Свидетелства за паметната битка на народите
От половинчатото проучване на историята помним името Владислав Варненчик, който героично умира под стените на Варненската цитадела. Но познанията ни за какво и какво дири полско-унгарският крал Владислав III Ягело тук, на Балканите, са много непълни. Макар че би трябвало в историческата памет на българите, поляците, унгарците и на доста други европейски нации кралят дружно с унгарския военачалник Янош Хуниади да са трайно запечатани като борци против османо-турската агресия на Балканите и в Европа.
И не щеш ли един алманах със заглавие " Извори за кръстоносните походи от 1443-1444 година в българските земи " (изд. " Захарий Стоянов " ) запълва дупките в знанията ни за събитията с кръстоносните походи от тези години, възглавявани от двамата герои. В сборника в превод са показани разнородни и забавни извори (документи, писма, исторически съчинения, стихотворни произведения и др.). Подборът, съставителството, редакцията и коментарът са на огромния наш историк-медиевист акад. Васил Гюзелев, чиято максима е: " Където има извори, има история! " Въпреки че всеобщите познания за Варненската борба да са нищожни, тези събития са били неведнъж на вниманието на българските историци. Неслучайно акад. Гюзелев посвещава тази книга на двама свои сътрудници - рано изтръгнати от живота - проф. Бистра Цветкова и доцент Христо Коларов - и двамата с огромен принос в проучването на " паметната борба на народите ". Напоследък в чужбина излизат книги за тези събития по българските земи, само че акцентът в тях е върху османските създатели. Акад. Гюзелев прави ясно разграничаване на другите освен по род, само че и по наличие и значителност извори.
Първата част на сборника е с актове и писма, най-често адресирани до кардинали, със сведения за развоя на спора сред крал Владислав и турците. Тук е и манифестът на краля за оповестяване на поход против турците от 4 януари 1444 година, в който се споделя: " Ние, Владимир, по Божия благосклонност крал на Унгария, Полша, Далмация, Хърватско и други, популярен княз на Литва и правоприемник на Расия. Известие до всички. По-рано на общото заседание на прелатите, бароните и благородниците на това наше кралство Унгария... и изключително за избавление на това наше кралство и близките земи, които самите турци в доста предишни години атакуваха най-жестоко и не престават и в този момент да атакуват, наредихме, утвърдихме и постановихме с единомислеща воля и единодушие на цялото гореказано заседание, да заминем персонално и с нас да поведем това лято или година мощна войска към земите на Гърция и Романия и с Божията помощ, с всичките ни сили, да работим за унищожаването на безбожните турци. "
Втората част на книгата е с исторически съчинения (анали, летописи, истории, животописи, мемоари, бележки). Според акад. Гюзелев най-голямо значение за реконструкцията на събитията, свързани с двата похода, имат трудовете на трима историци от ХV век - поляка Ян Длугош и италианците Филип Буонакорси Калимах и Антонио Бонфини. От " аналите " на Длугош научаваме по какъв начин приготвя военната си експедиция крал Владислав, по какъв начин реагира, когато схваща, че Георги, деспотът на Рашка, и войводата Янош Хунияди са сключили мир със султан Мурад II, без да се допитат до него; какво се е случило на срещата на краля в Никопол с войводата на Траналпийска Влахия Влад, който се назовава и Дракула, та той изискал амнистия, загдето бил влезнал в обособен съюз с турците и додал към войската на краля 4000 власи, само че го поучава да не потегля против турците със слаба армия. По-нататък е описанието на завладяването на крепостите по българските земи, с цел да се стигне до борбата във Варна и героичната гибел на краля в стълкновение, в което 80 000 души отиват в Райските градини или Ада съгласно Длугош.
Третата част е " Стихотворни произведения (поеми, плачове, епитафии). В края на книгата са оповестени две проучвания на акад. Гюзелев за българското присъединяване в двата похода, които свидетелстват съгласно него, че стремежът на българския народ за реализиране на политическо избавление е бил жив, само че употребата му от непознати политически сили с користни цели е водила до проливането на доста почтена кръв. И напълно в края на книгата създателят ни припомня, че сякаш е пристигнало времето бронзовият лик на Владислав Варненчик да украси Варна.
И не щеш ли един алманах със заглавие " Извори за кръстоносните походи от 1443-1444 година в българските земи " (изд. " Захарий Стоянов " ) запълва дупките в знанията ни за събитията с кръстоносните походи от тези години, възглавявани от двамата герои. В сборника в превод са показани разнородни и забавни извори (документи, писма, исторически съчинения, стихотворни произведения и др.). Подборът, съставителството, редакцията и коментарът са на огромния наш историк-медиевист акад. Васил Гюзелев, чиято максима е: " Където има извори, има история! " Въпреки че всеобщите познания за Варненската борба да са нищожни, тези събития са били неведнъж на вниманието на българските историци. Неслучайно акад. Гюзелев посвещава тази книга на двама свои сътрудници - рано изтръгнати от живота - проф. Бистра Цветкова и доцент Христо Коларов - и двамата с огромен принос в проучването на " паметната борба на народите ". Напоследък в чужбина излизат книги за тези събития по българските земи, само че акцентът в тях е върху османските създатели. Акад. Гюзелев прави ясно разграничаване на другите освен по род, само че и по наличие и значителност извори.
Първата част на сборника е с актове и писма, най-често адресирани до кардинали, със сведения за развоя на спора сред крал Владислав и турците. Тук е и манифестът на краля за оповестяване на поход против турците от 4 януари 1444 година, в който се споделя: " Ние, Владимир, по Божия благосклонност крал на Унгария, Полша, Далмация, Хърватско и други, популярен княз на Литва и правоприемник на Расия. Известие до всички. По-рано на общото заседание на прелатите, бароните и благородниците на това наше кралство Унгария... и изключително за избавление на това наше кралство и близките земи, които самите турци в доста предишни години атакуваха най-жестоко и не престават и в този момент да атакуват, наредихме, утвърдихме и постановихме с единомислеща воля и единодушие на цялото гореказано заседание, да заминем персонално и с нас да поведем това лято или година мощна войска към земите на Гърция и Романия и с Божията помощ, с всичките ни сили, да работим за унищожаването на безбожните турци. "
Втората част на книгата е с исторически съчинения (анали, летописи, истории, животописи, мемоари, бележки). Според акад. Гюзелев най-голямо значение за реконструкцията на събитията, свързани с двата похода, имат трудовете на трима историци от ХV век - поляка Ян Длугош и италианците Филип Буонакорси Калимах и Антонио Бонфини. От " аналите " на Длугош научаваме по какъв начин приготвя военната си експедиция крал Владислав, по какъв начин реагира, когато схваща, че Георги, деспотът на Рашка, и войводата Янош Хунияди са сключили мир със султан Мурад II, без да се допитат до него; какво се е случило на срещата на краля в Никопол с войводата на Траналпийска Влахия Влад, който се назовава и Дракула, та той изискал амнистия, загдето бил влезнал в обособен съюз с турците и додал към войската на краля 4000 власи, само че го поучава да не потегля против турците със слаба армия. По-нататък е описанието на завладяването на крепостите по българските земи, с цел да се стигне до борбата във Варна и героичната гибел на краля в стълкновение, в което 80 000 души отиват в Райските градини или Ада съгласно Длугош.
Третата част е " Стихотворни произведения (поеми, плачове, епитафии). В края на книгата са оповестени две проучвания на акад. Гюзелев за българското присъединяване в двата похода, които свидетелстват съгласно него, че стремежът на българския народ за реализиране на политическо избавление е бил жив, само че употребата му от непознати политически сили с користни цели е водила до проливането на доста почтена кръв. И напълно в края на книгата създателят ни припомня, че сякаш е пристигнало времето бронзовият лик на Владислав Варненчик да украси Варна.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ