Кои са държавите с най-голям дълг в света
От началото на пандемията международната стопанска система бе сложена пред редица провокации: прекратени вериги за доставки, волатилност в цените на суровините, проблеми на пазара на труда, както и спад на приходите от туризъм. Световната банка пресмята, че съвсем 97 млн. души са попаднали в положение на рискова беднотия поради пандемията, написа Visual Capitalist.
В опит да облекчат следствията държавните управления по света усилиха внезапно разноските си. Средствата за нарасналите разноски за опазване на здравето, помощи за безработица и други, пристигнаха от тегленето на нов дълг — което в последна сметка докара до най-високите равнища на задлъжнялост от половин век.
Изданието съпоставя равнищата на дълг по отношение на размера на брутния вътрешен артикул. Съотношението е обикновен метод за оценка на задлъжнялостта на страните. Като съпоставят какъв брой дължи една страна и какъв брой създава за година, икономистите могат да измерят теоретичната опция на страните да платят задълженията си.
Гледайки към десетте страни с максимален дълг, на първите позиции са Япония, Судан, Гърция, чиято задлъжнялост е над 200 % от Брутният вътрешен продукт.
Позиция Държава Дълг към Брутният вътрешен продукт (2021) #1 Япония 257% #2 Судан 210% #3 Гърция 207% #4 Еритрея 175% #5 Кабо Верде 161% #6 Италия 155% #7 Суринам 141% #8 Барбадос 138% #9 Сингапур 138% #10 Малдиви 137%
Задлъжнялостта на Япония, третата най-голяма стопанска система в света, надали изненадва някого. През 2010 година тя стана първата страна в света, в която дългът на съотношението дълг към стопанска система надвиши 200 % — и към този момент е 257 %. За да финансира новия си дълг, японското държавно управление емитира облигации, чиито главен покупател е централната банка. Към края на 2020 година тя държи 45 % от държавния дълг.
Какви са рисковете от високата задлъжнялост?
Рязкото нарастване на държавния дълг е важен източник на терзание. Обичайно, колкото по-високо е съотношението на дълг към Брутният вътрешен продукт, толкоз по-голям е и шансът страната да изпадне в неспособност да покрие отговорностите си.
Изследване на Световната банка показва още, че страните със съответствие над 77 % за нескончаем интервал от време изпитват закъснение на икономическия растеж.
COVID-19 утежни обстановката, а отчет на Международния валутен фонд демонстрира, че най-малко 100 страни ще би трябвало да понижат разноските си за опазване на здравето, обучение и други. 30 страни в развиващия се свят пък са изправени пред обстановка, в която им е мъчно да обслужват задълженията си.
Кризата удря по-силно по бедните страни, сочи още той.
Към края на 2020 година международният дълг доближава $226 трлн. и бележи най-големият едногодишен растеж от Втората международна война насам.
В опит да облекчат следствията държавните управления по света усилиха внезапно разноските си. Средствата за нарасналите разноски за опазване на здравето, помощи за безработица и други, пристигнаха от тегленето на нов дълг — което в последна сметка докара до най-високите равнища на задлъжнялост от половин век.
Изданието съпоставя равнищата на дълг по отношение на размера на брутния вътрешен артикул. Съотношението е обикновен метод за оценка на задлъжнялостта на страните. Като съпоставят какъв брой дължи една страна и какъв брой създава за година, икономистите могат да измерят теоретичната опция на страните да платят задълженията си.
Гледайки към десетте страни с максимален дълг, на първите позиции са Япония, Судан, Гърция, чиято задлъжнялост е над 200 % от Брутният вътрешен продукт.
Позиция Държава Дълг към Брутният вътрешен продукт (2021) #1 Япония 257% #2 Судан 210% #3 Гърция 207% #4 Еритрея 175% #5 Кабо Верде 161% #6 Италия 155% #7 Суринам 141% #8 Барбадос 138% #9 Сингапур 138% #10 Малдиви 137%
Задлъжнялостта на Япония, третата най-голяма стопанска система в света, надали изненадва някого. През 2010 година тя стана първата страна в света, в която дългът на съотношението дълг към стопанска система надвиши 200 % — и към този момент е 257 %. За да финансира новия си дълг, японското държавно управление емитира облигации, чиито главен покупател е централната банка. Към края на 2020 година тя държи 45 % от държавния дълг.
Какви са рисковете от високата задлъжнялост?
Рязкото нарастване на държавния дълг е важен източник на терзание. Обичайно, колкото по-високо е съотношението на дълг към Брутният вътрешен продукт, толкоз по-голям е и шансът страната да изпадне в неспособност да покрие отговорностите си.
Изследване на Световната банка показва още, че страните със съответствие над 77 % за нескончаем интервал от време изпитват закъснение на икономическия растеж.
COVID-19 утежни обстановката, а отчет на Международния валутен фонд демонстрира, че най-малко 100 страни ще би трябвало да понижат разноските си за опазване на здравето, обучение и други. 30 страни в развиващия се свят пък са изправени пред обстановка, в която им е мъчно да обслужват задълженията си.
Кризата удря по-силно по бедните страни, сочи още той.
Към края на 2020 година международният дълг доближава $226 трлн. и бележи най-големият едногодишен растеж от Втората международна война насам.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ