Започват Богородичните пости
От през днешния ден стартират Богородичните пости, които не престават две седмици и свършват на 15 август, когато е огромният християнски празник Успение на Пресвета Богородица.
Богородичният пост е един от четирите многодневни интервала на молитва и самоограничение през годината. В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
На Преображение Господне, 6 август, се позволява риба. Богородичните пости са едни от четирите " огромни " поста: Велик пост, Петрови пости, Богородични пости и Коледни пости.
На 1 август Православната черква празнува Произхождение (изнасяне) на Честния животворящ кръст Господен. На този ден се означават по едно и също време два разнообразни по своя генезис празника – явяване на Честния и животворящ кръст Господен и тържество на всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица.
Още в остарели времена в Константинопол е бил одобрен обичаят да се изнася честното дърво на Кръста по пътища и улици, с цел да се прогонват заболяванията. А изключително през август в античния свят болестите са се разпространявали най-масово.
В навечерието на този обред (на 31 юли) светинята се изнасяла от царската съкровищница и се слагала на светия трон в църквата „ Св. София “ до храма „ Св. Богородица “. От този ден до Успение Богородично се правили литии из целия Константинопол, след което Кръстът се оставял пред народа за поклонение.
Този бит, дружно с другия обред, който се правил там – да се освещава вода в придворната константинополска черква в първия ден на всеки месец (с изключение на януари, когато освещаването се правило на 6-ия ден – Богоявление, и септември, когато се правило на 14-и – Кръстовден), послужил за основа на празника в чест на Светия и животворящ кръст и тържественото освещаване на водата в изворите, което се прави на 1 август.
Празненството на Спасителя и Пресвета Богородица е открито в Гърция и Русия към 1168 година в памет на знаменията от честните икони на Спасителя и Божията майка по време на сраженията на гръцкия цар Мануил със сарацините и съветския княз Андрей Боголюбски с езичниците, обитаващи земите в долното течение на Волга. На този ден се прави водосвет с нов, зелен босилек.
От 1 август стартира Богородичният пост. Той е един от четирите интервала на самоограничение през годината.
През тези две седмици (1-14 август) църквата се приготвя за празнуването на Преображение Господне (6 август) и Успение на Пресвета Богородица (15 август).
Богородичният пост води началото си от дълбока античност. Непотвърдено поверие го свързва със светите апостоли, само че като открита църковна процедура е въведен относително по-късно от останалите три съществени поста.
В началото Богородичният пост бил разграничен на два по-малки – пост за Преображение Господне, който продължавал пет дни и надлежно на празника се разрешавало месо, и пост за Успение на Пресвета Богородица.
През V век император Леон Философ наложил възбрана в цялата Византийска империя на Преображение да се яде месо и по този начин свързал двата поста в един. Император Маврикий (582-602) пък въвел празнуването на Успение Богородично. Въпреки това, той постоянно бил оспорван – съгласно Никон Черногорец, едни почитали Богородичния пост като законно открит и го спазвали; други смятали, че за него липсват канонични учредения и затова не е наложителен, а трети изцяло го отхвърляли.
Константинополският патриарх Николай ІІІ свикал събор, който решил, че постът преди Успение Богородично не е наложителен нито за монасите, нито за християните. Но на събора, провел се през 1166 година, доста епископи застъпили мнението, че той е част от апостолския пост (т. е. обвързван с Петдесетница и Св. Дух).
Чак до края на ХІІ век Богородичният пост не бил наложителен и в Александрийската черква. Споровете към него траяли епохи и станали причина за относително късното му регистриране в църковните устави, което става едвам през ХІV-ХV век.
Днес църквата отбелязва и светите ветхозаветни мъченици Елеазар духовник, седемте братя Макавеи и майка им Соломония
В национална среда е и празник на гадаенето, което нерядко трае 12 дни. Всеки ден от 1-ви до 12-ти август съгласно традицията подхожда на един месец от годината, броено от септември нататък. Каквото ще бъде времето денем, такова ще бъде и през месеца. Така се дефинира удобна ли ще е новата стопанска година. На този ден (първия Макавей) всички зетьове отиват при тъста си на посетители, носят блага и целуват ръка (затова някъде назовават празника Зетьовден). Гощават ги с вино и пресни питки. От Макавей стартират Богородичният пост, който трае две седмици до Голяма Богородица.
Народните схващания за празника са по отношение на общата визия за отиващото си лято, за постепенния преход към нов селскостопански цикъл. Оттук произтича и стремежът към прогностика за стопанските действия. Това обредно врачуване не е нищо друго, с изключение на инициален вид магия: нещо, което се случва през избран интервал ще се случи през цялата година. Така се планува бъдещото благоденствие. За удобен излаз е ритуалното вървене на посетители, изразяващо респект и почитание (по-млади към по-стари, т.е. към предците).
Раздаването на пити и вино също има ритуален темперамент - на жертвоприношение. В езическия проект на обредността започващият пост (лишаване) е негативна магия, призоваваща плодородието. Тя е учредена на митологемата живот-смърт-нов живот; в този тричлен постът е еднакъв на краткотрайна гибел, която ще провокира новото раждане. Така вълшебен се обезпечава богата годишна продукция и триумф в аграрната активност през бъдещия цикъл.
Имен ден: Макавей, Здравко, Здравка.
Богородичният пост е един от четирите многодневни интервала на молитва и самоограничение през годината. В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
На Преображение Господне, 6 август, се позволява риба. Богородичните пости са едни от четирите " огромни " поста: Велик пост, Петрови пости, Богородични пости и Коледни пости.
На 1 август Православната черква празнува Произхождение (изнасяне) на Честния животворящ кръст Господен. На този ден се означават по едно и също време два разнообразни по своя генезис празника – явяване на Честния и животворящ кръст Господен и тържество на всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица.
Още в остарели времена в Константинопол е бил одобрен обичаят да се изнася честното дърво на Кръста по пътища и улици, с цел да се прогонват заболяванията. А изключително през август в античния свят болестите са се разпространявали най-масово.
В навечерието на този обред (на 31 юли) светинята се изнасяла от царската съкровищница и се слагала на светия трон в църквата „ Св. София “ до храма „ Св. Богородица “. От този ден до Успение Богородично се правили литии из целия Константинопол, след което Кръстът се оставял пред народа за поклонение.
Този бит, дружно с другия обред, който се правил там – да се освещава вода в придворната константинополска черква в първия ден на всеки месец (с изключение на януари, когато освещаването се правило на 6-ия ден – Богоявление, и септември, когато се правило на 14-и – Кръстовден), послужил за основа на празника в чест на Светия и животворящ кръст и тържественото освещаване на водата в изворите, което се прави на 1 август.
Празненството на Спасителя и Пресвета Богородица е открито в Гърция и Русия към 1168 година в памет на знаменията от честните икони на Спасителя и Божията майка по време на сраженията на гръцкия цар Мануил със сарацините и съветския княз Андрей Боголюбски с езичниците, обитаващи земите в долното течение на Волга. На този ден се прави водосвет с нов, зелен босилек.
От 1 август стартира Богородичният пост. Той е един от четирите интервала на самоограничение през годината.
През тези две седмици (1-14 август) църквата се приготвя за празнуването на Преображение Господне (6 август) и Успение на Пресвета Богородица (15 август).
Богородичният пост води началото си от дълбока античност. Непотвърдено поверие го свързва със светите апостоли, само че като открита църковна процедура е въведен относително по-късно от останалите три съществени поста.
В началото Богородичният пост бил разграничен на два по-малки – пост за Преображение Господне, който продължавал пет дни и надлежно на празника се разрешавало месо, и пост за Успение на Пресвета Богородица.
През V век император Леон Философ наложил възбрана в цялата Византийска империя на Преображение да се яде месо и по този начин свързал двата поста в един. Император Маврикий (582-602) пък въвел празнуването на Успение Богородично. Въпреки това, той постоянно бил оспорван – съгласно Никон Черногорец, едни почитали Богородичния пост като законно открит и го спазвали; други смятали, че за него липсват канонични учредения и затова не е наложителен, а трети изцяло го отхвърляли.
Константинополският патриарх Николай ІІІ свикал събор, който решил, че постът преди Успение Богородично не е наложителен нито за монасите, нито за християните. Но на събора, провел се през 1166 година, доста епископи застъпили мнението, че той е част от апостолския пост (т. е. обвързван с Петдесетница и Св. Дух).
Чак до края на ХІІ век Богородичният пост не бил наложителен и в Александрийската черква. Споровете към него траяли епохи и станали причина за относително късното му регистриране в църковните устави, което става едвам през ХІV-ХV век.
Днес църквата отбелязва и светите ветхозаветни мъченици Елеазар духовник, седемте братя Макавеи и майка им Соломония
В национална среда е и празник на гадаенето, което нерядко трае 12 дни. Всеки ден от 1-ви до 12-ти август съгласно традицията подхожда на един месец от годината, броено от септември нататък. Каквото ще бъде времето денем, такова ще бъде и през месеца. Така се дефинира удобна ли ще е новата стопанска година. На този ден (първия Макавей) всички зетьове отиват при тъста си на посетители, носят блага и целуват ръка (затова някъде назовават празника Зетьовден). Гощават ги с вино и пресни питки. От Макавей стартират Богородичният пост, който трае две седмици до Голяма Богородица.
Народните схващания за празника са по отношение на общата визия за отиващото си лято, за постепенния преход към нов селскостопански цикъл. Оттук произтича и стремежът към прогностика за стопанските действия. Това обредно врачуване не е нищо друго, с изключение на инициален вид магия: нещо, което се случва през избран интервал ще се случи през цялата година. Така се планува бъдещото благоденствие. За удобен излаз е ритуалното вървене на посетители, изразяващо респект и почитание (по-млади към по-стари, т.е. към предците).
Раздаването на пити и вино също има ритуален темперамент - на жертвоприношение. В езическия проект на обредността започващият пост (лишаване) е негативна магия, призоваваща плодородието. Тя е учредена на митологемата живот-смърт-нов живот; в този тричлен постът е еднакъв на краткотрайна гибел, която ще провокира новото раждане. Така вълшебен се обезпечава богата годишна продукция и триумф в аграрната активност през бъдещия цикъл.
Имен ден: Макавей, Здравко, Здравка.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ