От костюмите на Одри Хепбърн в Моята прекрасна лейди“ до

От костюмите на Одри Хепбърн в „ Моята прелестна лейди “ до първите два сезона на „ Имението Даунтън “ – копията от облеклата на лейди Хедър Феърбанк са неразделна част от историята на модата, въпреки че малко на брой помнят нейното име. Гардеробът й е изкупен напълно от музея „ Виктория и Албърт “ в Лондон – от обувките и чорапите до бельото – и сега съставлява главната част от експозицията за модата от началото на ХХ век. Преди няколко години музеят й посвети цяла галерия и специфична книга, наречена „ Модата на висшето лондонско общество: 1905–1925 година. Гардеробът на лейди Хедър Феърбанк “.

Всъщност ориста не била милостива към красивата Хедър Феърбанк. През 1926 година, нещастна, осиротяла и неомъжена, тя прибира в сандъци всичките си облекла – над 400 рокли и безброй аксесоари, изпраща ги на склад и те седят там забравени до 1957 година, когато музеят „ Виктория и Албърт “ ги изкупува от племенника й. След 1926 година Хедър живее оскъдно и умира в забвение, само че блестящата й младост вечно е записана в историята на британската аристокрация.Родена през 1888 година в фамилията на закостенял политик с доста богато родословие и майка обедняла аристократка от остарял и прочут жанр, Хедър била показана в двора две години по-късно от признатото – тя била към този момент на 20 години. Роклите, с които дебютантките се представяли пред краля, се шиели по непоколебим правилник, който се променял всеки сезон. Например, шлейфът на Хедър бил необятен 2,70 метра и дълъг 3,60. Въпреки че дебютантките били облечени по едни и същи правила, красивата Хедър направила огромно усещане още на първия си бал и на другия ден в пресата пишело за нея.

Тъй като била неомъжена, Хедър не можела да си купува облекла в Париж – там ходели единствено омъжените дами, водени от съпрузите си.

Да се обличат добре било дълг на дамите от това време – пред фамилията и пред обществото. Гардеробът им бил голям и обвързван с редица условности, от дълго време непознати за нас. Имало разнообразни тоалети за заран, за разходка, за вечеря и за бал, като по време на сезона имало най-малко три бала на вечер – наложителни. Да се съблюдава мярка и добър усет било доста мъчно, само че Хедър Феърбанк нямала никакви проблеми с това – тя имала пословично безукорен усет.

Тъй като била неомъжена, Хедър не можела да си купува облекла в Париж – там ходели единствено омъжените дами, водени от съпрузите си. Затова тя разчитала напълно на най-хубавите лондонски фешън къщи – Lucile, Mascotte, Redfern, Frederick Bosworth, Russell & Allen, Kate Reily. За неомъжените дами били неразрешени и диамантите – те можели да са единствено наследствени или подарък от брачна половинка, по тази причина Хедър носела основно перли и доста постоянно брошки. Дрехите й били главно в разнообразни нюанси на лилавото – този цвят й отивал доста, също така при започване на предишния век той бил знак за печал, а Хедър изгубила татко си и братята си доста рано. Силуетът на облеклата й бил по тогавашната парижка мода – с леко вдигната талия и надолу свободен, като корсетът й бил под гърдите, само че стигал до бедрата, с цел да смалява фигурата оптически.

Не е известно тъкмо какво се случило по време на първия сезон на Хедър, само че в двора се носели какви ли не клюки и тя останала неомъжена вечно. И тримата й братя умряли за малко време, а в тези години дамата била изцяло подвластна от брачна половинка си или мъжете в фамилията. Лейди Феърбанкс имала нюх за мода, само че не и за бизнес и изгубила съвсем всичките си пари. Така се стигнало до оня ден през 1926 година, в който тя опаковала дрешника си в сандъци. За да остане в историята с роклите си и със своя жанр – евентуално не би имала нищо срещу.