Учител на българи, приятел на България
От Хавана оповестяват, че на 20 юли 2019 година е умрял поетът, есеистът, ученият, дипломатът, видният публичен активист проф. доктор Роберто Фернандес Ретамар.
Кратката енциклопедична информация за него приказва, че Роберто Фернандес Ретамар получава докторска степен по философия и литература в Хаванския университет (1954 г.) и минава следдипломна подготовка в Париж и Лондон (1955-1956 г.). От 1955 година е лекар на филологическите науки и професор в Хаванския университет, а от 1995 година - почетен професор в Кубинската Алма Матер. Той е професор в Университета в Йейл сред 1957 и 1958 година и изнася лекции и курсове в доста други културни институции в Америка, Европа и Япония. Почетен професор в Университета в Сан Маркос, Лима (1986), и лекар хонорис идея на университетите в София (1988), Буенос Айрес (1993) и Лас Виляс (2011). Между 1947 и 1948 година е основен редактор на списание " Алба ", за което прави изявление с Ърнест Хемингуей. Съветник по културата в кубинското посолство в Париж (1960) и секретар на Съюза на кубинските и създатели (1961-1964), където основава през 1962 година дружно с Николас Гилен, Алехо Карпентиер и Хосе Родригес Фео списание " Union ". От 1965 година управлява списание " Casa ", орган на Дома на Америките - Casa de las Americas. Институция, на която е президент от 1986 година. От 1995 година е член на Кубинската лингвистична академия, която управлява сред 2008 и 2012 година Избран е и за член-кореспондент на Кралската испанска академия.
Но каквито и жалони по виталния му път да си припомняме, Роберто Фернандес Ретамар бе и си остава стихотворец.
Неведнъж подмяташе, че на първо място друго точно поезията му е разкривала високата същина на интелектуалния живот. Говореше и пишеше, че посредством изящната книжовност е придобивал своите идеали. Между тях - непреходния идеал на Хосе Марти за " Нашата Америка " - единното родно място на възвисените от свободата хора. Смисълът на кубинската революцията, на фамилията и любовта, на сантиментално примесените човешки раси...
Само един стихотворец би могъл да каже на върха на своя живот както Роберто Фернандес Ретамар в размисъл за шестдесетата годишнина от триумфа на кубинската гражданска война: " Нека още веднъж да се доверим на вярата, която съгласно Хесиод единствена е останала в недоизпитата чаша. " Да. Хесиод, предшественикът на Омир, го притегля с поезията си, само че също по този начин и тъй като самичък приказва за себе си в епохалната творба " Теогония " - и до през днешния ден за него се знае повече, в сравнение с за слепия талант на античността...
Конвулсивни са съгласно забележителния кубинец времената на Ромен Ролан и Антонио Грамши, когато международната персона е в несъгласие със международната история. Той самият извървя пътя си по историческите небеса на времето и не отвън пространството, където се бе появил на белия свят - " Градът Хавана ", зародил като " Ключът към новия свят " в преселението на чернокожите от Африка към Америка, островът Куба - " Най-красивата земя на света, която окото човешко е виждало ", както оповестява Колумб на испанските царедворци.
Когато към този момент е бележит, само че към момента млад интелектуалец, Роберто Фернандес Ретамар съдбовно се приобщава към концепцията Куба да се обнови и от първа свободна американска територия да се трансформира в първа територия на строителството на социализма в Америка. Тази дефиниция е на Фидел Кастро, произнесена в незабравимата му тирада на Плая Хирон при отблъскването на десанта на контрареволюционните наемници през април 1959 година
В относително успокоените условия на двете съпътстващи развиването на страната кубински революции - аграрната и просветителната, Роберто Фернандес Ретамар намира лидерска позиция. Съосновател е на UNEAC - Съюз на кубинските писатели и създатели, делегат на възраждащата се страна в ЮНЕСКО. Делото му се допира до сантименталните биографии на героинята от незаконната битка Айдее Сантамария, на Алеида Марч - вдовицата и дъщерите на Че Гевара.
Първите му стихове са оповестени през 1948 година в списание " Mensuario ", първата му книга излиза през 1950 година Странно е заглавието - " Елегия като химн ", редактор е не стихотворец, а режисьор - Томас Гутиерес Алеа, което подсказва друга визия на неговата лирична линия - култът към историческата памет. Ето тук в мой посредствен превод емблематично стихотворение на Роберто Фернандес Ретамар:
Другият (1 януари 1959)
Ние, оживелите,
на кого изискуем нашето оцеляване?
Кой умря вместо мене в пандиза за плебеи?
Кой получи моя патрон,
отредения за мене - в своето сърце?
Над кой труп пребивавам аз,
чии кости останаха в моя скелет,
чии изтръгнати очи блестят
в настоящия взор на моето лице?
И ръката, не негова към този момент,
само че още не моя, чия е ръката,
която написа окъртени думи
там, където него го няма
в оживелия живот?
Неслучайно дебютната му стихосбирка е отдадена на Рубен Мартинес Виленя - стихотворец на работническите битки от тридесетте години, артист на пролетариата в една селскостопанска страна.
През 1951 година той стартира да си сътрудничи в списание ORIGENES, което го сродява духовно с преобразователите на възгледа за задачата на културата Фина Гарсия Маррус и Синтио Витиер. Книгата му " Отечества " получава националната премия за лирика. Връстникът му поетът Луис Марре написа за него: " Чист и непосредствен стихотворец, какво друго, с изключение на да бъде четен с почитание ". Следващите му стихосбирки са " Древна история ", " Със същите ръце ", " Изгори това, което видиш ". Поезията му към този момент е преведена на двадесет езика, позната е в половината свят, изключително в Латинска Америка и на Карибите. Така поражда желанието да издаде антологични книги, определящи в огромна степен насоките и стилистиката на актуалната лирика в Куба в подтекста на испанско-американската литература.
Роберто Фернандес Ретамар бе другар на България, първите български испанисти минаха през неговите аудитории в Хаванския университет.
Аз бях един от тях.
Кратката енциклопедична информация за него приказва, че Роберто Фернандес Ретамар получава докторска степен по философия и литература в Хаванския университет (1954 г.) и минава следдипломна подготовка в Париж и Лондон (1955-1956 г.). От 1955 година е лекар на филологическите науки и професор в Хаванския университет, а от 1995 година - почетен професор в Кубинската Алма Матер. Той е професор в Университета в Йейл сред 1957 и 1958 година и изнася лекции и курсове в доста други културни институции в Америка, Европа и Япония. Почетен професор в Университета в Сан Маркос, Лима (1986), и лекар хонорис идея на университетите в София (1988), Буенос Айрес (1993) и Лас Виляс (2011). Между 1947 и 1948 година е основен редактор на списание " Алба ", за което прави изявление с Ърнест Хемингуей. Съветник по културата в кубинското посолство в Париж (1960) и секретар на Съюза на кубинските и създатели (1961-1964), където основава през 1962 година дружно с Николас Гилен, Алехо Карпентиер и Хосе Родригес Фео списание " Union ". От 1965 година управлява списание " Casa ", орган на Дома на Америките - Casa de las Americas. Институция, на която е президент от 1986 година. От 1995 година е член на Кубинската лингвистична академия, която управлява сред 2008 и 2012 година Избран е и за член-кореспондент на Кралската испанска академия.
Но каквито и жалони по виталния му път да си припомняме, Роберто Фернандес Ретамар бе и си остава стихотворец.
Неведнъж подмяташе, че на първо място друго точно поезията му е разкривала високата същина на интелектуалния живот. Говореше и пишеше, че посредством изящната книжовност е придобивал своите идеали. Между тях - непреходния идеал на Хосе Марти за " Нашата Америка " - единното родно място на възвисените от свободата хора. Смисълът на кубинската революцията, на фамилията и любовта, на сантиментално примесените човешки раси...
Само един стихотворец би могъл да каже на върха на своя живот както Роберто Фернандес Ретамар в размисъл за шестдесетата годишнина от триумфа на кубинската гражданска война: " Нека още веднъж да се доверим на вярата, която съгласно Хесиод единствена е останала в недоизпитата чаша. " Да. Хесиод, предшественикът на Омир, го притегля с поезията си, само че също по този начин и тъй като самичък приказва за себе си в епохалната творба " Теогония " - и до през днешния ден за него се знае повече, в сравнение с за слепия талант на античността...
Конвулсивни са съгласно забележителния кубинец времената на Ромен Ролан и Антонио Грамши, когато международната персона е в несъгласие със международната история. Той самият извървя пътя си по историческите небеса на времето и не отвън пространството, където се бе появил на белия свят - " Градът Хавана ", зародил като " Ключът към новия свят " в преселението на чернокожите от Африка към Америка, островът Куба - " Най-красивата земя на света, която окото човешко е виждало ", както оповестява Колумб на испанските царедворци.
Когато към този момент е бележит, само че към момента млад интелектуалец, Роберто Фернандес Ретамар съдбовно се приобщава към концепцията Куба да се обнови и от първа свободна американска територия да се трансформира в първа територия на строителството на социализма в Америка. Тази дефиниция е на Фидел Кастро, произнесена в незабравимата му тирада на Плая Хирон при отблъскването на десанта на контрареволюционните наемници през април 1959 година
В относително успокоените условия на двете съпътстващи развиването на страната кубински революции - аграрната и просветителната, Роберто Фернандес Ретамар намира лидерска позиция. Съосновател е на UNEAC - Съюз на кубинските писатели и създатели, делегат на възраждащата се страна в ЮНЕСКО. Делото му се допира до сантименталните биографии на героинята от незаконната битка Айдее Сантамария, на Алеида Марч - вдовицата и дъщерите на Че Гевара.
Първите му стихове са оповестени през 1948 година в списание " Mensuario ", първата му книга излиза през 1950 година Странно е заглавието - " Елегия като химн ", редактор е не стихотворец, а режисьор - Томас Гутиерес Алеа, което подсказва друга визия на неговата лирична линия - култът към историческата памет. Ето тук в мой посредствен превод емблематично стихотворение на Роберто Фернандес Ретамар:
Другият (1 януари 1959)
Ние, оживелите,
на кого изискуем нашето оцеляване?
Кой умря вместо мене в пандиза за плебеи?
Кой получи моя патрон,
отредения за мене - в своето сърце?
Над кой труп пребивавам аз,
чии кости останаха в моя скелет,
чии изтръгнати очи блестят
в настоящия взор на моето лице?
И ръката, не негова към този момент,
само че още не моя, чия е ръката,
която написа окъртени думи
там, където него го няма
в оживелия живот?
Неслучайно дебютната му стихосбирка е отдадена на Рубен Мартинес Виленя - стихотворец на работническите битки от тридесетте години, артист на пролетариата в една селскостопанска страна.
През 1951 година той стартира да си сътрудничи в списание ORIGENES, което го сродява духовно с преобразователите на възгледа за задачата на културата Фина Гарсия Маррус и Синтио Витиер. Книгата му " Отечества " получава националната премия за лирика. Връстникът му поетът Луис Марре написа за него: " Чист и непосредствен стихотворец, какво друго, с изключение на да бъде четен с почитание ". Следващите му стихосбирки са " Древна история ", " Със същите ръце ", " Изгори това, което видиш ". Поезията му към този момент е преведена на двадесет езика, позната е в половината свят, изключително в Латинска Америка и на Карибите. Така поражда желанието да издаде антологични книги, определящи в огромна степен насоките и стилистиката на актуалната лирика в Куба в подтекста на испанско-американската литература.
Роберто Фернандес Ретамар бе другар на България, първите български испанисти минаха през неговите аудитории в Хаванския университет.
Аз бях един от тях.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ