За какво ѝ е на Турция судански остров в Червено море
От края на декември насам турският президент Реджеп Тайип Ердоган се загатва постоянно в страните, които имат изход на Червено море, само че повода не е единствено нормалният интерес към политиката на Турция в района.
По време на обиколка в Африка Ердоган посети и Судан и изиска от президента Омар ал Башир дали Турция може да употребява остров Суакин, близо до суданския бряг - концепция, която Ал Башир одобри като част от договорка за 650 милиона $ и която съгласно турските управляващи ще разреши на страната да управлява за неустановен интервал от време. Анкара отхвърля всевъзможен интерес към създаване на военна база там, само че съседите на страната се притесняват, че Суакин, бивш османски челен пост в Червено море, може елементарно да се употребява за военни цели и страната ненадейно да се окаже хазаин на третата турска база отвън Катар и Сомалия, написа електронното издание " Ал Монитор ".
Островът, несъмнено, беше една от дузината тематики в диалозите сред Ердоган и Ал Башир: по време на визитата се подписаха 13 съглашения, от зона за свободна търговия в Порт Судан (и внезапен скок в комерсиалния продан от 500 милиона до 10 милиарда долара) до създаване на ново летище в Хартум. Паника в арабския свят обаче сътвори и съглашението за военно съдействие сред началниците на щабовете на Турция и Судан, дружно с обяснението на Ердоган, че Суакин, остров, изгубил смисъла си на " врата към Африка " след основаването на пристанищния град Порт Судан при започване на предишния век (заради него Ердоган счита, че Суакин се е трансформирал в " нереален остров " ). " Това, че изравнихте това място със земята, е като да си обръснем брадите. Ще го построим отначало и възстановим по този начин, че, сходно на обръсната брада, ще поникне още веднъж и доста по-изобилно. "
Идеята е Турската организация за интернационално съдействие (TIKA) да възвърне османските монументи там, както към този момент е направила от 2011 година насам с няколко джамии. Според турско издание приключването на този огромен план ще разреши на турските жители, които пътуват до Мека за умра (поклонничеството до Мека отвън избраното за хадж време), да се " отбиват " на острова, а оттова, както е било и в предишното, да стигнат по море до Джеда в Саудитска Арабия, до която всеки ден има фериботи от острова. Заради тази привидно безобидна концепция в медиите в няколко страни забушува същинска стихия.
Судан, Етиопия, Турция и Катар
За Египет , който е в обтегнати връзки с подкрепящата " Мюсюлмански братя " Турция, обстановката единствено налива масло в огъня и на разногласието със Судан за граничния регион Халаиб и напрежението поради хидроелектрически план в Етиопия, който Хартум поддържа - два въпроса, изострящи другояче до неотдавна постоянните египетско-судански отношения; граничният спор даже подтиква Хартум да сложи под въпрос и прехвърлянето на островите Тиран и Санафир от Египет към Саудитска Арабия предходната година, като твърди, че те простъпка са се озовали в египетски териториални води.
Погледнат от Кайро, казусът е и че турско-судански боен съюз може да поддържа салдото на силите в района. Според египетския публицист Имадеддин Адиб Судан " дава пристанищата и границите си за доставка на оръжия и постигане на терористи до Египет и обслужва задачите на съюза Катар-Турция да върнат " Мюсюлмански братя " на власт. " За в. " Ал Уатан " той написа още, че " Судан, с турската си полуда, с ирански сюжети и етиопската скица да откаже вода на Египет и катарски финансови измами, нарушава географски и исторически действителности против Египет. "
" Катарската " връзка не е единствено голословна догадка - към турския шеф на генералния щаб ген. Хулуси Акар се причисли и катарският му сътрудник генерал-лейтенант Ганим бин Шахийн и дружно със суданския началник на защитата имаха тристранна среща, а Бин Шахийн получи премията " Нил " - най-нисокото отличие на страната. Илюстрация за нея са и изявления в катарски (и ирански) медии, съгласно които войски на Египет, подкрепени от Обединените арабски емирства, са пристигнали в Еритрея (информация, която не беше потвърдена) и това е подтикнало суданската войска да разположи сили за бързо реагиране по еритрейската граница. По подигравка на ориста самата Еритрея беше позиция за катарски мироопазващи войски, които обаче се изтеглиха с началото на рецесията в Залива.
© Associated Press
Eрдоган получава почетно докторско звание от университета в Хартум.
" Пункт за наблюдаване " или " плацдарм за интервенция "
Според някогашния дипломат на Израел в Египет Цви Мазел казусът е образец за прикритите опити на Турция да " преследва задачата си да развие военна и разследваща инфраструктура на Червено море ". Според Него е " явно, че Анкара е заета да построява пръстен на военно съдействие по крайбрежията на Червено море и в Източна Африка ", а самият Суакин евентуално ще е основен пункт за наблюдение на придвижването в Червено море, където биха могли да дебаркират турски военни кораби. Това е опасност за Израел, чиито плавателни съдове и самолети минават през морето по пътя към Азия и Африка, написа Мазел за " Джерузалем пост ".
За Саудитска Арабия положителните връзки на Турция и Иран и Катар сега основават евентуална заплаха, че Анкара може да стане плацдарм за интервенция в Йемен на страната на хутите, с които Рияд води война, и още по-категорично да поддържа Доха в спора с другите страни от Залива, " да изпрати още бойци в Катар или да се намеси в Египет " посредством работа с " Мюсюлмански братя ", написа за Gulf News журналистът Сами Мубайед.
" Посрещнат като водач на Судан "
В Рияд министър председателят Бинали Йълдъръм опита да противостои на това чувство, само че не се получи, написа " Ал Монитор ". В Саудитска Арабия някои към този момент се тормозят, че Судан - в миналото избавен от интернационалните наказания с помощта на най-голямата страна в Залива - към този момент е направил завой към Турция. За в. " Оказ " журналистът Мохамед Абу Талиб написа, че Турция желае " ескпанзия в района, изключително против Египет и страните от Залива. " Той напомня, че остров Суакин е против Джеда и че Анкара гледа на острова като на знак на Османската империя.
Докато саудитската телевизия " Ал Арабия " даже стигна до такава степен, че заприказва за Суакин като място на " османско кръвопролитие ", по страниците на турски медии се долавят други нюанси. Президентът Ердоган беше " признат, като че ли беше водачът на африканската страна през последните 36 часа, " писа " Дейли сабах " след визитата. " Местен гражданин на улицата прави утвърдителен жест, когато осъзнава, че си турчин и незабавно признава, че Реджеп Тайип Ердоган е име, което звучи в домовете на доста суданци. Обръщат се към теб и ти споделят " Ал Кудс " (Ерусалим), когато научат, че си турчин. "
Говори се за ръкоплясканията след речта на Ердоган през 540-те депутати в Народното събрание в Хартум, някои от които, представени от вестника, считат, че той " е избавил достолепието на мюсюлманската нация, умма ". Терминът " умма " в действителност отбелязва общността на мюсюлманите по света, която е наднационална и не зависи от рестриктивните мерки на съответни пространства по света (произлица от семитското " разум " - " майка " ). Според " Сабах " това би трябвало да " отвори очите на враговете на Турция ", които другояче в този момент се пробват да се отърват от него с незаконни способи, а вместо това е по-добре да схванат възприятията, които той основава измежду мюсюлманските маси. " Интересен е фактът, че наблюдавахме същата топлина, показана от хората в Хартум, и в най-вече обитаемоте с кюрди райони на Югоизточна Турция, когато Ердоган посети граничните региони на Хакари и Шърнак в събота. " Така " Ердоган отбелязва положителни резултати вкъщи и в чужбина, (и) с мюсюлманските маси, и с кюрдите в Турция. "
© Associated Press
Жители посрещат турския президент в Хартум.
Опасно ли е това за Близкия изток
Колкото и арабските страни да гледат с терзание на реториката за " османското завещание " на Ердоган, той я употребява от години и в други райони, да вземем за пример на Балканите, с от време на време важен, само че въпреки всичко изменчив триумф. Такива послания, определяни от негови критици като част от инструментите на " неоосманизма ", се повтарят от години, нормално на фона на визити на Ердоган или други турски управителни фрагменти в страни от Западните Балкани (или в Гърция, където диалогът за последните години на Османската империя приключи с напрежение).
" Ал Монитор " написа, че с дейностите си Ердоган по-скоро търси метод да преодолее изолацията, защото имиджът на Турция в Африка е минимум потърпевш в условен проект последните няколко години. Откакто стана президент през август 2014 година, той е посетил континента общо пет пъти. За последните 12 години, откогато през 2005 година Турция означи " годината на Африка ", броят на посолствата там се е нараснал от 12 на 38, а от септември страната към този момент има и военна база там - в Сомалия, с към 200 бойци (за съпоставяне турското наличие в Доха сега е от към 100 души, въпреки че броят им ще се увеличи).
Според Цви Мазел казусът демонстрира, че " умерените сунитски страни... не могат да спрат Турция или Иран, " лишени от американска поддръжка. Той дава образец с дейностите на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман (когото загатва след определението " умерени страни " ) и късата, основана в Рияд рецесия с оставката на ливанския министър председател Саад Харири като обезверен опит да се насчи вниманието на Запада към възходящото въздействие на Иран в Ливан и към обстановка, при която, по думите му, " Хизбула " на процедура е завзела властта в страната.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Близък изток (3231)
По време на обиколка в Африка Ердоган посети и Судан и изиска от президента Омар ал Башир дали Турция може да употребява остров Суакин, близо до суданския бряг - концепция, която Ал Башир одобри като част от договорка за 650 милиона $ и която съгласно турските управляващи ще разреши на страната да управлява за неустановен интервал от време. Анкара отхвърля всевъзможен интерес към създаване на военна база там, само че съседите на страната се притесняват, че Суакин, бивш османски челен пост в Червено море, може елементарно да се употребява за военни цели и страната ненадейно да се окаже хазаин на третата турска база отвън Катар и Сомалия, написа електронното издание " Ал Монитор ".
Островът, несъмнено, беше една от дузината тематики в диалозите сред Ердоган и Ал Башир: по време на визитата се подписаха 13 съглашения, от зона за свободна търговия в Порт Судан (и внезапен скок в комерсиалния продан от 500 милиона до 10 милиарда долара) до създаване на ново летище в Хартум. Паника в арабския свят обаче сътвори и съглашението за военно съдействие сред началниците на щабовете на Турция и Судан, дружно с обяснението на Ердоган, че Суакин, остров, изгубил смисъла си на " врата към Африка " след основаването на пристанищния град Порт Судан при започване на предишния век (заради него Ердоган счита, че Суакин се е трансформирал в " нереален остров " ). " Това, че изравнихте това място със земята, е като да си обръснем брадите. Ще го построим отначало и възстановим по този начин, че, сходно на обръсната брада, ще поникне още веднъж и доста по-изобилно. "
Идеята е Турската организация за интернационално съдействие (TIKA) да възвърне османските монументи там, както към този момент е направила от 2011 година насам с няколко джамии. Според турско издание приключването на този огромен план ще разреши на турските жители, които пътуват до Мека за умра (поклонничеството до Мека отвън избраното за хадж време), да се " отбиват " на острова, а оттова, както е било и в предишното, да стигнат по море до Джеда в Саудитска Арабия, до която всеки ден има фериботи от острова. Заради тази привидно безобидна концепция в медиите в няколко страни забушува същинска стихия.
Судан, Етиопия, Турция и Катар
За Египет , който е в обтегнати връзки с подкрепящата " Мюсюлмански братя " Турция, обстановката единствено налива масло в огъня и на разногласието със Судан за граничния регион Халаиб и напрежението поради хидроелектрически план в Етиопия, който Хартум поддържа - два въпроса, изострящи другояче до неотдавна постоянните египетско-судански отношения; граничният спор даже подтиква Хартум да сложи под въпрос и прехвърлянето на островите Тиран и Санафир от Египет към Саудитска Арабия предходната година, като твърди, че те простъпка са се озовали в египетски териториални води.
Погледнат от Кайро, казусът е и че турско-судански боен съюз може да поддържа салдото на силите в района. Според египетския публицист Имадеддин Адиб Судан " дава пристанищата и границите си за доставка на оръжия и постигане на терористи до Египет и обслужва задачите на съюза Катар-Турция да върнат " Мюсюлмански братя " на власт. " За в. " Ал Уатан " той написа още, че " Судан, с турската си полуда, с ирански сюжети и етиопската скица да откаже вода на Египет и катарски финансови измами, нарушава географски и исторически действителности против Египет. "
" Катарската " връзка не е единствено голословна догадка - към турския шеф на генералния щаб ген. Хулуси Акар се причисли и катарският му сътрудник генерал-лейтенант Ганим бин Шахийн и дружно със суданския началник на защитата имаха тристранна среща, а Бин Шахийн получи премията " Нил " - най-нисокото отличие на страната. Илюстрация за нея са и изявления в катарски (и ирански) медии, съгласно които войски на Египет, подкрепени от Обединените арабски емирства, са пристигнали в Еритрея (информация, която не беше потвърдена) и това е подтикнало суданската войска да разположи сили за бързо реагиране по еритрейската граница. По подигравка на ориста самата Еритрея беше позиция за катарски мироопазващи войски, които обаче се изтеглиха с началото на рецесията в Залива.
© Associated Press
Eрдоган получава почетно докторско звание от университета в Хартум.
" Пункт за наблюдаване " или " плацдарм за интервенция "
Според някогашния дипломат на Израел в Египет Цви Мазел казусът е образец за прикритите опити на Турция да " преследва задачата си да развие военна и разследваща инфраструктура на Червено море ". Според Него е " явно, че Анкара е заета да построява пръстен на военно съдействие по крайбрежията на Червено море и в Източна Африка ", а самият Суакин евентуално ще е основен пункт за наблюдение на придвижването в Червено море, където биха могли да дебаркират турски военни кораби. Това е опасност за Израел, чиито плавателни съдове и самолети минават през морето по пътя към Азия и Африка, написа Мазел за " Джерузалем пост ".
За Саудитска Арабия положителните връзки на Турция и Иран и Катар сега основават евентуална заплаха, че Анкара може да стане плацдарм за интервенция в Йемен на страната на хутите, с които Рияд води война, и още по-категорично да поддържа Доха в спора с другите страни от Залива, " да изпрати още бойци в Катар или да се намеси в Египет " посредством работа с " Мюсюлмански братя ", написа за Gulf News журналистът Сами Мубайед.
" Посрещнат като водач на Судан "
В Рияд министър председателят Бинали Йълдъръм опита да противостои на това чувство, само че не се получи, написа " Ал Монитор ". В Саудитска Арабия някои към този момент се тормозят, че Судан - в миналото избавен от интернационалните наказания с помощта на най-голямата страна в Залива - към този момент е направил завой към Турция. За в. " Оказ " журналистът Мохамед Абу Талиб написа, че Турция желае " ескпанзия в района, изключително против Египет и страните от Залива. " Той напомня, че остров Суакин е против Джеда и че Анкара гледа на острова като на знак на Османската империя.
Докато саудитската телевизия " Ал Арабия " даже стигна до такава степен, че заприказва за Суакин като място на " османско кръвопролитие ", по страниците на турски медии се долавят други нюанси. Президентът Ердоган беше " признат, като че ли беше водачът на африканската страна през последните 36 часа, " писа " Дейли сабах " след визитата. " Местен гражданин на улицата прави утвърдителен жест, когато осъзнава, че си турчин и незабавно признава, че Реджеп Тайип Ердоган е име, което звучи в домовете на доста суданци. Обръщат се към теб и ти споделят " Ал Кудс " (Ерусалим), когато научат, че си турчин. "
Говори се за ръкоплясканията след речта на Ердоган през 540-те депутати в Народното събрание в Хартум, някои от които, представени от вестника, считат, че той " е избавил достолепието на мюсюлманската нация, умма ". Терминът " умма " в действителност отбелязва общността на мюсюлманите по света, която е наднационална и не зависи от рестриктивните мерки на съответни пространства по света (произлица от семитското " разум " - " майка " ). Според " Сабах " това би трябвало да " отвори очите на враговете на Турция ", които другояче в този момент се пробват да се отърват от него с незаконни способи, а вместо това е по-добре да схванат възприятията, които той основава измежду мюсюлманските маси. " Интересен е фактът, че наблюдавахме същата топлина, показана от хората в Хартум, и в най-вече обитаемоте с кюрди райони на Югоизточна Турция, когато Ердоган посети граничните региони на Хакари и Шърнак в събота. " Така " Ердоган отбелязва положителни резултати вкъщи и в чужбина, (и) с мюсюлманските маси, и с кюрдите в Турция. "
© Associated Press
Жители посрещат турския президент в Хартум.
Опасно ли е това за Близкия изток
Колкото и арабските страни да гледат с терзание на реториката за " османското завещание " на Ердоган, той я употребява от години и в други райони, да вземем за пример на Балканите, с от време на време важен, само че въпреки всичко изменчив триумф. Такива послания, определяни от негови критици като част от инструментите на " неоосманизма ", се повтарят от години, нормално на фона на визити на Ердоган или други турски управителни фрагменти в страни от Западните Балкани (или в Гърция, където диалогът за последните години на Османската империя приключи с напрежение).
" Ал Монитор " написа, че с дейностите си Ердоган по-скоро търси метод да преодолее изолацията, защото имиджът на Турция в Африка е минимум потърпевш в условен проект последните няколко години. Откакто стана президент през август 2014 година, той е посетил континента общо пет пъти. За последните 12 години, откогато през 2005 година Турция означи " годината на Африка ", броят на посолствата там се е нараснал от 12 на 38, а от септември страната към този момент има и военна база там - в Сомалия, с към 200 бойци (за съпоставяне турското наличие в Доха сега е от към 100 души, въпреки че броят им ще се увеличи).
Според Цви Мазел казусът демонстрира, че " умерените сунитски страни... не могат да спрат Турция или Иран, " лишени от американска поддръжка. Той дава образец с дейностите на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман (когото загатва след определението " умерени страни " ) и късата, основана в Рияд рецесия с оставката на ливанския министър председател Саад Харири като обезверен опит да се насчи вниманието на Запада към възходящото въздействие на Иран в Ливан и към обстановка, при която, по думите му, " Хизбула " на процедура е завзела властта в страната.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Близък изток (3231)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ