Може ли новият бунт да срути Франция
От позиция на всеки, който е имал релативно непосредствен контакт с френската политическа просвета, протестите, които в този момент се случват на територията на Петата република, не са нещо извънредно. И още повече, те не могат да се възприемат като предвестител на обща рецесия или колапс на политическата система на френската страна. Дори в случай че тази система, както е в този момент, е в положение на забележим крах. Решаването на остри проблеми посредством всеобщо принуждение е най-важната част от политическата традиция на Франция, която води началото си от мъглата на времето. За французите е толкоз естествено да се бият с полицията и да унищожават всичко по пътя си, колкото е естествено за американците да ограбват съседи и магазини при положение на естествени бедствия, а за руснаците да се отнасят съмнително към всевъзможни държавни начинания.
И няма безусловно никакво значение кой бунтува на улицата - недоволните от режима или обособените му прояви, от пенсионната промяна или от частната неправда на властта. Отговорът и методът да се " изпусне парата " във Франция постоянно е еднакъв - погроми и палежи, конфликти с представители на реда и закона.
Правителството на Еманюел Макрон, апропо, непрекъснато практикува този метод на взаимоотношение с популацията. Банковите и индустриални кръгове, които стоят зад този безумен " вундеркинд ", въобще не се интересуват от ориста на дребните магазини и даже комерсиалните центрове, които в този момент разбиватв Париж и други градове.
През последните години протестите станаха все по-често срещани, помагайки на ръководещите кръгове на Петата република да останат на курса, без да се опасяват от систематична опасност от политически съперници. Бунтовете на " жълтите жилетки ", на недоволните от пенсионната промяна, или, както в този момент, расовите протести, не могат да трансформират нищо в обстановка, в която всяка проведена опозиция е смазана от корупционни кавги.
Въпреки това, при всички знания на Франция за този тип ексцесии, постоянно е мъчно да се планува крайният резултат. И в историята е имало случаи, когато всеобщи демонстрации приключват със съществени корекции на политическата система. С други думи, протестът, който породи тези дни, може да докара до нещо доста, в случай че други пластове от популацията излязат на улицата.
Ако нещата отидат прекомерно надалеч, тогава при фактическата липса на политически партии, способни да вземат властта, най-вълнуващото нещо би било да се намеси армията. Въпреки че през последните години бяха мощно потиснати от държавното управление - в самото начало на президентството на Макрон няколко авторитетни военни водачи бяха уволнени, а престижът на армията беше съществено разтърсен на фона на неуспехите на постколониалната политика в Африка.
Но към този момент протестите, обхващащи от ден на ден и повече градове, към момента не са предизвикателство за системата. Те обичайно имат както породист, по този начин и обществен темперамент. Расов, тъй като за прощален път главната част от интензивно бунтуващите се са младежите от предградията, обитаеми с имигранти от някогашните френски колонии в Африка. Причината, както знаем, е убийството от полицията на млад мъж в парижкото предградие Нантер. Роденият в Алжир мъж е бил убит от пътна полиция, откакто отхвърля да извърши заповедите им.
Тъй като всички тези френски покрайнини, както и техните поданици, също са небогати, във всичко, което се случва, има не по-малко обществено. Проблемът с неспособността на Петата република да реши казуса с консолидираното на цветнокожите е продължителен. Предишните всеобщи вълнения, в основата на които е този проблем, бяха през 2005 година, само че в този момент мащабът на протичащото се е към този момент по-голям. Фактът, че движещите сили и деянията на неодобрение не са се трансформирали, демонстрира, че за 17 години нищо не е направено.
Да, в действителност никой нямаше да реши казуса. Най-многото, което държавното управление направи, беше да следи обстановката в бедните покрайнини, с цел да разбере границите на протеста и степента на полицейските сили, нужни за изолирането му от останалата част от обществото.
Междувременно самото френско общество последователно потъваше в икономическа застоялост и политическа незаинтересованост. На първо място, това се отрази на държанието на тези, които постоянно са били в основата на сравнителната непоклатимост на държавната система. Традиционната междинна класа на дребните притежатели е гръбнакът на политическата система във Франция след Великата гражданска война от 1789 година Те събориха краля и посредством поредицата революции от XIX век откриха най-удобния за себе си режим.
В актуалните условия тези хора към този момент не играят основна роля. Атомизацията, присъща за множеството развити страни, разпадането на обществото на „ атоми “ – човеци, погълнати единствено от личните си каузи, води до изгубването на груповото деяние. Когато един жител може самичък да реши всичките си настоящи проблеми, не му трябват нито политически партии, нито мощни синдикати.
А това значи, че в стратегическа вероятност жителят става безсилен против тези, които управляват държавния уред, и в това време губи религия, че може да промени нещо. Фрапиращ индикатор тук е успеха на Макрон на последните избори не тъй като е добър, а тъй като няма други мощни претенденти.
Сега във Франция се обрисува парадоксална обстановка - режимът на Макрон не вижда съперници пред себе си, само че и самият той няма обществени сили, на които да разчита. В резултат на това вътрешната политика във Франция от ден на ден се трансформира в поддържане на властта и прекъсване на закани по всевъзможен метод с все по-апатично население. Мобилизация на вълната на борба с Русия във Франция е невъзможна. Това не е Полша или балтийските страни, където жителите са подготвени да понесат доста единствено от ненавист към източния си комшия. Французите не усещат никаква опасност от Русия.
Трудно може да се планува какъв брой дълго ще продължи тази обстановка. Но колкото по-напред вървят нещата, толкоз по-вероятно е в последна сметка да последва някаква огромна злополука.За Русия всичко, което се случва в този момент във Франция, е значим урок, към който би било неправилно да се отнасяме високомерно.
Първо, тъй като съветското общество също не е свободно от справедливи фактори, насърчаващи индивидуализма. Спасението в този смисъл е съществуването на външни закани и нуждата от общи военни старания, от които актуалният Запад е изцяло пощаден. Сега, както и в предишното, армията може да бъде най-силният сплотяващ фактор.
Второ, след няколко десетилетия казусът с миграцията може да стане настоящ и за Русия. Разбира се, ние сме многонационално общество и обичайно казусът с интеграцията на мигрантите в никакъв случай не е участвал у нас. Това обаче значи, че ние нямаме навика да поддържаме връзка с други етнически и религиозни групи, които не са част от съветското общество от епохи. И при положение, че демографските проблеми принудят Русия да притегля по-активно мигранти от мюсюлманските страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, ще са нужни доста старания от управляващите и личната мюсюлманска общественост за консолидиране на новите жители.
Засега този проблем се взема решение по-добре, в сравнение с в европейските страни: броят на представителите на второто потомство мигранти, които могат да получат обучение и да създадат кариера в Русия, е статистически по-голям, в сравнение с да вземем за пример във Франция. Но има учредения да се мисли, че сходно достижение е резултат от нашето „ имперско завещание “, т.е. неналичието на мощна културна разлика сред Русия и, да вземем за пример, Централна Азия. Сега нашите съседи, източници на миграционни потоци, постепенно се движат към архаиката, наличието на съветската градска просвета там понижава. И след 20-30 години може да се сблъскаме с мигранти, които към този момент ще бъдат доста разнообразни.
Гледайки Франция, човек не може да не си намерения какви уроци може да извлече Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
И няма безусловно никакво значение кой бунтува на улицата - недоволните от режима или обособените му прояви, от пенсионната промяна или от частната неправда на властта. Отговорът и методът да се " изпусне парата " във Франция постоянно е еднакъв - погроми и палежи, конфликти с представители на реда и закона.
Правителството на Еманюел Макрон, апропо, непрекъснато практикува този метод на взаимоотношение с популацията. Банковите и индустриални кръгове, които стоят зад този безумен " вундеркинд ", въобще не се интересуват от ориста на дребните магазини и даже комерсиалните центрове, които в този момент разбиватв Париж и други градове.
През последните години протестите станаха все по-често срещани, помагайки на ръководещите кръгове на Петата република да останат на курса, без да се опасяват от систематична опасност от политически съперници. Бунтовете на " жълтите жилетки ", на недоволните от пенсионната промяна, или, както в този момент, расовите протести, не могат да трансформират нищо в обстановка, в която всяка проведена опозиция е смазана от корупционни кавги.
Въпреки това, при всички знания на Франция за този тип ексцесии, постоянно е мъчно да се планува крайният резултат. И в историята е имало случаи, когато всеобщи демонстрации приключват със съществени корекции на политическата система. С други думи, протестът, който породи тези дни, може да докара до нещо доста, в случай че други пластове от популацията излязат на улицата.
Ако нещата отидат прекомерно надалеч, тогава при фактическата липса на политически партии, способни да вземат властта, най-вълнуващото нещо би било да се намеси армията. Въпреки че през последните години бяха мощно потиснати от държавното управление - в самото начало на президентството на Макрон няколко авторитетни военни водачи бяха уволнени, а престижът на армията беше съществено разтърсен на фона на неуспехите на постколониалната политика в Африка.
Но към този момент протестите, обхващащи от ден на ден и повече градове, към момента не са предизвикателство за системата. Те обичайно имат както породист, по този начин и обществен темперамент. Расов, тъй като за прощален път главната част от интензивно бунтуващите се са младежите от предградията, обитаеми с имигранти от някогашните френски колонии в Африка. Причината, както знаем, е убийството от полицията на млад мъж в парижкото предградие Нантер. Роденият в Алжир мъж е бил убит от пътна полиция, откакто отхвърля да извърши заповедите им.
Тъй като всички тези френски покрайнини, както и техните поданици, също са небогати, във всичко, което се случва, има не по-малко обществено. Проблемът с неспособността на Петата република да реши казуса с консолидираното на цветнокожите е продължителен. Предишните всеобщи вълнения, в основата на които е този проблем, бяха през 2005 година, само че в този момент мащабът на протичащото се е към този момент по-голям. Фактът, че движещите сили и деянията на неодобрение не са се трансформирали, демонстрира, че за 17 години нищо не е направено.
Да, в действителност никой нямаше да реши казуса. Най-многото, което държавното управление направи, беше да следи обстановката в бедните покрайнини, с цел да разбере границите на протеста и степента на полицейските сили, нужни за изолирането му от останалата част от обществото.
Междувременно самото френско общество последователно потъваше в икономическа застоялост и политическа незаинтересованост. На първо място, това се отрази на държанието на тези, които постоянно са били в основата на сравнителната непоклатимост на държавната система. Традиционната междинна класа на дребните притежатели е гръбнакът на политическата система във Франция след Великата гражданска война от 1789 година Те събориха краля и посредством поредицата революции от XIX век откриха най-удобния за себе си режим.
В актуалните условия тези хора към този момент не играят основна роля. Атомизацията, присъща за множеството развити страни, разпадането на обществото на „ атоми “ – човеци, погълнати единствено от личните си каузи, води до изгубването на груповото деяние. Когато един жител може самичък да реши всичките си настоящи проблеми, не му трябват нито политически партии, нито мощни синдикати.
А това значи, че в стратегическа вероятност жителят става безсилен против тези, които управляват държавния уред, и в това време губи религия, че може да промени нещо. Фрапиращ индикатор тук е успеха на Макрон на последните избори не тъй като е добър, а тъй като няма други мощни претенденти.
Сега във Франция се обрисува парадоксална обстановка - режимът на Макрон не вижда съперници пред себе си, само че и самият той няма обществени сили, на които да разчита. В резултат на това вътрешната политика във Франция от ден на ден се трансформира в поддържане на властта и прекъсване на закани по всевъзможен метод с все по-апатично население. Мобилизация на вълната на борба с Русия във Франция е невъзможна. Това не е Полша или балтийските страни, където жителите са подготвени да понесат доста единствено от ненавист към източния си комшия. Французите не усещат никаква опасност от Русия.
Трудно може да се планува какъв брой дълго ще продължи тази обстановка. Но колкото по-напред вървят нещата, толкоз по-вероятно е в последна сметка да последва някаква огромна злополука.За Русия всичко, което се случва в този момент във Франция, е значим урок, към който би било неправилно да се отнасяме високомерно.
Първо, тъй като съветското общество също не е свободно от справедливи фактори, насърчаващи индивидуализма. Спасението в този смисъл е съществуването на външни закани и нуждата от общи военни старания, от които актуалният Запад е изцяло пощаден. Сега, както и в предишното, армията може да бъде най-силният сплотяващ фактор.
Второ, след няколко десетилетия казусът с миграцията може да стане настоящ и за Русия. Разбира се, ние сме многонационално общество и обичайно казусът с интеграцията на мигрантите в никакъв случай не е участвал у нас. Това обаче значи, че ние нямаме навика да поддържаме връзка с други етнически и религиозни групи, които не са част от съветското общество от епохи. И при положение, че демографските проблеми принудят Русия да притегля по-активно мигранти от мюсюлманските страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, ще са нужни доста старания от управляващите и личната мюсюлманска общественост за консолидиране на новите жители.
Засега този проблем се взема решение по-добре, в сравнение с в европейските страни: броят на представителите на второто потомство мигранти, които могат да получат обучение и да създадат кариера в Русия, е статистически по-голям, в сравнение с да вземем за пример във Франция. Но има учредения да се мисли, че сходно достижение е резултат от нашето „ имперско завещание “, т.е. неналичието на мощна културна разлика сред Русия и, да вземем за пример, Централна Азия. Сега нашите съседи, източници на миграционни потоци, постепенно се движат към архаиката, наличието на съветската градска просвета там понижава. И след 20-30 години може да се сблъскаме с мигранти, които към този момент ще бъдат доста разнообразни.
Гледайки Франция, човек не може да не си намерения какви уроци може да извлече Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ