен това – до момента в който се скубят между тях, пренебрегват политиките на президента, който действително ръководи страната сега.
Няма неприятно да дадеш персонален образец, несъмнено. Но главната работа на кандидатите за властта в този момент е да обяснят на суверена по какъв начин виждат сегашното и какво бъдеще му оферират, тъй като всичко неприятно, което изживяваме в този момент, ще се прелее в близкото бъдеще. Наближава зимата и би трябвало да мислим с какво ще се топлим, ще можем ли да си купуваме самун и какво ще вършим, в случай че нещастието на Украйна ни засегне по-силно.
Растящите цени всички ги виждаме,
а казусът с топлото до момента не ни притискаше толкоз поради пролетта и лятото. Зимата обаче чука на вратата, а елементарният българин няма визия какво го чака. Служебният кабинет редовно обработва публичното мнение, с цел да го приготви за ново съглашение с „ Газпром ”, макар че на руснаците не може да се разчита. Изумителното е, че
този въпрос почти изцяло изпадна от предизборната акция
През август президентът Румен Радев и държавното управление му изпитаха на гърба си гражданския яд, приел формата на митингите GazWithMe. Когато обаче стартира акцията на 2 септември, митингите към този момент бяха заглъхнали. А вниманието на публиката беше отвлечено от ежедневната и безсмислена препирня сред ГЕРБ и „ Промяната ” кой е слугувал по-усърдно на Кремъл. Те се карат, Радев се подсмихва в профил, а служебният кабинет интензивно дири с кого от „ Газпром ” да договаря.
На „ Промяната ” напоследък й стана някак неловко да приказва за енергийните връзки с руснаците. На Петков и Василев не им харесва да бъркат в така и така мътното геополитическо блато; избират рефрена за „ новите лица в политиката ”, които ще сразят „ старите муцуни ”. В края на предходната година, когато излязоха на сцената, тази тактичност вършеше работа; в този момент е остаряла и лицемерна. Изкараха 8 месеца във властта със социалистите, които са не просто остарели, а напряко най-древните муцуни в родната политика; одобриха Слави Трифонов, едно от емблематичните лица на прехода; за десницата да не приказваме, Демократична България е просто следващото от многото й превъплъщения през годините. И в този момент – " ние сме новите ". Не, към този момент не сте.
Също толкоз неуместно звучи и девизът „ Ще си довършим работата ”, който повтарят до прегракване. С кого ще я довършат? Сами не могат, както наподобява няма да завоюват изборите. Като най-малко би трябвало да се закачат още веднъж със „ старите муцуни ” от Българска социалистическа партия и Демократична България. За герберите Петков и Василев се кълнат, че няма и по улицата да ги поздравяват. Да забележим, като останат в малцинство и против тях се изправят Движение за права и свободи и „ Възраждане ” (може би даже „ Български напредък ”), а Радев точи зъби за още няколко месеца неограничена президентска власт. Тогава изборът на съдружни сътрудници, с които да „ довършат работата ”, ще сложи „ Промяната ” пред съществени морални алтернативи. Може би по тази причина бягат от този диалог по време на акцията. Както не им се приказва за президента, с цел да не им се постанова да изясняват дали на него дължат политическите си кариери.
Не че ГЕРБ се държат по друг метод
Борисов не стопира да повтаря, че Политическа партия е „ счупила страната ”, и се тюхка каква тежка задача стои пред него, един път като хване още веднъж властта. Тази позиция на герберите е от предходната година и по тази причина държат на лозунга „ По-силни от хаоса ”. Работата е там, че няма да вземат сами властта, в случай че се стигне до това. Коалиционното ръководство е неизбежно и допустими сътрудници могат да им бъдат единствено „ сътрудниците на хаоса ”, които проклинат в този момент.
Самият Борисов в предишното е предложил политическа поддръжка и на десницата, и на „ Промяната ”, а като го отхвърлят, реагира с: „ Ама аз единствено се майтапих. ” Не, не се майтапи, а опипва почвата. Затова и акцията му е лъжлива – тъй като на следващия ден, в случай че желае да ръководи под някаква форма, неизбежно би трябвало да потърси същите хора, против които през днешния ден беснее.
И нещо значимо – в акцията на ГЕРБ
на практика отсъства служебният кабинет
Донякъде е разбираемо – въпреки всичко Борисов и хората му ще се състезават на изборите с политическите партии и обединения, не с президента. От друга страна обаче, е необичайно. ГЕРБ води война с Радев на процедура от момента, в който той беше избран; президентът изигра основна роля за компрометирането на кабинета „ Борисов ” 3; само че през последните месеци герберите изобщо не го закачат. А Радев сега действително ръководи страната. Изглежда, президентът е прекомерно потребен на Борисов като тактически съдружник против „ Промяната ”, Демократична България и Българска социалистическа партия, с цел да подлага на критика политиките му.
Не по този начин стоят нещата с левицата. На социалистите се постанова честичко да обръщат внимание на служебното държавно управление по простата причина, че кабинетът непрекъснато се занимава с тях. Вече месец
от „ Позитано ” 20 вият от тъга поради уволнените си фрагменти,
непрекъснатите офанзиви и обвинявания, идващи от държавното управление. Интересното е, че нито една друга групировка от някогашната четворна коалиция не реагира по същия метод. На мушката на Радев, наподобява, попадат най-много доближените на соцлидера Корнелия Нинова. Покрай честите им битки, обичаното обръщение на алените – че Българска социалистическа партия ще бъде „ общественият дирек ” на бъдещото ръководство, напълно заглъхна. Накрая ще се получи по този начин, че подмолната борба с „ Дондуков ” 2 ще предреши триумфа на акцията на левицата.
Човек би очаквал, че акциите на Движение за права и свободи и „ Възраждане ” ще бъдат огледално отражение една на друга. В предишното националистическите обединения размахваха придвижването като чучело пред гласоподавателите си. Партията на Доган пък експлоатираше страха на турците и българите мюсюлмани от българския шовинизъм. Да чува някой „ Възраждане ” да приказва за Движение за права и свободи? Или противоположното? Не, двете обединения изцяло се подценяват една друга. А се конкурират за третото място в Народното събрание, което прави нещата още по-странни. Изглежда, заканите на национализма – бил той български или турски, към този момент не се одобряват като тласък, който може да раздвижи все по-пасивните гласоподаватели. Девизът на Движение за права и свободи „ Сигурност и непоклатимост ” звучи по-близо до лозунгите на ГЕРБ против хаоса. А „ Възраждане ” избира реториката в жанр „ Те погубиха България ”, както правеше ранната „ Атака ”. И двете обединения странят от борба с президента.
Само Демократична България обръща непрекъснато внимание на проблема с „ Газпром ”
Това е един от фокусите на десните още преди акцията, когато те се включиха в самодейността GazWithMe. Твърде доста обаче се занимават с геополитика и прекомерно малко с потребителската страна на въпроса за газовите доставки. Десните също редовно предизвестяват и за концентрацията на властта в „ Дондуков ” 2. Жалко, че не обръщаха внимание на това предходната година, когато ясно се видя накъде отиват нещата.
Като цяло предизборната акция не намира фокус – политиците не съумяват да адресират както би трябвало нито проблемите на елементарния българин, нито огромните въпроси за ориентацията на страната. И освен това – до момента в който се скубят между тях, пренебрегват политиките на президента, който действително ръководи страната сега.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ