Платеният отпуск за 2019-а може да се ползва до 31 декември т. г.
От Главната ревизия по труда припомниха, че отминалостта на платения отпуск за 2019-а година изтича на 31 декември. По предписание всички дни заплатен отпуск могат да бъдат употребени до края на двегодишната им отминалост, без значение дали са отлагани за идната година.
В случай на преустановяване на трудовото правно отношение служащият има право на обезщетение за всички дни, които не са погасени по отминалост.
В началото на всяка година работодателите би трябвало да осведомят служащите си за полагаемите дни отпуск, в това число и за останалите от миналата година.
Част от отпускът може да бъде отсрочен за идната календарна година по искане на работещите и със единодушието на работодателя. По значими индустриални аргументи законът разрешава работодателят да отсрочи част от отпуска, само че той е задължен да обезпечи използването на най-малко половината дни в годината, за която се отнася.
Когато отпускът е отсрочен или не е употребен до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е задължен да обезпечи неговото прилагане през първата половина на идната календарна година.
След този период служащият може самичък да излезе в отпуск с 14-дневно предупреждение.
Давността на платения годишен отпуск стопира да тече, в случай че служащият или служителят употребява различен тип отпуск, да вземем за пример за бременност и раждане, гледане на дете и други.
Във връзка с пандемията от COVID-19 съгласно измененията в трудовото законодателство, работодателят има право по време на оповестена изключителна епидемиологична конюнктура, която бе удължена до 31 март 2022 година, да дава половината от платения годишен отпуск и без искане на своите служащи или чиновници.
За задачата би трябвало активността на предприятието да е спряна или лимитирана със заповед на държавен орган.
Работодателят обаче не може едностранно да дава неплатен отпуск. За използването му наложително би трябвало да има искане от служащия.
В случай на преустановяване на трудовото правно отношение служащият има право на обезщетение за всички дни, които не са погасени по отминалост.
В началото на всяка година работодателите би трябвало да осведомят служащите си за полагаемите дни отпуск, в това число и за останалите от миналата година.
Част от отпускът може да бъде отсрочен за идната календарна година по искане на работещите и със единодушието на работодателя. По значими индустриални аргументи законът разрешава работодателят да отсрочи част от отпуска, само че той е задължен да обезпечи използването на най-малко половината дни в годината, за която се отнася.
Когато отпускът е отсрочен или не е употребен до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е задължен да обезпечи неговото прилагане през първата половина на идната календарна година.
След този период служащият може самичък да излезе в отпуск с 14-дневно предупреждение.
Давността на платения годишен отпуск стопира да тече, в случай че служащият или служителят употребява различен тип отпуск, да вземем за пример за бременност и раждане, гледане на дете и други.
Във връзка с пандемията от COVID-19 съгласно измененията в трудовото законодателство, работодателят има право по време на оповестена изключителна епидемиологична конюнктура, която бе удължена до 31 март 2022 година, да дава половината от платения годишен отпуск и без искане на своите служащи или чиновници.
За задачата би трябвало активността на предприятието да е спряна или лимитирана със заповед на държавен орган.
Работодателят обаче не може едностранно да дава неплатен отпуск. За използването му наложително би трябвало да има искане от служащия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ