Какво се случи през 2017 г. в България и на Балканите?
От бурето с барут, както са известни Балканите, през тази година идваха вести, които не влязоха в международните топ новини, както по времето на разпадането на някогашна Югославия или рецесията с мигрантите преди година-две.
За България обаче имаше значими и положителни вести. След политическа рецесия, траяла повече от две години, Македония се снабди с ново държавно управление. То отвори страната към България. Двете страни подписаха Договор за другарство, добросъседство и съдействие. После министър председателите Бойко Борисов и Зоран Заев дружно честваха Илинденско-Преображенското въстание в Скопие.
През ноември пък Македонската православна черква изпрати писмо до Българската православна черква с протегната ръка за заедност. Българският Свети Синод отговори, че в случай че МПЦ признава БПЦ за своя майка-църква, то БПЦ е подготвена да се застъпи пред останалите православни църкви за определяне на канонически статут на МПЦ.
През годината министър председателят Борисов неколкократно съобщи, че в връзките с Македония е значимо да се гледа към бъдещето. Миналото беше оставено този път не на историците, както нормално се споделяше до момента, а на специфична експертна комисия, която следва да бъде образувана според подписания двустранен контракт. Тя би трябвало да работи за обективно изясняване на общата история на България и Македония.
И въпреки днешните македонци в Република Македония да декларират, че те са обособен народ и нация и това би трябвало да се почита, би трябвало да се зачете и фактът, че допреди няколко десетки години хората във Вардарска Македония са били българи и са се заявявали като такива.
А в другия завършек на Балканския полустров едни българи са запазили българското си съзнание и до през днешния ден и през тази година Албания най-сетне призна българското национално малцинство в страната. Този триумф беше реализиран посредством напъните както на българската общественост в Албания, по този начин и на хора от България – включиха се евродепутати, а и самият министър председател.
Важно събитие през годината се случи с още една балканска страна с изход на Адриатическо море – Черна гора. Тя стана 29-ата членка на НАТО. С приемането й Северноатлантическият алианс към този момент има цялостна доминация в региона на Адриатическо море.
Русия не беше изключително щастлива от участието на Черна гора в НАТО. В източната част на района обаче един различен факт евентуално носи удовлетворение в Москва. Строежът на газопровода „ Турски поток “ е в цялостен ход.
В Турция през тази година се организира референдум за конституционни промени, които да заменят парламентарната система с президентска. Той беше извоюван от Реджеп Ердоган, който може да остане на власт най-малко до 2029 година, доближавайки ръководството до едноличен режим. Междувременно Турция изостри връзките си с Германия, със Съединени американски щати, даже с НАТО.
В Сърбия за участие в НАТО и дума не може да става. Декларираното й предпочитание за участие в Евросъюза обаче навежда на размисъл поради очевадно околните връзки на западната ни съседка с Русия. Западът обаче съобщи на Белград, че ще би трябвало да избере сред единия и другия стол – с Русия ли е или със Запада.
Годината постави завършек на една институция, основана поради събитията от разпадането на някогашна Югославия - Международния арбитражен съд в Хага. Точката постави по трагичен метод един босненски хърватски военачалник – Слободан Праляк се самоуби в самата правосъдна зала, откакто чу доказаната си 20-годишна присъда.
Отвън видяно, новините през тази година бяха положителни и за южната ни съседка Гърция. Според Германия Гърция е излязла от кошмара на рецесията след извършени промени. Правителството в Атина даже откри 1,2 милиарда евро, които да раздаде като коледни бонуси на обществено слаби и на жители със междинни приходи.
От 1 януари 2018 година България поема шестмесечното председателство на Съвета на Европейски Съюз. Един от декларираните цели ще са Западните Балкани. Да се надяваме на още положителни вести за района./dnes.bg
За България обаче имаше значими и положителни вести. След политическа рецесия, траяла повече от две години, Македония се снабди с ново държавно управление. То отвори страната към България. Двете страни подписаха Договор за другарство, добросъседство и съдействие. После министър председателите Бойко Борисов и Зоран Заев дружно честваха Илинденско-Преображенското въстание в Скопие.
През ноември пък Македонската православна черква изпрати писмо до Българската православна черква с протегната ръка за заедност. Българският Свети Синод отговори, че в случай че МПЦ признава БПЦ за своя майка-църква, то БПЦ е подготвена да се застъпи пред останалите православни църкви за определяне на канонически статут на МПЦ.
През годината министър председателят Борисов неколкократно съобщи, че в връзките с Македония е значимо да се гледа към бъдещето. Миналото беше оставено този път не на историците, както нормално се споделяше до момента, а на специфична експертна комисия, която следва да бъде образувана според подписания двустранен контракт. Тя би трябвало да работи за обективно изясняване на общата история на България и Македония.
И въпреки днешните македонци в Република Македония да декларират, че те са обособен народ и нация и това би трябвало да се почита, би трябвало да се зачете и фактът, че допреди няколко десетки години хората във Вардарска Македония са били българи и са се заявявали като такива.
А в другия завършек на Балканския полустров едни българи са запазили българското си съзнание и до през днешния ден и през тази година Албания най-сетне призна българското национално малцинство в страната. Този триумф беше реализиран посредством напъните както на българската общественост в Албания, по този начин и на хора от България – включиха се евродепутати, а и самият министър председател.
Важно събитие през годината се случи с още една балканска страна с изход на Адриатическо море – Черна гора. Тя стана 29-ата членка на НАТО. С приемането й Северноатлантическият алианс към този момент има цялостна доминация в региона на Адриатическо море.
Русия не беше изключително щастлива от участието на Черна гора в НАТО. В източната част на района обаче един различен факт евентуално носи удовлетворение в Москва. Строежът на газопровода „ Турски поток “ е в цялостен ход.
В Турция през тази година се организира референдум за конституционни промени, които да заменят парламентарната система с президентска. Той беше извоюван от Реджеп Ердоган, който може да остане на власт най-малко до 2029 година, доближавайки ръководството до едноличен режим. Междувременно Турция изостри връзките си с Германия, със Съединени американски щати, даже с НАТО.
В Сърбия за участие в НАТО и дума не може да става. Декларираното й предпочитание за участие в Евросъюза обаче навежда на размисъл поради очевадно околните връзки на западната ни съседка с Русия. Западът обаче съобщи на Белград, че ще би трябвало да избере сред единия и другия стол – с Русия ли е или със Запада.
Годината постави завършек на една институция, основана поради събитията от разпадането на някогашна Югославия - Международния арбитражен съд в Хага. Точката постави по трагичен метод един босненски хърватски военачалник – Слободан Праляк се самоуби в самата правосъдна зала, откакто чу доказаната си 20-годишна присъда.
Отвън видяно, новините през тази година бяха положителни и за южната ни съседка Гърция. Според Германия Гърция е излязла от кошмара на рецесията след извършени промени. Правителството в Атина даже откри 1,2 милиарда евро, които да раздаде като коледни бонуси на обществено слаби и на жители със междинни приходи.
От 1 януари 2018 година България поема шестмесечното председателство на Съвета на Европейски Съюз. Един от декларираните цели ще са Западните Балкани. Да се надяваме на още положителни вести за района./dnes.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ