Как първите литератори намразиха писмеността
От два месеца насам публиката, която всяка вечер пълнеше театри и концерти, цялостни единствено интернет, тъй като театралният и концертният живот към този момент е единствено там. А някои от хората, професионално свързани с културата, наподобява не вървят и в интернет.
Сред театралите, изкуствоведите и галеристите се срещат и много скептични, силно сериозни към новата онлайн култура - назовават я нездравословна, ерзац, противоречаща на икономическата логика и въобще отхвърлят правото ѝ на битие. Те, несъмнено, са прави, че живият спектакъл в действителност е напълно друго преживяване от снимания. Тя и записаната музика не е като живата, само че за жалост няма различен метод да чуем да вземем за пример Рей Чарлс (освен в осъществяване на Криско в едно тв шоу, само че не, благодаря). Няма и по какъв начин да отидем на жив спектакъл, а в случай че приказваме за спектаклите на Националния спектакъл в Лондон, тях и преди изключителното състояние не беше елементарно да ги посещаваме. Освен това, е доста мъчно да си тръгнеш по средата на живо представление, изключително в случай че мястото ти е по средата на реда - а от време на време се постанова
От друга страна, новостите в културата и нейното показване не за сефте биват одобрявани със мощни съмнения и опозиция. В началото на ХХ век театърът съществено се е тормозил, че киното ще го убие. А началото на XXI век киното съществено се тревожи от възхода на стрийминг платформите. Но всичко е почнало доста по-отдавна.
Да вземем да вземем за пример Омир - той, както е известно, не е написал и една писмен знак през живота си, само че това не ни пречи да го смятатаме за основоположник на литературата. Омир е бил необразован, както и всички останали, преди появяването на писмеността. Неговите епически поеми са били устно творчество, запаметявано и предавано от човек на човек. Има и догатки, че може би са се пеели (което изяснява нобеловата премия за литература на Боб Дилън).
А когато в Европа е основана първата книжовност, Омир, с изключение на прекомерно остарял, към този момент е бил и кьорав, а може би даже мъртъв - за да взе участие в културния спор за буквите. Твърде евентуално по това време сред тогавашните литератори са се водели следните полемики:
- Чухте ли страхотната вест? Някакви чужденци изобретили книжовност!
- Че какво ужасно има в това?
- Как какво? Вече няма потребност да помним наизуст Илиадата и като забравим някой стих, непрекъснато да я променяме. Ще я запишем и по този начин ще си остане вечно една и съща, както я е съчинил Омир.
- Че какво хубаво има в една история, в случай че е постоянно една и съща? Кой ще желае да я чуе повторно?
- Добре, де. Но когато я имаме записана, можем да я раздадем на хората и те да си я четат вечер у дома - вместо всички да идват на агората, да ни слушат рецитациите. С тия скупчвания на хора може да си докараме някоя чумна зараза.
- Ти вманиачен ли си, кой ще седне да си чете вечер у дома! Първо четенето е доста по-трудно даже и от писането, изключително вечер, когато е мрачно. И второ - кой естествен човек ще тръгне да си вади очите с някакви черти и внезапни, вместо да слуша рецитациите ни, в компания с другари!? Тая книжовност ми се вижда много глупава работа.
В крайна сметка, макар огромната опозиция, въпреки и доста постепенно, грамотността победила. В България например 27-8 века по-късно, през 1878 година, от четмо и писмо вече разбирали 3%. После станали доста повече, само че в последно време съпротивата още веднъж пораства.
По същия метод доста по-скоро, преди 130 години, са били възприети и първите грамофонни плочи. Тяхното звучене е имало толкоз общо с музиката онлайн, колкото разходка из Лувъра, с разходка из уеб страницата на Лувъра. Обаче 99% от популацията на Земята не разполага нито с парите, нито с времето да пътува до Париж. Затова пък - слава богу - вече съвсем всички разполагаме с интернет. И с книги и албуми, посредством които можем освен да преглеждаме благосъстоянията на Лувъра, само че и да прочетем Илиадата. А книгата можем да си я свалим от интернет - даже и в аудио формат, в случай че не желаеме да си вадим очите с черти и внезапни.
Ясно е, че живата среща с всяко изкуство е съвсем незаменима - макар че постоянно ще има и хора, които избират да чуят “Стената ” на “Пинк Флойд ” у дома, седнали на фотьойл, със скъпи слушалки и чаша, вместо да дадат 100 лв. и да гледат Роджър Уотърс онлайн от 100 метра и мощно настрана от сцената, прави с пластмасова чаша бира в ръка.
Но това не значи, че в случай че ми се отдаде опция, няма да посетя Лувъра. Или че ще изтърва концерта на „ Ролинг Стоунс ” в София, единствено тъй като, когато дойдат, вече ще съм на 90, а те ще са столетници. Непременно ще бъда един от тези 200 или 300 щастливци, който ще изпълнят открай докрай “Арена Армеец ”, при съблюдаване на разстояние от 2 метра сред тях.
Сред театралите, изкуствоведите и галеристите се срещат и много скептични, силно сериозни към новата онлайн култура - назовават я нездравословна, ерзац, противоречаща на икономическата логика и въобще отхвърлят правото ѝ на битие. Те, несъмнено, са прави, че живият спектакъл в действителност е напълно друго преживяване от снимания. Тя и записаната музика не е като живата, само че за жалост няма различен метод да чуем да вземем за пример Рей Чарлс (освен в осъществяване на Криско в едно тв шоу, само че не, благодаря). Няма и по какъв начин да отидем на жив спектакъл, а в случай че приказваме за спектаклите на Националния спектакъл в Лондон, тях и преди изключителното състояние не беше елементарно да ги посещаваме. Освен това, е доста мъчно да си тръгнеш по средата на живо представление, изключително в случай че мястото ти е по средата на реда - а от време на време се постанова
От друга страна, новостите в културата и нейното показване не за сефте биват одобрявани със мощни съмнения и опозиция. В началото на ХХ век театърът съществено се е тормозил, че киното ще го убие. А началото на XXI век киното съществено се тревожи от възхода на стрийминг платформите. Но всичко е почнало доста по-отдавна.
Да вземем да вземем за пример Омир - той, както е известно, не е написал и една писмен знак през живота си, само че това не ни пречи да го смятатаме за основоположник на литературата. Омир е бил необразован, както и всички останали, преди появяването на писмеността. Неговите епически поеми са били устно творчество, запаметявано и предавано от човек на човек. Има и догатки, че може би са се пеели (което изяснява нобеловата премия за литература на Боб Дилън).
А когато в Европа е основана първата книжовност, Омир, с изключение на прекомерно остарял, към този момент е бил и кьорав, а може би даже мъртъв - за да взе участие в културния спор за буквите. Твърде евентуално по това време сред тогавашните литератори са се водели следните полемики:
- Чухте ли страхотната вест? Някакви чужденци изобретили книжовност!
- Че какво ужасно има в това?
- Как какво? Вече няма потребност да помним наизуст Илиадата и като забравим някой стих, непрекъснато да я променяме. Ще я запишем и по този начин ще си остане вечно една и съща, както я е съчинил Омир.
- Че какво хубаво има в една история, в случай че е постоянно една и съща? Кой ще желае да я чуе повторно?
- Добре, де. Но когато я имаме записана, можем да я раздадем на хората и те да си я четат вечер у дома - вместо всички да идват на агората, да ни слушат рецитациите. С тия скупчвания на хора може да си докараме някоя чумна зараза.
- Ти вманиачен ли си, кой ще седне да си чете вечер у дома! Първо четенето е доста по-трудно даже и от писането, изключително вечер, когато е мрачно. И второ - кой естествен човек ще тръгне да си вади очите с някакви черти и внезапни, вместо да слуша рецитациите ни, в компания с другари!? Тая книжовност ми се вижда много глупава работа.
В крайна сметка, макар огромната опозиция, въпреки и доста постепенно, грамотността победила. В България например 27-8 века по-късно, през 1878 година, от четмо и писмо вече разбирали 3%. После станали доста повече, само че в последно време съпротивата още веднъж пораства.
По същия метод доста по-скоро, преди 130 години, са били възприети и първите грамофонни плочи. Тяхното звучене е имало толкоз общо с музиката онлайн, колкото разходка из Лувъра, с разходка из уеб страницата на Лувъра. Обаче 99% от популацията на Земята не разполага нито с парите, нито с времето да пътува до Париж. Затова пък - слава богу - вече съвсем всички разполагаме с интернет. И с книги и албуми, посредством които можем освен да преглеждаме благосъстоянията на Лувъра, само че и да прочетем Илиадата. А книгата можем да си я свалим от интернет - даже и в аудио формат, в случай че не желаеме да си вадим очите с черти и внезапни.
Ясно е, че живата среща с всяко изкуство е съвсем незаменима - макар че постоянно ще има и хора, които избират да чуят “Стената ” на “Пинк Флойд ” у дома, седнали на фотьойл, със скъпи слушалки и чаша, вместо да дадат 100 лв. и да гледат Роджър Уотърс онлайн от 100 метра и мощно настрана от сцената, прави с пластмасова чаша бира в ръка.
Но това не значи, че в случай че ми се отдаде опция, няма да посетя Лувъра. Или че ще изтърва концерта на „ Ролинг Стоунс ” в София, единствено тъй като, когато дойдат, вече ще съм на 90, а те ще са столетници. Непременно ще бъда един от тези 200 или 300 щастливци, който ще изпълнят открай докрай “Арена Армеец ”, при съблюдаване на разстояние от 2 метра сред тях.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ