Христо Стоянов с отворено писмо: Киро, върви на психиатър. Не е срамно, че си болен
От Facebook профила на Христо Стоянов
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО КИРИЛ ПЕТКОВ
Драги Киро,
Не зная заради что да се позоря да се нарека българин, само че една от аргументите си ти. Моите родители бяха елементарни и елементарни хора. И им светеха очите единствено от обич. Те не излъгаха и не излъгаха никого. Твоите очички, Кире, не светят от обич. И си елементарен не в оня смисъл на моите родители... Имам чувството, че лъжата е новият опиат, който пробутваш на българския пазар. Него даже психиатричен тест не го хваща, няма куче, което да го надуши. И в тази рецесия и инфлация единствено твоите очи светят и демонстрират на света, че има най-малко един работещ енергиен източник, само че захранван от лъжата. В този смисъл един ден можеш умерено да произвеждаш електричество даже за експорт – откакто изнесеш напълно България. Тези няколко дни обаче ти надмина себе си. Реши да запълниш черковна пролука от земетресение отпреди осемдесет години. И с какъв брой милиарда нов дълг ще се купи хоросан за тази пролука. Зная единствено, че цепнатината, която оставяш подире си е доста по-голяма. Едва ли си учил в Харвард приказката за лъжливото овчарче, което толкоз пъти излъгало за вълци в кошарата, че когато те в действителност пристигнали никой не се притекъл на помощ. И вълците изяли стадото. Лошото в тази приказка е, че стадното възприятие на българите те крепи на власт. И още за една приказка се сетих. За онази, дето през девет страни – в десета… Кире, направи си труда и ще видиш, че сред Канада и България има тъкмо девет страни и един океан. Ти напълно ни описа приказката, бе, юначе. Девет страни и един океан. И по какъв начин съумя да прекараш този опиат лъжата през толкоз граници. Явно за него няма още съответни проби, и кучетата не го надушват, прикрит в кашоните с хранителни добавки… Лошото е, че единственият съответен тест би трябвало да бъде психиатричният. Но хората не могат да повярват в твоята тежка взаимозависимост, тъй като това значи да си признаят своето незнание и наивност… На което и разчиташ. Да поискаш в същото време да се подари по една заплата за оръжие е равнозначно на това, да обявиш доброволна готовност и да пратиш доброволците в окопите… Доброволна готовност, по какъв начин ти звучи? Затрогващо и завладяващо, нали. Да искаш по една заплата от българите тогава, когато си изсмукал и последните му спестявания, когато си свалил и последната му риза и той към този момент потегля по кожа сред контейнерите за отпадък. Не зная дали си се замислял, само че по тях може да се разбере благосъстоянието на българина. Контейнерите към този момент не могат да изхранват своите клиенти, тъй като българинът все по-рядко изхвърля останки. Просто няма. Да искаш да даде по една заплата за оръжие, вместо да си купи с половин заплата пищов и да си реши проблемите… Цинизъм е да искаш от човек, който в миналото е имал две ризи минимум – една за близък, и една за себе си да си даде третата риза на тебе – в случай, че ти даже няма да я уважиш и да й сложиш подобаваща вратовръзка. Българинът постоянно е имал по две ризи – за близък и за себе си. Но имаше и в дрешника риза за нова, за публична, за заравяне, за сватба… А в този момент потегли след 100 дни ръководство по една кожа сред казаните. Вече не си пука гумите по отворените дупки на пътищата, а си кълчи краката – тъй като няма пари за гориво… Киро, върви на психиатър. Не е срамно, че си болен. Случва се, ние ще те разберем. Дори и ще те забравим. Но направи нещо положително за нас и околните си. За нас – да ни освободиш от себе си. А за децата ти – да не се срамят от теб тогава, когато ги замерят с камъни и неприятни думи иззад кофите за боклук. Вземи си жълтата брошура, която има цвета на очите ти след наркоза с неистина и през девет страни и един океан… В противоположен ред. Защото този народ не те е заслужил. Друга орис му се полага… Пък и ти не си орис, а наказване.
Христо СТОЯНОВ – непредпазливо психиатър
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО КИРИЛ ПЕТКОВ
Драги Киро,
Не зная заради что да се позоря да се нарека българин, само че една от аргументите си ти. Моите родители бяха елементарни и елементарни хора. И им светеха очите единствено от обич. Те не излъгаха и не излъгаха никого. Твоите очички, Кире, не светят от обич. И си елементарен не в оня смисъл на моите родители... Имам чувството, че лъжата е новият опиат, който пробутваш на българския пазар. Него даже психиатричен тест не го хваща, няма куче, което да го надуши. И в тази рецесия и инфлация единствено твоите очи светят и демонстрират на света, че има най-малко един работещ енергиен източник, само че захранван от лъжата. В този смисъл един ден можеш умерено да произвеждаш електричество даже за експорт – откакто изнесеш напълно България. Тези няколко дни обаче ти надмина себе си. Реши да запълниш черковна пролука от земетресение отпреди осемдесет години. И с какъв брой милиарда нов дълг ще се купи хоросан за тази пролука. Зная единствено, че цепнатината, която оставяш подире си е доста по-голяма. Едва ли си учил в Харвард приказката за лъжливото овчарче, което толкоз пъти излъгало за вълци в кошарата, че когато те в действителност пристигнали никой не се притекъл на помощ. И вълците изяли стадото. Лошото в тази приказка е, че стадното възприятие на българите те крепи на власт. И още за една приказка се сетих. За онази, дето през девет страни – в десета… Кире, направи си труда и ще видиш, че сред Канада и България има тъкмо девет страни и един океан. Ти напълно ни описа приказката, бе, юначе. Девет страни и един океан. И по какъв начин съумя да прекараш този опиат лъжата през толкоз граници. Явно за него няма още съответни проби, и кучетата не го надушват, прикрит в кашоните с хранителни добавки… Лошото е, че единственият съответен тест би трябвало да бъде психиатричният. Но хората не могат да повярват в твоята тежка взаимозависимост, тъй като това значи да си признаят своето незнание и наивност… На което и разчиташ. Да поискаш в същото време да се подари по една заплата за оръжие е равнозначно на това, да обявиш доброволна готовност и да пратиш доброволците в окопите… Доброволна готовност, по какъв начин ти звучи? Затрогващо и завладяващо, нали. Да искаш по една заплата от българите тогава, когато си изсмукал и последните му спестявания, когато си свалил и последната му риза и той към този момент потегля по кожа сред контейнерите за отпадък. Не зная дали си се замислял, само че по тях може да се разбере благосъстоянието на българина. Контейнерите към този момент не могат да изхранват своите клиенти, тъй като българинът все по-рядко изхвърля останки. Просто няма. Да искаш да даде по една заплата за оръжие, вместо да си купи с половин заплата пищов и да си реши проблемите… Цинизъм е да искаш от човек, който в миналото е имал две ризи минимум – една за близък, и една за себе си да си даде третата риза на тебе – в случай, че ти даже няма да я уважиш и да й сложиш подобаваща вратовръзка. Българинът постоянно е имал по две ризи – за близък и за себе си. Но имаше и в дрешника риза за нова, за публична, за заравяне, за сватба… А в този момент потегли след 100 дни ръководство по една кожа сред казаните. Вече не си пука гумите по отворените дупки на пътищата, а си кълчи краката – тъй като няма пари за гориво… Киро, върви на психиатър. Не е срамно, че си болен. Случва се, ние ще те разберем. Дори и ще те забравим. Но направи нещо положително за нас и околните си. За нас – да ни освободиш от себе си. А за децата ти – да не се срамят от теб тогава, когато ги замерят с камъни и неприятни думи иззад кофите за боклук. Вземи си жълтата брошура, която има цвета на очите ти след наркоза с неистина и през девет страни и един океан… В противоположен ред. Защото този народ не те е заслужил. Друга орис му се полага… Пък и ти не си орис, а наказване.
Христо СТОЯНОВ – непредпазливо психиатър
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ