Инвестиционно злато и сребро: Защо България внася монети за милио...
През 2024 година България е внесла монети на стойност 33,615 млн. евро, с общ размер 0,527 тона. Само за интервала януари–септември 2025 година вносът към този момент доближава 36,535 млн. евро, а размерът му нараства до 0,698 тона. Данните сочат ясно ускоряване по отношение на миналата година.
Общият импорт от Естония също бележи внезапен растеж. През 2024 година той възлиза на 199,982 млн. евро – нарастване от 106,6% по отношение на 2023 година, като делът му в общия импорт на България доближава 0,4%. За януари–септември 2025 година цената към този момент е 242,995 млн. евро – растеж от 92,1% на годишна база и дял от 0,6% от общия внос.
До огромна степен този скок се изяснява с повишаването на златото и среброто през 2024–2025 година, както и с покачвания интерес към капиталови активи, възприемани като „ леговище “ в изискванията на инфлация и геополитическа неустановеност.
Монетите, които България внася, най-вероятно са капиталово злато и сребро. През последните години те се радват на засилен интерес измежду българските жители, търсещи метод да запазят цената на спестяванията си. В този подтекст българите наподобяват изцяло солидарни с максимата на американския банкер от XIX век Джей Пи Морган: „ Златото е пари, а всичко останало е заем “.
Традиционното желание към „ белите пари за черни дни “ се насочва главно към парцели и благородни метали – избор, подбуден освен от културни настройки, само че и от историческото съмнение към други финансови принадлежности, както и от към момента едва развития пазар на различни вложения у нас.
На българския пазар се търгуват всички известни капиталови златни монети – измежду тях „ Американски орел “, „ Виенска филхармония “, „ Австралийско кенгуру “, „ Китайската панда “, „ Крюгерранд “, както и исторически златни излъчвания от началото на XIX век до Първата международна война. Най-разпознаваеми измежду тях остават френските златни франкове, познати у нас просто като „ наполеони “.
В края на януари 2026 година цената на златото претърпя една от най-турбулентните си седмици. На 26 януари котировките минаха границата от 5000 $ за тройунция, достигайки 5100 $, а в идващите два дни цената се повиши до 5300 и 5600 $. Последва внезапна промяна от близо 11%, като златото приключи седмицата към 4900 $ за тройунция.
Към днешна дата – 2 февруари – благородният метал се търгува на интернационалните пазари на цена малко над 4600 $ за тройунция, което демонстрира какъв брой волатилен, само че и какъв брой прелъстителен остава този пазар за вложителите.
Общият импорт от Естония също бележи внезапен растеж. През 2024 година той възлиза на 199,982 млн. евро – нарастване от 106,6% по отношение на 2023 година, като делът му в общия импорт на България доближава 0,4%. За януари–септември 2025 година цената към този момент е 242,995 млн. евро – растеж от 92,1% на годишна база и дял от 0,6% от общия внос.
До огромна степен този скок се изяснява с повишаването на златото и среброто през 2024–2025 година, както и с покачвания интерес към капиталови активи, възприемани като „ леговище “ в изискванията на инфлация и геополитическа неустановеност.
Монетите, които България внася, най-вероятно са капиталово злато и сребро. През последните години те се радват на засилен интерес измежду българските жители, търсещи метод да запазят цената на спестяванията си. В този подтекст българите наподобяват изцяло солидарни с максимата на американския банкер от XIX век Джей Пи Морган: „ Златото е пари, а всичко останало е заем “.
Традиционното желание към „ белите пари за черни дни “ се насочва главно към парцели и благородни метали – избор, подбуден освен от културни настройки, само че и от историческото съмнение към други финансови принадлежности, както и от към момента едва развития пазар на различни вложения у нас.
На българския пазар се търгуват всички известни капиталови златни монети – измежду тях „ Американски орел “, „ Виенска филхармония “, „ Австралийско кенгуру “, „ Китайската панда “, „ Крюгерранд “, както и исторически златни излъчвания от началото на XIX век до Първата международна война. Най-разпознаваеми измежду тях остават френските златни франкове, познати у нас просто като „ наполеони “.
В края на януари 2026 година цената на златото претърпя една от най-турбулентните си седмици. На 26 януари котировките минаха границата от 5000 $ за тройунция, достигайки 5100 $, а в идващите два дни цената се повиши до 5300 и 5600 $. Последва внезапна промяна от близо 11%, като златото приключи седмицата към 4900 $ за тройунция.
Към днешна дата – 2 февруари – благородният метал се търгува на интернационалните пазари на цена малко над 4600 $ за тройунция, което демонстрира какъв брой волатилен, само че и какъв брой прелъстителен остава този пазар за вложителите.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ