Красимира Иванова: „Да се нарека актриса след един филм, е много несериозно“
От броени дни по кината към този момент се излъчва филмът „ Снимка с Юки “, който аз гледах като част от програмата на миналия София Филм Фест. Българската лента завоюва наградата на публиката. И в случай че някой от вас към този момент го е гледал, сигурно е запомнил тези стъклени сини очи, които се появяват на екрана няколко пъти. Очите на майката, преди малко изгубила едно от децата си. Очите, които изрязват и болежка, и изтощение, и примирие. Затова желаех да се срещна с Красимира Иванова , която влиза в ролята на брачна половинка на героя на Серафим Тодоров, да ги видя онлайн тези сини очи. Днес ви срещам точно с нея – едно самоуверено момиче, което макар че не е професионална актриса, съумява да изиграе въздействащо епизодичната си роля, а оттатък нея приказва намерено за живота си и за всички компликации, с които не стопира да се сблъсква.
Подобно на героинята си и Красимира е от ромски генезис. И в случай че тематиката не й е непозната, то персонажът й по никакъв начин не се приближава до нейната същина. И не само защото тя в никакъв случай не се е оставяла да бъде потискана и примирена. Във кино лентата попада по покана на Йоана Илиева, която е кастинг шеф и която я поучава да се появи на пробите негримирана и несресана. Явно това проработило, тъй като Красимира била определена, макар че нямала съвсем никакъв опит, единствено някой и различен видеоклип или реклама, в които е била единствено статист.
„ За мен беше забавно да изиграя ролята, само че доста се притеснявах дали ще се оправя. До този миг не ми се беше налагало да споделям реплики “, споделя тя и признава, че в никакъв случай не си е мечтала да стане актриса, само че Йоана Илиева съумява да я възпламени по киното. Благодарение на целия екип на „ Снимка с Юки “ обаче съумява да се оправи, даже в моментите, в които не вярвала, че ще успее. Най-голяма поддръжка и опора получила от самия Серафим Тодоров, с който не се познавала преди този момент, само че се оказало, че имали много общи познати. „ Както и музиканите, които свирят във кино лентата. Те са ме познавали като мъничка около моите родственици. “
Отвъд персонажа и кино лентата животът на Красимира е доста пъстър, само че и доста сложен. Наскоро се е завърнала в България, откакто няколко месеца е живяла в чужбина – малко в Белгия, малко в Холандия. Причината ли? Поредният опит да открие по-добър живот, по-добра работа, повече сигурност. Нейните братя и сестри от години са пръснати из Европа – едната й сестра живее в Англия, другата в Белгия, единият й брат пък е в Германия, а другият – в Холандия. Да се съберат на едно място е мъчно, доста мъчно, само че все пак съумяват да запазят сплотеността между тях. Да се поддържат, без значение в кой регион на географската карта се намират.
И макар че някъде по пътя, надалеч от България, Красимира среща любовта, тя се връща още веднъж, тъй като тук е най-голямата й обич – щерка й, която сега е на 14 години. Още преди години обаче, когато се разделят с татко й, дребното момиче отива да живее с него в Ловеч. Най-доброто за детето – това били думите, които си повтаряла Красимира, с цел да вземе решение, което е мъчно за една майка. „ Много се гордея с нея. Много й върви учебното заведение. Харесвам компанията, с която се движи. Има една особена връзка сред нас и тя ме схваща. Когато се напрегна, тя ми споделя: „ Не се притеснявай, доста добре знаем за какво се случва всичко това. Знаеш, че съм в положителни ръце. Знаеш, че няма да направя нещо неприятно. “ И във всички вероятни свободни дни или щерка й пътува до София, или Красимира върви до Ловеч, с цел да са дружно. Колкото, толкоз.
Кой е бил най-трудният ти миг?
Много бързо ми се наложи да порасна, когато вуйна ми умря в ръцете ми. Бях на 15 години. Бяхме аз, баба ми и татко ми, когато пристигна колата за спешна помощ. Беше получила инфаркт на миокарда и тогава осъзнах, че няма по какъв начин да оставя майка да гледа по какъв начин детето й умира, нито брат – сестра си. Избутах ги от стаята и се наложи аз да я държа, до момента в който я интубират. Това е моментът, в който пораснах. Скоро по-късно изгубих баба ми, след това татко ми, а 11 месеца след него се спомина и майка ми. Точно тогава се бях разделила с бащата на щерка ми и правехме проекти с нея – да пристигна в София, с цел да ми оказва помощ с детето, с цел да мога аз да работя. За страдание, тъкмо преди да пристигна, умря. Може би тогава се почуваствах най-безсилна. От една страна изгубих майка си, въпреки това изгубих и детето си. Не, че я губех, само че мисълта, че няма по какъв начин да сме дружно, е смазваща.
Ти на какъв брой години се отдели от фамилията си?
На 18, само че отделила е мощно казано. При нас няма обособяване. Ние сме доста сплотени, без значение кой къде живее. Непрекъснато някой звъни да ме пита къде съм, да ми показа нещо. Едно време този надзор ме дразнеше, само че с годините от ден на ден нуждая се от тях и ми е мъчително. Усещам неналичието им и се усещам сама. Макар че имам и доста другари, които са невероятни и са хора, от които непрекъснато се изучавам.
Не се притесняваш да казваш, че си от ромски генезис.
Не. Не считам, че би трябвало да се тормозя и че има нещо срамно в моя генезис, тъй като има и роми, и роми. Както има и българи, и българи. Важно е индивидът да бъде чист, принципен и да съблюдава разпоредбите.
Има още...
Подобно на героинята си и Красимира е от ромски генезис. И в случай че тематиката не й е непозната, то персонажът й по никакъв начин не се приближава до нейната същина. И не само защото тя в никакъв случай не се е оставяла да бъде потискана и примирена. Във кино лентата попада по покана на Йоана Илиева, която е кастинг шеф и която я поучава да се появи на пробите негримирана и несресана. Явно това проработило, тъй като Красимира била определена, макар че нямала съвсем никакъв опит, единствено някой и различен видеоклип или реклама, в които е била единствено статист.
„ За мен беше забавно да изиграя ролята, само че доста се притеснявах дали ще се оправя. До този миг не ми се беше налагало да споделям реплики “, споделя тя и признава, че в никакъв случай не си е мечтала да стане актриса, само че Йоана Илиева съумява да я възпламени по киното. Благодарение на целия екип на „ Снимка с Юки “ обаче съумява да се оправи, даже в моментите, в които не вярвала, че ще успее. Най-голяма поддръжка и опора получила от самия Серафим Тодоров, с който не се познавала преди този момент, само че се оказало, че имали много общи познати. „ Както и музиканите, които свирят във кино лентата. Те са ме познавали като мъничка около моите родственици. “
Отвъд персонажа и кино лентата животът на Красимира е доста пъстър, само че и доста сложен. Наскоро се е завърнала в България, откакто няколко месеца е живяла в чужбина – малко в Белгия, малко в Холандия. Причината ли? Поредният опит да открие по-добър живот, по-добра работа, повече сигурност. Нейните братя и сестри от години са пръснати из Европа – едната й сестра живее в Англия, другата в Белгия, единият й брат пък е в Германия, а другият – в Холандия. Да се съберат на едно място е мъчно, доста мъчно, само че все пак съумяват да запазят сплотеността между тях. Да се поддържат, без значение в кой регион на географската карта се намират.
И макар че някъде по пътя, надалеч от България, Красимира среща любовта, тя се връща още веднъж, тъй като тук е най-голямата й обич – щерка й, която сега е на 14 години. Още преди години обаче, когато се разделят с татко й, дребното момиче отива да живее с него в Ловеч. Най-доброто за детето – това били думите, които си повтаряла Красимира, с цел да вземе решение, което е мъчно за една майка. „ Много се гордея с нея. Много й върви учебното заведение. Харесвам компанията, с която се движи. Има една особена връзка сред нас и тя ме схваща. Когато се напрегна, тя ми споделя: „ Не се притеснявай, доста добре знаем за какво се случва всичко това. Знаеш, че съм в положителни ръце. Знаеш, че няма да направя нещо неприятно. “ И във всички вероятни свободни дни или щерка й пътува до София, или Красимира върви до Ловеч, с цел да са дружно. Колкото, толкоз.
Кой е бил най-трудният ти миг?
Много бързо ми се наложи да порасна, когато вуйна ми умря в ръцете ми. Бях на 15 години. Бяхме аз, баба ми и татко ми, когато пристигна колата за спешна помощ. Беше получила инфаркт на миокарда и тогава осъзнах, че няма по какъв начин да оставя майка да гледа по какъв начин детето й умира, нито брат – сестра си. Избутах ги от стаята и се наложи аз да я държа, до момента в който я интубират. Това е моментът, в който пораснах. Скоро по-късно изгубих баба ми, след това татко ми, а 11 месеца след него се спомина и майка ми. Точно тогава се бях разделила с бащата на щерка ми и правехме проекти с нея – да пристигна в София, с цел да ми оказва помощ с детето, с цел да мога аз да работя. За страдание, тъкмо преди да пристигна, умря. Може би тогава се почуваствах най-безсилна. От една страна изгубих майка си, въпреки това изгубих и детето си. Не, че я губех, само че мисълта, че няма по какъв начин да сме дружно, е смазваща.
Ти на какъв брой години се отдели от фамилията си?
На 18, само че отделила е мощно казано. При нас няма обособяване. Ние сме доста сплотени, без значение кой къде живее. Непрекъснато някой звъни да ме пита къде съм, да ми показа нещо. Едно време този надзор ме дразнеше, само че с годините от ден на ден нуждая се от тях и ми е мъчително. Усещам неналичието им и се усещам сама. Макар че имам и доста другари, които са невероятни и са хора, от които непрекъснато се изучавам.
Не се притесняваш да казваш, че си от ромски генезис.
Не. Не считам, че би трябвало да се тормозя и че има нещо срамно в моя генезис, тъй като има и роми, и роми. Както има и българи, и българи. Важно е индивидът да бъде чист, принципен и да съблюдава разпоредбите.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ