В пакт с дявола? Котки пазят мъртвите в колумбийско гробище
От дълбока античност котките са считани за мистични създания, които имат връзка с тайнствени и необясними сили. Почитани като богове в Древен Египет, гонени и избивани през средновековието в Европа (особено черните), като пратеници на дявола и ключът към магическите сили на вещиците, които инквизицията преследвала и горяла на клада.
Независимо от вярванията обаче, котките постоянно са били свързвани с отвъдното, със задгробния живот, с мъртвите. И сякаш хорските суеверия за това получават изцяло действителни контури, най-малко в тази история, идваща от отдалечено и откъснато от света селце в Колумбия.
В изолираното населено място Санта Крус де Момпос, въодушевило един от романите на Габриел Гарсия Маркес, едно семейство е упрекнато за връзки с дявола, тъй като десетки котки охраняват гробовете на техните близки.
Според локалните, фамилията е подписало контракт с дявола, написа вестник El Universal.
С увеличаващия се брой на котлите, растял и броят на слуховете и историите, които разказвали за хипотетично "магьосничество ", "сделки с дявола " и нечисти сили.
Семейство Серано от дълго време живеело в селцето, издигнато на един от най-големите речни острови в Латинска Америка, намиращ се посред река Магдалена.
Селището се отличава с колониалната си архитектура, а гробищният парк на Момпос — е прочут като мястото, на което почиват останките на от дълго време напусналите този свят и където млади влюбени се промъкват скрито нощем, с цел да се закълнат във безконечна обич. Санта Крус де Момпос бе включен в Списъка на културното и естествено завещание на ЮНЕСКО през 1995 година
От 2001 година обаче, гробището оказва се и с още нещо — то е дом на голям брой котки, които бдят над безконечния сън на мъртвите и по-специално над този на членовете от семейство Серано.
Всичко почнало със гибелта на най-малкия наследник Алфредо с прякора Ел Гато (Котарака), който умрял от сърдечно заболяване на 33-годишна възраст. Той бил заровен покрай баба си и дядо си по бащина линия, от които наследил и прякора си. Този прякор придобил по-голям смисъл, когато гости в гробището забелязали, че черна котка се излежава върху гроба на Алфредо.
Семейството я хранело, а скоро черната котка се сдобила и с поколение. Тъй като броят им непрекъснато се увеличавал, се появили клюки, които твърдели, че фамилията е в съюз с дявола и се занимава с магьосничество.
То тази страховита популярност не тормози фамилията, даже в противен случай — то се гордее с нея.
"Не ни тормози, че хората споделят, че се сме сключили контракт с дявола. Обратно, имаме възприятието, че това е фантастично ", съобщи 80-годишният Виктор Серано, който върви на гроба на сина си всеки следобяд.
Някои от локалните поданици се пробвали да прогонят животните с всевъзможни средства, само че без резултат, тъй като те постоянно се прибирали.
Независимо от вярванията обаче, котките постоянно са били свързвани с отвъдното, със задгробния живот, с мъртвите. И сякаш хорските суеверия за това получават изцяло действителни контури, най-малко в тази история, идваща от отдалечено и откъснато от света селце в Колумбия.
В изолираното населено място Санта Крус де Момпос, въодушевило един от романите на Габриел Гарсия Маркес, едно семейство е упрекнато за връзки с дявола, тъй като десетки котки охраняват гробовете на техните близки.
Според локалните, фамилията е подписало контракт с дявола, написа вестник El Universal.
С увеличаващия се брой на котлите, растял и броят на слуховете и историите, които разказвали за хипотетично "магьосничество ", "сделки с дявола " и нечисти сили.
Семейство Серано от дълго време живеело в селцето, издигнато на един от най-големите речни острови в Латинска Америка, намиращ се посред река Магдалена.
Селището се отличава с колониалната си архитектура, а гробищният парк на Момпос — е прочут като мястото, на което почиват останките на от дълго време напусналите този свят и където млади влюбени се промъкват скрито нощем, с цел да се закълнат във безконечна обич. Санта Крус де Момпос бе включен в Списъка на културното и естествено завещание на ЮНЕСКО през 1995 година
От 2001 година обаче, гробището оказва се и с още нещо — то е дом на голям брой котки, които бдят над безконечния сън на мъртвите и по-специално над този на членовете от семейство Серано.
Всичко почнало със гибелта на най-малкия наследник Алфредо с прякора Ел Гато (Котарака), който умрял от сърдечно заболяване на 33-годишна възраст. Той бил заровен покрай баба си и дядо си по бащина линия, от които наследил и прякора си. Този прякор придобил по-голям смисъл, когато гости в гробището забелязали, че черна котка се излежава върху гроба на Алфредо.
Семейството я хранело, а скоро черната котка се сдобила и с поколение. Тъй като броят им непрекъснато се увеличавал, се появили клюки, които твърдели, че фамилията е в съюз с дявола и се занимава с магьосничество.
То тази страховита популярност не тормози фамилията, даже в противен случай — то се гордее с нея.
"Не ни тормози, че хората споделят, че се сме сключили контракт с дявола. Обратно, имаме възприятието, че това е фантастично ", съобщи 80-годишният Виктор Серано, който върви на гроба на сина си всеки следобяд.
Някои от локалните поданици се пробвали да прогонят животните с всевъзможни средства, само че без резултат, тъй като те постоянно се прибирали.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ