От пържени ястия в азиатски стил до ястия тип строганов,

Гъбите излизат от сенките в стремеж за производство без пестициди

От пържени ястия в азиатски жанр до ястия вид строганов, вкусната гъба, която заема централно място в здравословната кухня, може да се култивира по „ по-зелени “ способи.

АЛИ ДЖОУНС

Споменете Ла Риоха в Северна Испания и множеството хора ще си показват величествени, огрени от слънцето лозя, сгушени измежду хълмовете. Но надалеч от слънчевата светлина, тази област е и дом на една доста друга просвета, която лежи в основата на напъните европейското произвеждане на храни да стане по-устойчиво.

Три дребни села в Ла Риоха приютяват големите, тъмни и влажни хангари, в които се създават 77 000 тона гъби всяка година. Почти половината годишна продукция от култивирани гъби в Испания се отглежда в тази област, което трансформира Испания в третия по величина производител в Европа след Полша и Холандия.

Нов свят

„ Гъбите са напълно друг свят от този, с който сме привикнали, като развъждането на растения или развъждането на животни “, споделя Пабло Мартинес, агроном, който е работил във винарни, преди да бъде притеглен от профилирания гъбен бранш след инцидентен диалог с някогашен сътрудник.

В Центъра за софтуерни проучвания на гъбите в Ла Риоха (CTICH) Мартинес ръководи общоевропейски план за справяне с екологичните провокации, пред които е изправена тази промишленост.

Повечето хора знаят доста малко за това по какъв начин се отглеждат гъбите. Макар че е елементарно да си купите стартов комплект онлайн, с цел да го употребявате вкъщи, развъждането в индустриален мащаб е доста различно — ръководство на влажността, температурата и светлината, с цел да се получи постоянна, качествена годишна продукция, като в същото време се борите за надзор на вредителите.

Култивираните гъби могат да удвоят размера си за ден, а потребителското търсене за тях също пораства като гъба.

Очаква се световният пазар да нарасне от към 15 милиона тона през 2021 г. до над 24 милиона тона през идващите пет години. Наситени с хранителни субстанции, те оферират богат на протеини усет умами, който е доста подобаващ при възходящата мода за храни на растителна основа.

За да отговорят на търсенето, производителите би трябвало да предпазят реколтата си от вредители и към този момент разчитат на пестициди. По-строгите регулации лимитират наличните артикули, а опасенията по отношение на въздействието върху околната среда и човешкото здраве значат, че производителите чакат от учените да предложат решения.

CTICH координира проекта BIOSCHAMP, който работи с откриватели, търговски сътрудници и производители на гъби в шест европейски страни. Освен Испания, това са Белгия, Холандия, Полша, Сърбия и Обединеното кралство.

Защита на торфищата

Гъбите се отглеждат върху субстрат или главен пласт, формиран от плява и скотски тор, който по-късно се покрива с дебела завивка от торф, известна като обвивка. Съставен от отчасти изгнила растителност, торфът идеално имитира естествената горска основа, в която толкоз елементарно никнат гъбите.

Изчерпването на скъпоценните торфени залежи е световен проблем. Тези мочурища складират повече въглерод от всички останали типове растителност в света, взети дружно, и тяхното запазване е все по-важно за противопоставяне на изменението на климата.

„ Нарастващите ограничавания върху добива на торф в европейските страни заплашват непрекъснатостта на доставките на торф в дълготраен проект “, споделя Мартинес. „ Търсим метод да разработим нов артикул за развъждане на гъби, който може да понижи използването на пестициди с до 90%, като в същото време понижи и зависимостта на промишлеността от торф. “

По-голямата част от европейския торф идва от балтийските страни, като първо пътува с транспортен съд до Нидерландия, където се обработва, с цел да е подготвен за комерсиална приложимост, преди да бъде разпратен на производителите в цяла Европа. Това води до струпване на транспортни разноски и огромен въглероден отпечатък.

BIOSCHAMP цели да сътвори устойчива обвивка с ниско наличие на торф за култивирани гъби, направена от възобновими материали, които се добиват наоколо до съществуващото произвеждане на гъби.

Макар точните детайлности да са загадка, тя ще се комбинира със субстанция, известна като биостимулант, с цел да се подобрят естествените процеси на развъждане и да се укрепи мицелът на гъбите в тяхната ранна фаза, предпазвайки ги от заболявания без нужда от химически пестициди.

Плодородни отпадъци

В Норвегия двама гъбени запалянковци са пионери в план за проучване дали културата може да се отглежда в хранителни боклуци. Финансираната от Европейски Съюз самодейност се нарича VegWaMus CirCrop.

Д-р Агниешка Ясинска, чиято докторантура съставлява проучване на субстрати за гъби, управлява проучването в партньорство с доктор Кетил Стокнес, старши началник на плана за проучване и развиване в компанията за ръководство на боклуци „ Линдум “, самият той някогашен експерт по развъждане на гъби.

Проектът демонстрира, че органичните останки от хранителни отпадъци — нормално употребявани за зареждане на анаеробни биореактори, предопределени да уловят метана и да го трансфорат от проблематичен парников газ в потребно гориво — могат да бъдат сполучлив запалител за гъби.

По калкулации на Европейския съвет за информация за храните (EUFIC) зашеметяващо количество — една трета от цялата храна, създавана за консумация от индивида, се разхищава. Анаеробното храносмилане, известно още като [производство на] биогаз, разрешава питателните субстанции от боклуци да се употребяват наново за развъждане на растения в оранжерии.

„ Това разрешава да се сътвори климатично ефикасна, устойчива градска система за произвеждане на храни, основана напълно на боклуци “, споделя Стокнес.

Като първични претенденти са определени домати, марули и зелени подправки. Но Стокнес споделя, че гъбите са сапрофити, те разграждат влакната и по този начин нататък, и са нужна част от една интегрирана биосистема. Вдъхновен от естествения цикъл в гората, планът си слага за цел да комбинира гъби и растения в една кръгова система.

Системата за биогаз се изяснява като придвижване „ от храна към боклуци към храна “ и то става все по-популярно.

Макар култивирането на гъби в индустриален мащаб да стопира при започване на XXI век, защото Норвегия не е в положение да се конкурира с други страни, VegWaMus CirCrop доказва, че въпреки всичко за норвежкото произвеждане на гъби може да има стабилно бъдеще.

Странична интензивност

Проектът ражда започваща компания, наречена SOPPAS, с упоритости за комерсиално разширение на процеса. Междувременно тя се впуска в редица нови хрумвания, в това число разрастване на производството в оборудването за биогаз от хранителни боклуци от гъби печурки до гъби кладница.

„ Новата компания ще създава стартови блокове, предопределени за развъждане на гъби от фермери, растениевъди и притежатели на оранжерии, които биха желали да разнообразят производството си в слабия си сезон “, споделя Ясинска. „ Те могат да употребяват съществуващите си машини за бране, опаковъчната си линия и оборудванията си за хладилно предпазване в ненатоварените си интервали и да продават продукцията на локално равнище. “

На фона на набиращия скорост подтик за произвеждане на храна от боклуци и интереса към опазване на локалното произвеждане, и двата финансирани от Европейски Съюз плана, наподобява, са подготвени да извадят гъбите на ярко.

Изследванията в тази публикация са финансирани от действието „ Мария Склодовска-Кюри “ (МСК) на Европейски Съюз. Тя е оповестена за първи път в  Horizon, списанието за проучвания и нововъведения на Европейски Съюз.

Повече информация