Синьо-червената мъгла прикри грабежа
От Костовата приватизация завоюваха триста фамилии, множеството „ червени “, има и „ сини “
Напоследък ГЕРБ поеха акция за някаква проверка на осъществената у нас приватизация на държавно и общинско имущество. Изгодно за партията мероприятие, получават редица плюсове против съвсем никакви минуси. Главният плюс е чисто политически, ще стане пределно ясно на обществото, че небивалите по мащабите си в историята ни обир и съсипия са осъществени преди тях. А по-точно под прикритието на синьо-червената мъгла, раздухвана от Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили.
За произхода и същността на тази мъгла и провежданите по това време „ промени “ писахме в „ 168 часа “ още при започване на 90-те години, след това неведнъж и в „ Монитор “. Днес против острието на офанзивите е някогашният министър председател Иван Костов, само че би трябвало да се означи, че греховете надалеч не са единствено негови.
При това са едвам най-после на един нескончаем развой, почнал още при започване на 70-те и скоро след „ Чешката пролет “ през 1968 година Те са били осезаем за управлението на Българска комунистическа партия сигнал, че оповестената в Съединени американски щати за през 1980 година от руския лидер Хрушчов светла комунистическа реалност няма да се случи. Изглежда по това време Тодор Живков е проумял, че „ социализмът е едно недоносче “, защото в страната стартират съществени промени в стопанската система в посока индустриализация и рационализация по западни технологии.
Направено е доста, само че без утвърждението на Москва, оттова пречат, по тази причина е отчасти. След идването на Горбачов отпред на Съюз на съветските социалистически републики под манипулативния девиз „ Повече социализъм! “ там афишират началото на обилни промени, наречени „ перестройка “. Подобен, обаче добре премислен коренен план за промени към този момент е в ход в Китай, също ръководен от комунистическа партия. Опитният Живков схваща, че руският началник е политически въздухар без ясна икономическа идея, който води соцлагера към провал. Че курсът „ Перестройка и ускоряване “ е политически идиотизъм, зад който прозира изменничество.
В България стартира нов деен опит за смяна на „ недоносчето “ с оглед неговото съзряване. През 1987 година е направена Юлската идея за радикален прелом в стопанската система с повече капитализъм. През май с. година Живков отива с нея първо в Пекин, намира се с идеолога на китайските промени Дън Сяопин. Боян Трайков, тогава началник на Българска телеграфна агенция, цитира думите му: „ Живков има забавни, прогресивни визии, само че съществено ще му пречат, по-добре да работи тайно… “
От Пекин делегацията лети за Москва, реакцията на руския водач е недоброжелателна. Въпреки това измененията у нас стартират. Създадени са задгранични смесени сдружения, разпускат се стопанските отдели в партийните комитети.Издаден е Указ 56, целящ равномерен преход към пазарно стопанство и отчасти раздържавяване на предприятия. Според него “стопанската активност се прави на основата на всички форми на собственост… съществена форма на реализиране на такава активност е фирмата… ” Фирмите могат да са държавни, общински, кооперативни, на публични организации, дружествени и на жители, т. е. частни.
На всичките се обезпечават равностойни условия за реализиране на стопанска активност, като се преценяват със закона, само че и с пазарните механизми. Уточнени са въпросите за акционерната компания, тези с лимитирана и неограничена отговорност, както и на жители. Интерпретирани са проблемите за несъстоятелността и ликвидацията, за държавното контролиране, задграничните компании, налозите, арендата, ролята на банките и стопанския арбитраж.
Само за шест месеца стартират активност 1500 компании. Въпреки забележителната нормативна неразбория, бюрократичните пречки и основателните опасения на първите предприемчиви и съвременно мислещи людеза заден ход на измененията. И не са бармани, подмята Живков. В болшинството по един или различен метод са свързани с партията и комсомола. Откъде други фрагменти!
Големи държавни предприятия и цели индустриални обединявания се разрушават на части и приготвят за приватизиране до 49% съгласно оповестения план. Набелязват се и подготовката за политически промени, считани за неизбежни с напредването на икономическите. Появяват се Комитети за публичност и преустрояване, за отбрана правата на индивида и всякакви други неофициални сдружения. Естествено със знанието на всесилната тогава власт. С тайното й единодушие, както е предложил в Пекин другарят Дън.
Междувременно управниците в Москва нанасят на българската стопанска система тежки удари, като от една страна отхвърлят вноса на контрактувани наши артикули, от друга постановат разплащане в щатски долари за доставяните оттова първични материали. Започват спешни феномени, което е и задачата. Съветското посолство и други представителства на Големия брат тайно клатят властта на Българска комунистическа партия, която са сложили предшествениците им преди 45 години.
При това дипломат Шарапов работи координирано с американския си сътрудник Полански за свалянето на Живков. Той пък е наясно, че против ръжен не се рита, афишира се за болен и по този мотив още през 1988 година си подава оставката. Тогава обкръжението му го задържа, само че след рухването на Берлинската стена му я одобряват, другояче щеше да последва ориста на румънския си сътрудник Чаушеску.
Москва към момента диктува играта в София, слага на власт свои хора, мощният човек става роденият в Москва, родово обвързваният със руските секрети служби небългарин Андрей Луканов. Ускорено стартира налагането на Горбачовата перестройка в български условия. Политически се работи за разтрошаване на компартията и превръщането на остатъка й в евросоциалистическа боза. Както и за основаване от други нейни сегменти и лица на опозиционни клиентели, скоро обединени в Съюз на демократичните сили.
Указ 56 работи чак до 1996 година, само че към този момент единствено като заслон за ликвидирането на голяма част от българската стопанска система, за основаване на партийно зает бизнес, на персонални „ касички “ на водачите на политклиентелите, само че не и за основаването на националноотговорен капитал. Процесите протичат мощно спорно и безредно до 1991 година, когато Елцин и компания закриват Съюз на съветските социалистически републики, а Горбачов афишира, че перестройката се е провалила.
И тук не се състоя продължение на Живковия маньовър с китайски нюанси. Никаква промяна не е допустима без мощна власт и външно утвърждение. Днес гербаджии и позитанци се пробват да трансферират отговорностите за разрухата на Жан Виденов или Иван Костов, само че няма да съумеят. Както и тези, които пробват да претоварят Корнелия Нинова с вини за престъпната приватизация. Не че не е била употребена за „ сини “ цели и няма какво друго да излезе за неяосвен за „ Техноимпекс “ и „ Техноимпортекспорт “, „ Булгартабак “ и „ Инко “, БТК и „ Международен панаир “ Пловдив. „ Няма по какъв начин да получиш … външнотърговско сдружение, без да си доближен на Костов “, съобщи проф. Румен Гечев.
Костов самичък се дефинира за Реформатора, въпреки да не е приключена никоя от оповестените от него промени. Той беше изваден на политическата сцена още през януари 1990 година, когато в „ Работническо дело “ излезе с дописка, озаглавена многозначително „ Ръкуване с перестройката “. „ България е свърхиндустриализирана и презряла за преход… Необходимо е обезвластяването на комунистическата номенклатура, само че запазването на мощната страна “, вярно написа той тогава.
През 1992 година писахме в „ 168 часа “:… лишиха му историческо време, не му дадоха и най-малък властови инструментариум, само че го натовариха с непотребни очаквания. “ Вероятно тогава той се трансформира и фиксира основно върху персоналните си ползи. Като върл безпартиен оглави Съюз на демократичните сили, с напъните на управлението на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи през 1997 година пое удобно властта.
От всеобщата и касовата му приватизация завоюваха до триста фамилии, множеството „ червени “, има и „ сини “. Това му продиктуваха обективните условия, измежду тях и външните фактори. Много вини и грехове натрупа като министър председател и пръв седесар, добре би било да се извадят на ярко, само че не е основният провинен за разбойничеството в стопанската система и всестранната съсипия.
В „ Монитор “ изписахме десетки разобличителни публикации за синьо-червената мъгла, за „ Агнешките главички “ и кръга „ Олимп “, за „ капиталците “ и други „ братовчеди “, само че без необикновен резултат. В мощния си интервал Съюз на демократичните сили щяха да пишат синя книга за закононарушенията на Българска социалистическа партия, само че не стигнаха до нея. Българска социалистическа партия се постара и през 2001 година разгласява „ Корупцията – главен детайл на ръководството на Съюз на демократичните сили “, само че тя незабавно беше скрита с напъните на Първанов и Станишев.
Сега и гербаджиите ще смотаят проверката на така наречен преход до словесни закани. Те са значителен детайл от синьо-червената мъглява скица, задоволително е да се огледа към кадровия им състав. Освен в случай че външни катаклизмени процеси не взривят статуквото.
Напоследък ГЕРБ поеха акция за някаква проверка на осъществената у нас приватизация на държавно и общинско имущество. Изгодно за партията мероприятие, получават редица плюсове против съвсем никакви минуси. Главният плюс е чисто политически, ще стане пределно ясно на обществото, че небивалите по мащабите си в историята ни обир и съсипия са осъществени преди тях. А по-точно под прикритието на синьо-червената мъгла, раздухвана от Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили.
За произхода и същността на тази мъгла и провежданите по това време „ промени “ писахме в „ 168 часа “ още при започване на 90-те години, след това неведнъж и в „ Монитор “. Днес против острието на офанзивите е някогашният министър председател Иван Костов, само че би трябвало да се означи, че греховете надалеч не са единствено негови.
При това са едвам най-после на един нескончаем развой, почнал още при започване на 70-те и скоро след „ Чешката пролет “ през 1968 година Те са били осезаем за управлението на Българска комунистическа партия сигнал, че оповестената в Съединени американски щати за през 1980 година от руския лидер Хрушчов светла комунистическа реалност няма да се случи. Изглежда по това време Тодор Живков е проумял, че „ социализмът е едно недоносче “, защото в страната стартират съществени промени в стопанската система в посока индустриализация и рационализация по западни технологии.
Направено е доста, само че без утвърждението на Москва, оттова пречат, по тази причина е отчасти. След идването на Горбачов отпред на Съюз на съветските социалистически републики под манипулативния девиз „ Повече социализъм! “ там афишират началото на обилни промени, наречени „ перестройка “. Подобен, обаче добре премислен коренен план за промени към този момент е в ход в Китай, също ръководен от комунистическа партия. Опитният Живков схваща, че руският началник е политически въздухар без ясна икономическа идея, който води соцлагера към провал. Че курсът „ Перестройка и ускоряване “ е политически идиотизъм, зад който прозира изменничество.
В България стартира нов деен опит за смяна на „ недоносчето “ с оглед неговото съзряване. През 1987 година е направена Юлската идея за радикален прелом в стопанската система с повече капитализъм. През май с. година Живков отива с нея първо в Пекин, намира се с идеолога на китайските промени Дън Сяопин. Боян Трайков, тогава началник на Българска телеграфна агенция, цитира думите му: „ Живков има забавни, прогресивни визии, само че съществено ще му пречат, по-добре да работи тайно… “
От Пекин делегацията лети за Москва, реакцията на руския водач е недоброжелателна. Въпреки това измененията у нас стартират. Създадени са задгранични смесени сдружения, разпускат се стопанските отдели в партийните комитети.Издаден е Указ 56, целящ равномерен преход към пазарно стопанство и отчасти раздържавяване на предприятия. Според него “стопанската активност се прави на основата на всички форми на собственост… съществена форма на реализиране на такава активност е фирмата… ” Фирмите могат да са държавни, общински, кооперативни, на публични организации, дружествени и на жители, т. е. частни.
На всичките се обезпечават равностойни условия за реализиране на стопанска активност, като се преценяват със закона, само че и с пазарните механизми. Уточнени са въпросите за акционерната компания, тези с лимитирана и неограничена отговорност, както и на жители. Интерпретирани са проблемите за несъстоятелността и ликвидацията, за държавното контролиране, задграничните компании, налозите, арендата, ролята на банките и стопанския арбитраж.
Само за шест месеца стартират активност 1500 компании. Въпреки забележителната нормативна неразбория, бюрократичните пречки и основателните опасения на първите предприемчиви и съвременно мислещи людеза заден ход на измененията. И не са бармани, подмята Живков. В болшинството по един или различен метод са свързани с партията и комсомола. Откъде други фрагменти!
Големи държавни предприятия и цели индустриални обединявания се разрушават на части и приготвят за приватизиране до 49% съгласно оповестения план. Набелязват се и подготовката за политически промени, считани за неизбежни с напредването на икономическите. Появяват се Комитети за публичност и преустрояване, за отбрана правата на индивида и всякакви други неофициални сдружения. Естествено със знанието на всесилната тогава власт. С тайното й единодушие, както е предложил в Пекин другарят Дън.
Междувременно управниците в Москва нанасят на българската стопанска система тежки удари, като от една страна отхвърлят вноса на контрактувани наши артикули, от друга постановат разплащане в щатски долари за доставяните оттова първични материали. Започват спешни феномени, което е и задачата. Съветското посолство и други представителства на Големия брат тайно клатят властта на Българска комунистическа партия, която са сложили предшествениците им преди 45 години.
При това дипломат Шарапов работи координирано с американския си сътрудник Полански за свалянето на Живков. Той пък е наясно, че против ръжен не се рита, афишира се за болен и по този мотив още през 1988 година си подава оставката. Тогава обкръжението му го задържа, само че след рухването на Берлинската стена му я одобряват, другояче щеше да последва ориста на румънския си сътрудник Чаушеску.
Москва към момента диктува играта в София, слага на власт свои хора, мощният човек става роденият в Москва, родово обвързваният със руските секрети служби небългарин Андрей Луканов. Ускорено стартира налагането на Горбачовата перестройка в български условия. Политически се работи за разтрошаване на компартията и превръщането на остатъка й в евросоциалистическа боза. Както и за основаване от други нейни сегменти и лица на опозиционни клиентели, скоро обединени в Съюз на демократичните сили.
Указ 56 работи чак до 1996 година, само че към този момент единствено като заслон за ликвидирането на голяма част от българската стопанска система, за основаване на партийно зает бизнес, на персонални „ касички “ на водачите на политклиентелите, само че не и за основаването на националноотговорен капитал. Процесите протичат мощно спорно и безредно до 1991 година, когато Елцин и компания закриват Съюз на съветските социалистически републики, а Горбачов афишира, че перестройката се е провалила.
И тук не се състоя продължение на Живковия маньовър с китайски нюанси. Никаква промяна не е допустима без мощна власт и външно утвърждение. Днес гербаджии и позитанци се пробват да трансферират отговорностите за разрухата на Жан Виденов или Иван Костов, само че няма да съумеят. Както и тези, които пробват да претоварят Корнелия Нинова с вини за престъпната приватизация. Не че не е била употребена за „ сини “ цели и няма какво друго да излезе за неяосвен за „ Техноимпекс “ и „ Техноимпортекспорт “, „ Булгартабак “ и „ Инко “, БТК и „ Международен панаир “ Пловдив. „ Няма по какъв начин да получиш … външнотърговско сдружение, без да си доближен на Костов “, съобщи проф. Румен Гечев.
Костов самичък се дефинира за Реформатора, въпреки да не е приключена никоя от оповестените от него промени. Той беше изваден на политическата сцена още през януари 1990 година, когато в „ Работническо дело “ излезе с дописка, озаглавена многозначително „ Ръкуване с перестройката “. „ България е свърхиндустриализирана и презряла за преход… Необходимо е обезвластяването на комунистическата номенклатура, само че запазването на мощната страна “, вярно написа той тогава.
През 1992 година писахме в „ 168 часа “:… лишиха му историческо време, не му дадоха и най-малък властови инструментариум, само че го натовариха с непотребни очаквания. “ Вероятно тогава той се трансформира и фиксира основно върху персоналните си ползи. Като върл безпартиен оглави Съюз на демократичните сили, с напъните на управлението на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи през 1997 година пое удобно властта.
От всеобщата и касовата му приватизация завоюваха до триста фамилии, множеството „ червени “, има и „ сини “. Това му продиктуваха обективните условия, измежду тях и външните фактори. Много вини и грехове натрупа като министър председател и пръв седесар, добре би било да се извадят на ярко, само че не е основният провинен за разбойничеството в стопанската система и всестранната съсипия.
В „ Монитор “ изписахме десетки разобличителни публикации за синьо-червената мъгла, за „ Агнешките главички “ и кръга „ Олимп “, за „ капиталците “ и други „ братовчеди “, само че без необикновен резултат. В мощния си интервал Съюз на демократичните сили щяха да пишат синя книга за закононарушенията на Българска социалистическа партия, само че не стигнаха до нея. Българска социалистическа партия се постара и през 2001 година разгласява „ Корупцията – главен детайл на ръководството на Съюз на демократичните сили “, само че тя незабавно беше скрита с напъните на Първанов и Станишев.
Сега и гербаджиите ще смотаят проверката на така наречен преход до словесни закани. Те са значителен детайл от синьо-червената мъглява скица, задоволително е да се огледа към кадровия им състав. Освен в случай че външни катаклизмени процеси не взривят статуквото.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ