От години наред изборите в България се печелят от една-единствена

От години наред изборите в България се печелят от една-единствена партия. Тя е най-голямата, най-стабилната; само че в никакъв случай няма да даде конференция, да прати собствен човек в утринен блок, да номинира претенденти. Това, несъмнено, е партията на негласуващите. Огромно притихнало болшинство, което е направило своя избор: да не прави избор.
По предписание това болшинство е засипвано с упреци от всички страни: за какво блокира демократичния напредък, за какво не показва претендент, за какво продължава да пасува. Специално в пасуването, както и в картите, има едно явно съвпадане: просто тъй като не харесва раздадените карти. Не харесва политическите обещания, политическите лидери; не харесва методът, по който задкулисието командирова пионки и офицери, не харесва хамелеонските им привички, гастролът от една политическа мощ в друга.
Към това болшинство има едно прекомерно подло и ненапълно комично отношение. Например, че в началото е ужасно одумвано за това, че не гласоподава, до момента в който най-после, когато го направи, същите, които са го одумвали, са гневни, че не е гласувало за тяхната партия. " Гласувай наложително " се трансформира в " Как можа да гласуваш за тия идиоти ".
Партията на негласуващите има нещо, което е по-ценно от всеки социологически разбор и всеки бодряшки апел да отидеш наложително до урната. Тази полезност е по-убедителна и значима, по-информативна и по-точна. Това е личната ти биография. Която най-накратко се споделя по този начин: серия от излъгани очаквания вдигната на квадрат от нова серия излъгани очаквания. Разтеглено в години - тридесет. Премерено в разочарования - стотици. Когато този опит се сблъска челно с максимата за наложително гласоподаване, второто наподобява като подкупна доверчивост.
Всичко това, несъмнено, не значи, че негласуващите не са способни да трансформират обществения свят. Напротив: единствено мощно омаян от политическите си пристрастия човек би могъл да отсъди, че бъдещето на страната зависи от избрана дата и избран бюлетин. Зависи от стотици други неща - по какъв начин образоваш тези, които ще дойдат след това, по какъв начин допринасяш със личния си живот към живота на останалите, по какъв начин се отнасяш към най-близкия. Да си схванал, че революцията е нещо, което няма да дават по малкия екран и че в случай че изборите можеха да ни трансформират, щяха да бъдат неразрешени, е горчиво просветление. Но в него най-малко има възприятие за чест. И свободата да знаеш, че когато искаш смяна, тя стартира от теб, а не от шумните кастинги за нови месии в новите основни функции. Този сериал стана изключително дълъг и изключително сапунен.
 
Автор: Георги Петров