Гражданските арести - хоби в липсваща държава
От Динково време насам гражданските арести се възродиха. Самозваният български " бунтовник " даде на тая форма на публичен напън живот, след серия сполучливи " прихващания " на прииждащи емигранти, които не се респектираха от новата ни телена ограда. Реакцията на управляващите беше спорна - от една страна не е законно, както и да го погледнеш, от друга - среща съществено утвърждение от популацията и би трябвало да се пипа деликатно. Защо Динко стана толкоз известен? Защото се появи там, където страната я нямаше или не искаше да бъде.
Същото е и с нашумелите в последните дни цивилен арести на джебчийки. Констатираш кражба, установяваш причинителя, проследяваш си го самичък. Обаждаш се на 112. Оттам те насочват по какъв начин да си продължиш " следствието ". Залавяш си крадеца, идва служител на реда и го води в съответното районно. Отиваш в районното, подаваш тъжба, описваш си случая, потвърждаваш, че това е индивидът, който ти е взел портмонето, и се прибираш с хилавата вяра, че най-малко ще ти върнат документите и аксесоара със сантиментална стойност. Да ти възстановят откраднатата сума - въобще не се надяваш. След 24 часа научаваш, че твоят апаш е пуснат, тъй като не си е признал.
Така завършва историята с гражданския ти арест. Ами като не си признават - ги освобождават. В някои по-редки случаи арестуваният се оказва рецидивист и го мотаят малко по-дълго в ареста. Оттам излиза нормално със съглашение (признал виновността и покаял се) и условна присъда, тъй като юристът му е факир в този тип закононарушения. Може и да " полежи " от няколко месеца до година, в случай че доста се постанова. После се прибира в Игнатиево, Елин Пелин и впрочем джебчийски курорти и след къс релакс се връща на работното място. Друг вид е да замине за чужбина, където също би трябвало да се поддържа имиджът на българските джебчии, които, съгласно локалната полицейска статистика, са измежду най-сръчните в Европа, а съгласно един водач на ромска организация у нас - цялостни нещастници на фона на " сътрудниците " си от Румъния и Албания.
Като гледа репортажите за гражданските арести в последно време, човек остава с усещане, че има взрив на джебчийските обири (не единствено поради " черните петъци " и всеобщите празнични намаления). Но в действителност не е по този начин. Даже е тъкмо противоположното. По публична статистика те даже са намалели с близо 30%. Е, разкриваемостта е към момента слабичка, само че с бюджет над един милиард годишно, има мотив за оптимизъм. Нали сме страната, която отделя максимален % от Брутният вътрешен продукт за публично сигурност и правораздаване в Европейски Съюз? Да прибавим и едни нови 1000 служители на реда, които от тази година респектират в допълнение. А и да не забравяме пълномощията, с които " вътрешните ни работи " са овластени.
Даже не ни липсва и законова база. Имаме гл. 5 - " Престъпления срещу собствеността " в Наказателния кодекс и членове 195 и 196. Предвидени са от една до 10 години затвор, при рисков рецидив и до 15. И, несъмнено, съответните институции са в цялостна подготвеност да приложат закона с цялата му тежест, в случай че хванатите си признаят.
Нека го кажем още един път - този тип закононарушения понижават. Някои наблюдаващи настояват, че това не е резултат от работата на полицията, а по-скоро резултат от миграцията на джебчиите, само че това са клевети. Други приказват, че понижаването на % на кражбите е резултат от полицейски филтър (когато жителите просто биват " връщани ", в случай че желаят да подадат сигнал или нещата се потулват с документални еквилибристики), само че това са недоказани догатки и клюки.
Основание за оптимизъм има и в случай че се огледа в обществените мрежи. Там революционната настройка е налице. Идеите за линч на джебчиите срещат всеобщо утвърждение. Още някой и различен хейтърски зов и току-виж сме почнали да режем ръце (по остарял Крумов обичай).
Предвид всичко това можем да предвиждаме растеж на гражданските арести. Те няма да трансформират картината на престъпността, както и Динко не спря притока на незаконни емигранти, пък и не му е работа. Но носят вътрешното задоволство, че когато този, който би трябвало, не прави нищо, ти най-малко си направил - как
Същото е и с нашумелите в последните дни цивилен арести на джебчийки. Констатираш кражба, установяваш причинителя, проследяваш си го самичък. Обаждаш се на 112. Оттам те насочват по какъв начин да си продължиш " следствието ". Залавяш си крадеца, идва служител на реда и го води в съответното районно. Отиваш в районното, подаваш тъжба, описваш си случая, потвърждаваш, че това е индивидът, който ти е взел портмонето, и се прибираш с хилавата вяра, че най-малко ще ти върнат документите и аксесоара със сантиментална стойност. Да ти възстановят откраднатата сума - въобще не се надяваш. След 24 часа научаваш, че твоят апаш е пуснат, тъй като не си е признал.
Така завършва историята с гражданския ти арест. Ами като не си признават - ги освобождават. В някои по-редки случаи арестуваният се оказва рецидивист и го мотаят малко по-дълго в ареста. Оттам излиза нормално със съглашение (признал виновността и покаял се) и условна присъда, тъй като юристът му е факир в този тип закононарушения. Може и да " полежи " от няколко месеца до година, в случай че доста се постанова. После се прибира в Игнатиево, Елин Пелин и впрочем джебчийски курорти и след къс релакс се връща на работното място. Друг вид е да замине за чужбина, където също би трябвало да се поддържа имиджът на българските джебчии, които, съгласно локалната полицейска статистика, са измежду най-сръчните в Европа, а съгласно един водач на ромска организация у нас - цялостни нещастници на фона на " сътрудниците " си от Румъния и Албания.
Като гледа репортажите за гражданските арести в последно време, човек остава с усещане, че има взрив на джебчийските обири (не единствено поради " черните петъци " и всеобщите празнични намаления). Но в действителност не е по този начин. Даже е тъкмо противоположното. По публична статистика те даже са намалели с близо 30%. Е, разкриваемостта е към момента слабичка, само че с бюджет над един милиард годишно, има мотив за оптимизъм. Нали сме страната, която отделя максимален % от Брутният вътрешен продукт за публично сигурност и правораздаване в Европейски Съюз? Да прибавим и едни нови 1000 служители на реда, които от тази година респектират в допълнение. А и да не забравяме пълномощията, с които " вътрешните ни работи " са овластени.
Даже не ни липсва и законова база. Имаме гл. 5 - " Престъпления срещу собствеността " в Наказателния кодекс и членове 195 и 196. Предвидени са от една до 10 години затвор, при рисков рецидив и до 15. И, несъмнено, съответните институции са в цялостна подготвеност да приложат закона с цялата му тежест, в случай че хванатите си признаят.
Нека го кажем още един път - този тип закононарушения понижават. Някои наблюдаващи настояват, че това не е резултат от работата на полицията, а по-скоро резултат от миграцията на джебчиите, само че това са клевети. Други приказват, че понижаването на % на кражбите е резултат от полицейски филтър (когато жителите просто биват " връщани ", в случай че желаят да подадат сигнал или нещата се потулват с документални еквилибристики), само че това са недоказани догатки и клюки.
Основание за оптимизъм има и в случай че се огледа в обществените мрежи. Там революционната настройка е налице. Идеите за линч на джебчиите срещат всеобщо утвърждение. Още някой и различен хейтърски зов и току-виж сме почнали да режем ръце (по остарял Крумов обичай).
Предвид всичко това можем да предвиждаме растеж на гражданските арести. Те няма да трансформират картината на престъпността, както и Динко не спря притока на незаконни емигранти, пък и не му е работа. Но носят вътрешното задоволство, че когато този, който би трябвало, не прави нищо, ти най-малко си направил - как
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ