От 2022 година ще започне да действа национален план за

...
От 2022 година ще започне да действа национален план за
Коментари Харесай

Доц. Иван Иванов: Употребата на антибиотици у нас е драстично увеличена

От 2022 година ще стартира да работи народен проект за справяне с антибиотичната устойчивост . Министерството на здравеопазването е на финалната права и се дефинира бюджет за него. Това заяви пред БНР доцент Иван Иванов, началник на Националната референтна лаборатория „ Контрол и мониториране на антибиотичната устойчивост “ към Националния център по заразни и паразитни заболявания. Планът ще адресира и ветеринарните експерти.
По последни данни България е единствената измежду общо 27 държави, която за 2020 година рапортува увеличение на потреблението на антибиотици в доболничната помощ. Всички останали за първи път от 15 години насам рапортуват противоположното, разясни доцент Иванов.

Според него както на болнично, по този начин и на извънболнично равнище би трябвало да стане ясно, че „ не може повече да продължава по този метод “.

Най-тревожното е, че у нас увеличената консумация на антибиотици е фрапантна – от порядъка на 15-20%, акцентира Иван Иванов в предаването „ Преди всички “.

 Снимка: Pixabay

Той напомни по какъв начин при започване на здравната рецесия предходната година са се появили информации, че избрана група антибиотици има влияние върху ковид.

Паниката, може би неразбирането от страна на общопрактикуващите лекари докара до всеобщо изписване на тази група антибиотици. При потребност или не, със признаци или без, без никакви съпътстващи микробиологични проучвания и индикации за бактериални затруднения. “

Прекомерната приложимост на антибиотици през 2020-а и 2021 година ще докара до доста неприятни резултати , предвижда експертът.

По думите му особено азитромицинът е измежду дребното антибиотици, които са доста подобаващи за лекуване на бактериални инфекции при деца, само че той е измежду антибиотиците, към които доста елементарно се придобива устойчивост .

При устойчивост понижават опциите за терапия на пневмония при децата , посочи доцент Иванов.

Почти всички лечебни режими на язвената болест също включват този антибиотик.

„ Вече има към 25% устойчивост в България и това в допълнение ще усложни лечението на язвената болест . “

Без антибиотиците не можем да си представим половината от операциите в актуалната медицина, посочи доцент Иван Иванов.

Той сигнализира, че у нас има наклонност в лечебните заведения да се употребяват неработещи антибиотици с съвсем 100-процентова устойчивост , единствено тъй като са прекомерно евтини.

 Снимка: Ани Петрова

Доц. Иванов даде образец с Дания, където през последните години използването на антибиотици е намаляла съвсем три пъти. В Европа и Съединени американски щати ограниченията са извънредно строги, посочи той.

„ Единствено в България, не знам заради каква причина – заради недоумение, заради лобистки ползи на фармацевтични компании в извънболничната помощ използването е фрапантно увеличена и нараства с всяка година . “

Антибиограмата не е скъпа, само че лесният метод да се снабдиш с антибиотик в нашите аптеки е измежду факторите за несъразмерната приложимост, счита специалистът. По думите му джипитата при налична клинична картина непосредствено изписват антибиотик .

Повече по тематиката чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР