Юлиан Табаков представя изложбата си „Портрет на умиращ титан”
От 5 до 18 март в столичната изложба „ Райко Алексиев ” може да бъде забелязана изложбата на Юлиан Табаков „ Портрет на обречен на смърт исполин ”.
„ Пожарището е място на паметта. Между живото и мъртвото. Между предишното и настоящето. Тлеещото огнище е портрет на самите нас в опита да оцелеем измежду руините, останали от личните ни дейности ”. Този надпис ни посреща на входа на галерията. Думите са на Мария Василева. Крачка по-късно и попадаме измежду големи фотографии от пода до тавана, черни стени, купища рога на избити животни, пушка, ориентирана от креслото в хола към живата природа, тлеещи гори, а ние сме човешкото създание - дребна дрънкулка, талантлива с разум.
Tова не е галерия, не е апаратура, не е пърформaнс – по-скоро образна магия, отвеждаща в друго измерение, караща ни да се замислим. Титанът- това е нашата земя, нашата планета, нашият живот.
Нашето отношение към заобикалящия ни свят от време на време е бездушно. Оставяме пожарища и купища отпадъци. Подреждаме личния си живот, без да си даваме сметка, че сме част от цялото, само че в случай че прекрачим прага на изложба „ Райко Алексиев ”, съзнанието ни може да се поразтърси и да си зададем въпроса дали сме задоволително будни. Не бихме ли могли да създадем нещо за цялото, по този начин както вършим за себе си? Откъде идваме и накъде отиваме и дали като общество сами не слагаме примката на шията си?
" Когато човещината изчезне ние губим всичко. Като цяло сме част от нещо огромно и сме безусловно подвластни от него и то е подвластно от нас. Да не забравяме, че без него и нас ни няма " - споделя Юлиан Табаков и прибавя, че тъга и горест са са възприятията, дали старт за работата му по този план.
сплотява снимка, триизмерни обекти, музика, светлина, сценография. Той е приключил Средно художествено учебно заведение за приложни изкуства в София, компетентност „ Детски играчки “, сценография в НХА „ Николай Павлович “, статуя в ENS des Beaux-Arts в Париж. В Лондон прави план, свързва с мода. Работи като сценограф и режисьор в Швеция, България, Литва, Швейцария, Германия, Русия и други Носител е на редица награди и оценки в България и в чужбина.
Известен е с първия си документален филм „ Цветанка “ (2012), който споделя историята на неговата баба, претърпяла три обществено-политически строя: монархия, социализъм и народна власт. Филмът е показан на 25 фестивала и получава 13 интернационалните награди, а през 2013 година е част от формалната стратегия на „ Седмица на документалното кино “ в МоМА – Ню Йорк.
„ Пожарището е място на паметта. Между живото и мъртвото. Между предишното и настоящето. Тлеещото огнище е портрет на самите нас в опита да оцелеем измежду руините, останали от личните ни дейности ”. Този надпис ни посреща на входа на галерията. Думите са на Мария Василева. Крачка по-късно и попадаме измежду големи фотографии от пода до тавана, черни стени, купища рога на избити животни, пушка, ориентирана от креслото в хола към живата природа, тлеещи гори, а ние сме човешкото създание - дребна дрънкулка, талантлива с разум.
Tова не е галерия, не е апаратура, не е пърформaнс – по-скоро образна магия, отвеждаща в друго измерение, караща ни да се замислим. Титанът- това е нашата земя, нашата планета, нашият живот.
Нашето отношение към заобикалящия ни свят от време на време е бездушно. Оставяме пожарища и купища отпадъци. Подреждаме личния си живот, без да си даваме сметка, че сме част от цялото, само че в случай че прекрачим прага на изложба „ Райко Алексиев ”, съзнанието ни може да се поразтърси и да си зададем въпроса дали сме задоволително будни. Не бихме ли могли да създадем нещо за цялото, по този начин както вършим за себе си? Откъде идваме и накъде отиваме и дали като общество сами не слагаме примката на шията си?
" Когато човещината изчезне ние губим всичко. Като цяло сме част от нещо огромно и сме безусловно подвластни от него и то е подвластно от нас. Да не забравяме, че без него и нас ни няма " - споделя Юлиан Табаков и прибавя, че тъга и горест са са възприятията, дали старт за работата му по този план.
сплотява снимка, триизмерни обекти, музика, светлина, сценография. Той е приключил Средно художествено учебно заведение за приложни изкуства в София, компетентност „ Детски играчки “, сценография в НХА „ Николай Павлович “, статуя в ENS des Beaux-Arts в Париж. В Лондон прави план, свързва с мода. Работи като сценограф и режисьор в Швеция, България, Литва, Швейцария, Германия, Русия и други Носител е на редица награди и оценки в България и в чужбина.
Известен е с първия си документален филм „ Цветанка “ (2012), който споделя историята на неговата баба, претърпяла три обществено-политически строя: монархия, социализъм и народна власт. Филмът е показан на 25 фестивала и получава 13 интернационалните награди, а през 2013 година е част от формалната стратегия на „ Седмица на документалното кино “ в МоМА – Ню Йорк.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ