Кеворкян: Някакви хора, добрали се случайно до властта, се опитват да превърнат държавата в пространство без истини
От Facebook профила на Кеворк Кеворкян
Някакви хора, добрали се инцидентно до Властта, се пробват да трансфорат страната в пространство без истини – и да ги заменят със сквернословия, които самите те създават, без даже да осъзнават това.
В неделя един министър обяснил по малкия екран връзките в ръководещата коалиция по този начин: живеели като италианско семейство - шумни кавги през нощта, на сутринта обаче всичко било наред, изключително в случай че дамата била задоволена!
Каква проницателност единствено - дамата би трябвало да е задоволена и тогава всичко в политиката ще е наред, толкоз е просто.
И в този момент зейва една яма от въпроси, в случай че публиката се придържа към действителността, а това е неизбежно: коя е ненаситницата в обединението, която непрестанно би трябвало да бъде задоволявана; допустимо ли е тази роля да бъде поета от мъжката част в обединението, въпреки всичко в управлението й мъжете доминират в съответствие 3 към 1; хайде тогава да научим, кои са мъжкарите, които би трябвало да бъдат задоволявани като капризна брачна половинка, и то постоянно, и прочие
Една изпусната цинична приказка, а какъв брой секрети има зад нея.
Наднича и един значим въпрос: до момента в който задоволяват краткотрайната брачна половинка в фамилията, сещат ли се въобще за Народеца?
Или на него му стига да знае, че тия си протягат ръка един на различен?
Отношенията в „ фамилията “ постоянно оставят красноречиви следи: подобен е казусът и с онази фотография на част от ПростоКирчовия „ А “ тим, на която една мъжка ръка опипва бута на вицепремиерката Калина Константинова, а тя явно няма нищо срещу.
Покрай разказчето на министъра и гледката на разтривания бут на вицепремиерката, претърпяваме нещо неповторимо.
При всичките ни недоимъци, при цялата ни етична безгрижност, в този момент нравите в страната ни ги показват Отгоре.
Разпуснатостта върви отгоре-надолу.
Това безспорно ще провокира най-малко частична реабилитация на Народа, тъй като все него го укоряват за лекомислени или даже за непристойни настройки.
Както стана дума, ръководещите не се тормозят да показват опипванията, на които са подложени, те като че ли даже се хвалят с провинциалната си разхайтеност.
Но по същия извратен метод те самите „ опипват “ и съдбоносни за елементарните хора проблеми.
След последната колекция на Съвета за тристранно сътрудничество/30 май от профсъюзите разсипаха ръководещите - основно за тяхното незнание и индиферентност.
Това не е нещо извънредно, откакто всичко се взема решение в спалнята на фамилията.
Да се върнем към заглавието „ Състрадаване И на Истината “.
То ни подсказва, че това по никакъв начин не е елементарно.
Защото нормално ни разрешават да научаваме единствено някакви несвързани фрагменти от нея - и ние нямаме опция да я проумеем, както би трябвало, и по този метод да я състрадаваме, в случай че това е нужно.
Често ни насочват предумишлено към незначителни или напряко подправени елементи от нея. По тази причина се похабяват големи количества морална сила на публиката.
Общо взето, в наши дни правилото е „ простолюдието “ да бъде държано встрани от Истината – най-малко на един пушечен изстрел разстояние.
Ето, „ специфичната интервенция “ в Украйна съвсем завършва – с цел да прелее в една „ мека “, само че по тази причина пък дълготрайна окупация.
А ние знаем за нея по-малко, в сравнение с за античните войни.
Всъщност, ние по този начин и не научихме нищо значително за нея – бяхме задоволявани само с огризките, които ни подхвърляха пропагандните наказателни батальони на враждуващите страни, нищо повече.
А те по никакъв начин не бяха толерантни към Истината – което не ни разреши да я претърпяваме почтено.
Между другото, употребявам понятието „ специфична интервенция “, тъй като, съгласно мнозина специалисти, съветската инвазия в Украйна най-добре се вмества в това разбиране.
Иначе мъчно може да се изясни, за какво руснаците действаха като Хвърковатата чета на Бенковски: стремително стигат до покрайнините на Киев, обаче по-късно поемат на юго-изток, където обрисуват картата на териториите, които евентуално ще бъдат анексирани; систематично покоряват Мариопул и другите значими точки на украинското крайморие – и едвам тогава наблюдаващите се сещат, че по този начин ще управляват и една изцяло евентуална международна продоволствена рецесия, и прочие
През това време медиите ни подмятат трохички от мухлясал самун – едвам подскажат, че нямат никакво желание да състрадават Истината, тъй като, в действителност, се опасяват от нея.
А това има напряко унищожителен резултат върху публиката.
Истината за протичащото се в Украйна бе грубо насилвана – и то без никаква потребност.
Зеленски не се умори да обработва публиката – със своя безконечен монолог, сполучлив само в неговите очи.
Той не се отхвърли да основава най-вече своя облик, да се самогероизира патетично.
Но един облик, сраснат като че ли от отрязъци от остарели вестници, няма шансове да оцелее.
Виждаме гледки от един явен погром – а той приказва пред студенти от Станфордския университет, че „ Украйна е разрушила мита за изключителната мощност на съветската войска “ – и даже, че ще завоюва войната.
Така оставя безпризорна своята истина – и няма да има кой да я приюти. Накрая даже самите украинци няма да имат сили, а и предпочитание, да я състрадават.
Нова телевизия прави нещо удивително: излъчва сериала „ Слуга на народа “, в който Зеленски, в някаква степен, играе „ себе си “ – и като че ли провижда по-късната си орис.
Това ни дава опция по-добре да проумеем истината за този човек.
Истината, която би трябвало да ни бъде внушена от един красиво съчинен/„ написан “ от самия него облик в сериала.
И истината, която отново той се пробва да ни внуши за себе си, само че към този момент подложен в една жестока действителност, която той може да управлява единствено на думи, единствено видимо.
И надали е в положение почтено да я състрадава.
***
Този текст не е за идиоти, встрастени в пропагандни клишета.
Състрадаването е допустимо, единствено в случай че опознаем всички гледни точки.
Потърсете изявлението със Скот Ритър, някогашен американски боен шпионин – с цел да размишлявате, до каква степен могат да стигнат невидимите сюжетни линии на „ интервенцията “.
Някакви хора, добрали се инцидентно до Властта, се пробват да трансфорат страната в пространство без истини – и да ги заменят със сквернословия, които самите те създават, без даже да осъзнават това.
В неделя един министър обяснил по малкия екран връзките в ръководещата коалиция по този начин: живеели като италианско семейство - шумни кавги през нощта, на сутринта обаче всичко било наред, изключително в случай че дамата била задоволена!
Каква проницателност единствено - дамата би трябвало да е задоволена и тогава всичко в политиката ще е наред, толкоз е просто.
И в този момент зейва една яма от въпроси, в случай че публиката се придържа към действителността, а това е неизбежно: коя е ненаситницата в обединението, която непрестанно би трябвало да бъде задоволявана; допустимо ли е тази роля да бъде поета от мъжката част в обединението, въпреки всичко в управлението й мъжете доминират в съответствие 3 към 1; хайде тогава да научим, кои са мъжкарите, които би трябвало да бъдат задоволявани като капризна брачна половинка, и то постоянно, и прочие
Една изпусната цинична приказка, а какъв брой секрети има зад нея.
Наднича и един значим въпрос: до момента в който задоволяват краткотрайната брачна половинка в фамилията, сещат ли се въобще за Народеца?
Или на него му стига да знае, че тия си протягат ръка един на различен?
Отношенията в „ фамилията “ постоянно оставят красноречиви следи: подобен е казусът и с онази фотография на част от ПростоКирчовия „ А “ тим, на която една мъжка ръка опипва бута на вицепремиерката Калина Константинова, а тя явно няма нищо срещу.
Покрай разказчето на министъра и гледката на разтривания бут на вицепремиерката, претърпяваме нещо неповторимо.
При всичките ни недоимъци, при цялата ни етична безгрижност, в този момент нравите в страната ни ги показват Отгоре.
Разпуснатостта върви отгоре-надолу.
Това безспорно ще провокира най-малко частична реабилитация на Народа, тъй като все него го укоряват за лекомислени или даже за непристойни настройки.
Както стана дума, ръководещите не се тормозят да показват опипванията, на които са подложени, те като че ли даже се хвалят с провинциалната си разхайтеност.
Но по същия извратен метод те самите „ опипват “ и съдбоносни за елементарните хора проблеми.
След последната колекция на Съвета за тристранно сътрудничество/30 май от профсъюзите разсипаха ръководещите - основно за тяхното незнание и индиферентност.
Това не е нещо извънредно, откакто всичко се взема решение в спалнята на фамилията.
Да се върнем към заглавието „ Състрадаване И на Истината “.
То ни подсказва, че това по никакъв начин не е елементарно.
Защото нормално ни разрешават да научаваме единствено някакви несвързани фрагменти от нея - и ние нямаме опция да я проумеем, както би трябвало, и по този метод да я състрадаваме, в случай че това е нужно.
Често ни насочват предумишлено към незначителни или напряко подправени елементи от нея. По тази причина се похабяват големи количества морална сила на публиката.
Общо взето, в наши дни правилото е „ простолюдието “ да бъде държано встрани от Истината – най-малко на един пушечен изстрел разстояние.
Ето, „ специфичната интервенция “ в Украйна съвсем завършва – с цел да прелее в една „ мека “, само че по тази причина пък дълготрайна окупация.
А ние знаем за нея по-малко, в сравнение с за античните войни.
Всъщност, ние по този начин и не научихме нищо значително за нея – бяхме задоволявани само с огризките, които ни подхвърляха пропагандните наказателни батальони на враждуващите страни, нищо повече.
А те по никакъв начин не бяха толерантни към Истината – което не ни разреши да я претърпяваме почтено.
Между другото, употребявам понятието „ специфична интервенция “, тъй като, съгласно мнозина специалисти, съветската инвазия в Украйна най-добре се вмества в това разбиране.
Иначе мъчно може да се изясни, за какво руснаците действаха като Хвърковатата чета на Бенковски: стремително стигат до покрайнините на Киев, обаче по-късно поемат на юго-изток, където обрисуват картата на териториите, които евентуално ще бъдат анексирани; систематично покоряват Мариопул и другите значими точки на украинското крайморие – и едвам тогава наблюдаващите се сещат, че по този начин ще управляват и една изцяло евентуална международна продоволствена рецесия, и прочие
През това време медиите ни подмятат трохички от мухлясал самун – едвам подскажат, че нямат никакво желание да състрадават Истината, тъй като, в действителност, се опасяват от нея.
А това има напряко унищожителен резултат върху публиката.
Истината за протичащото се в Украйна бе грубо насилвана – и то без никаква потребност.
Зеленски не се умори да обработва публиката – със своя безконечен монолог, сполучлив само в неговите очи.
Той не се отхвърли да основава най-вече своя облик, да се самогероизира патетично.
Но един облик, сраснат като че ли от отрязъци от остарели вестници, няма шансове да оцелее.
Виждаме гледки от един явен погром – а той приказва пред студенти от Станфордския университет, че „ Украйна е разрушила мита за изключителната мощност на съветската войска “ – и даже, че ще завоюва войната.
Така оставя безпризорна своята истина – и няма да има кой да я приюти. Накрая даже самите украинци няма да имат сили, а и предпочитание, да я състрадават.
Нова телевизия прави нещо удивително: излъчва сериала „ Слуга на народа “, в който Зеленски, в някаква степен, играе „ себе си “ – и като че ли провижда по-късната си орис.
Това ни дава опция по-добре да проумеем истината за този човек.
Истината, която би трябвало да ни бъде внушена от един красиво съчинен/„ написан “ от самия него облик в сериала.
И истината, която отново той се пробва да ни внуши за себе си, само че към този момент подложен в една жестока действителност, която той може да управлява единствено на думи, единствено видимо.
И надали е в положение почтено да я състрадава.
***
Този текст не е за идиоти, встрастени в пропагандни клишета.
Състрадаването е допустимо, единствено в случай че опознаем всички гледни точки.
Потърсете изявлението със Скот Ритър, някогашен американски боен шпионин – с цел да размишлявате, до каква степен могат да стигнат невидимите сюжетни линии на „ интервенцията “.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ