Килимите от Костандово, за които аристократите чакат на опашка
От 1998 година досега в цеха в Костандово са изтъкани 1500 килима, като най-големите от тях лишават над една година за направа. Цената им варира от 600 евро до 1200 евро за кв.м и се дефинира от броя цветове и плътност на възлите. Основните поръчки към цеха в Костандово идват от крепости и резиденции във Англия и Франция.
На 10 километра от Велинград, в съвсем права линия, за разлика от другояче криволичещия планински път в региона, се намира град Костандово. В средата на октомври малко над четири хилядите поданици към този момент се готвят за идващата зима.
По улиците на Костандово има разпиляна дървесина, а до къщите са насъбрани нацепени дърва. Тук няма доста атракции за туристи. Килимарският завод не се отличава, само че е най-важното място в града. Затова още преди да попитаме инцидентен човек на улицата къде се намира, той към този момент ни упътва към дребната постройка в края на града.
Цехът съхранява занаята на тъкачеството на килими още от края на предишния век. Първо благосъстоятелност на страната, а в този момент под частно ръководство, общо 15 работнички създават ръчно направени килими тук. По-интересно е обаче кои са клиентите на този дребен завод в Родопите: редица крепости и емблематични здания във Англия и Франция.
Основателят на компанията Нино Парпулов, щерка му надя Парпулова и ръководителят на цеха Юлия Раданова Фотограф: Надежда Чипева Реклама
Причината аристократите да се редят на опашка тук е, че това е едно от последните останали места в Европа, където могат да бъдат направени сходни огромни творби на изкуството от памук и вълна. Докога това ще бъде по този начин, зависи главно от работната ръка, която непрекъснато понижава. Китай, Индия и Костандово В началото на 90-те години Нино Парпулов е нает да закрие 14 държавни тъкачни цеха в региона, които, въпреки да дават работа на стотици дами, създават килими, които не се търсят на пазара - идентични, дребни, едноцветни модели, насъбрани на склад, без нито една продажба.
Съхраняването на занаята на тъкачеството е приоритет на семейство Парпулови. Фотограф: Надежда Чипева
" Тогава се появи клиент от Съединени американски щати, който ме попита дали можем да тъчем нов тип котленски килими. Бях притиснат и му отговорих, че можем. За осем месеца преквалифицирах благодарение на бюрото по труда 380 души и започнахме да работим за експорт ", споделя пред " Капитал " Парпулов.
След връзванвто на възлите 50% от преждата се реже и се хвърля. Фотограф: Надежда Чипева
В продължение на пет години той изпраща котленски килими за Съединени американски щати. По думите му всеки месец над 600 кв.м продукция е стигала с пряк полет до Ню Йорк. Тогава на килимарската сцена излизат Индия и Китай - с доста по-ниски цени и висока продуктивност. " Цената на дребно в китайските магазини беше по-ниска от цената на материалите, с които работехме. Не можех да си разреша да смъкна цената и по този начин пристигна моментът, в който трябваше да спра ", спомня си Парпулов. Кралският делегат По думите му тогава страната няма интерес към съхранението на занаята на килимарството, а цели само продажба на постройките на цеховете. Така, когато наподобява, че бизнесът няма бъдеще, няколко души от Съединени американски щати и Англия стартират да обикалят Източна Европа, изследвайки килимарските заводи. Един от тях е Дейвид Бамфорд, консултант на кралското семейство за консервация на текстил, който посещава Костандово. " Той беше впечатлен от комплицираните и съвременни модели, които вършим тук. Каза, че има капитал, който да влага, само че не може да резервира всички 14 цеха ", споделя Нино Парпулов.
Фотограф: Надежда Чипева
Така резервират производството в Костандово и през 1997 година откриват компанията " Хемус ", благосъстоятелност на Дейвид Бамфорд, Нино Парпулов и щерка му Надя Парпулова. Тогава в продължение на една година британецът дава разнообразни задания на екипа в Костандово. С всеки идващ килим усилват сложността на тъкане и моделите, като задачата е една - да се специализират в правенето на неповторими килими и да могат да изпълнят всичко по поръчка. " Условието му беше и да затворим индустриалния цикъл в цеха в Костандово - от колориста, през дизайнера и тъкачките, всичко да бъде част от компанията, с цел да не се разчита на външни експерти ", споделя още Надя Парпулова.
В цеха тъкат единствено килими по поръчка, като някои от тях доближават 180 кв. м. Фотограф: Надежда Чипева Реклама
Първата огромна поръчка е изненадваща и идва непосредствено от кралското семейство във Англия - 18 метра килим за лятна кралска резиденция. Поръчката първо е дадена за направа в Индия, само че след несполучлив опит за осъществяване стига до тъкачките в Костандово. Те имат единствено една година за изработката на килима и макар късите периоди се оправят сполучливо. Те потвърждават уменията си и от този момент поръчките от Англия за крепости и резиденции стават нещо всекидневно.
Основните поръчки към цеха в Костандово през днешния ден идват от крепости и резиденции, измежду които Хауърд и Алнуик и централната банка на Англия. Така се срещат и с английския крал Чарлз (тогава принц) и брачната половинка му Камила Паркър. И до момента в който семейство Парпулови дава отговор за производството, третият съучастник в компанията - Дейвид Бамфорд, е връзката с пазарите във Англия и Франция. Как се прави килим В Костандово ни посреща Юлия Раданова, а разказът й за килимарството стартира от входа на постройката. Тя работи от 50 години в цеха и в този момент е негов началник. " Тук е най-големият стан в Европа - дълъг осем метра, на него сме тъкали 180 кв.м килим ", споделя тя. Познанията й за занаята я трансформират и в гид за туристите, които посещават цеха.
Фотограф: Надежда Чипева
На най-големия стан работят общо пет дами. Важно в процеса по тъкане е всички те да връзват възли прежда на една и съща височина. Затова в случай че някоя от тях е по-бърза, поема да прави по-широка част от килима. " Работят по осем часа дневно, за които изтъкават по пет сантиметра. Правим на месец по към 20 кв.м ", продължава с обстоятелствата Юлия Раданова.
На най-големия стан, дълъг осем метра, работят общо пет дами. Фотограф: Надежда Чипева
В цеха в Костандово работят общо 15 дами, някои са от града, а други пътуват всеки ден от селата в региона - Ракитово и Дорково. Всички те са подготвени на място. Някои от по-младите тъкачки се учат от майките си, които също работят в цеха. За да стартират да вършат по-прости модели килими, са им нужни най-малко девет месеца образование.
Нино Парпулов е създал цветова гама от над 8 хиляди нюанса. Фотограф: Надежда Чипева
На 10 километра от Велинград, в съвсем права линия, за разлика от другояче криволичещия планински път в региона, се намира град Костандово. В средата на октомври малко над четири хилядите поданици към този момент се готвят за идващата зима.
По улиците на Костандово има разпиляна дървесина, а до къщите са насъбрани нацепени дърва. Тук няма доста атракции за туристи. Килимарският завод не се отличава, само че е най-важното място в града. Затова още преди да попитаме инцидентен човек на улицата къде се намира, той към този момент ни упътва към дребната постройка в края на града.
Цехът съхранява занаята на тъкачеството на килими още от края на предишния век. Първо благосъстоятелност на страната, а в този момент под частно ръководство, общо 15 работнички създават ръчно направени килими тук. По-интересно е обаче кои са клиентите на този дребен завод в Родопите: редица крепости и емблематични здания във Англия и Франция.
Основателят на компанията Нино Парпулов, щерка му надя Парпулова и ръководителят на цеха Юлия Раданова Фотограф: Надежда Чипева Реклама
Причината аристократите да се редят на опашка тук е, че това е едно от последните останали места в Европа, където могат да бъдат направени сходни огромни творби на изкуството от памук и вълна. Докога това ще бъде по този начин, зависи главно от работната ръка, която непрекъснато понижава. Китай, Индия и Костандово В началото на 90-те години Нино Парпулов е нает да закрие 14 държавни тъкачни цеха в региона, които, въпреки да дават работа на стотици дами, създават килими, които не се търсят на пазара - идентични, дребни, едноцветни модели, насъбрани на склад, без нито една продажба.
Съхраняването на занаята на тъкачеството е приоритет на семейство Парпулови. Фотограф: Надежда Чипева
" Тогава се появи клиент от Съединени американски щати, който ме попита дали можем да тъчем нов тип котленски килими. Бях притиснат и му отговорих, че можем. За осем месеца преквалифицирах благодарение на бюрото по труда 380 души и започнахме да работим за експорт ", споделя пред " Капитал " Парпулов.
След връзванвто на възлите 50% от преждата се реже и се хвърля. Фотограф: Надежда Чипева
В продължение на пет години той изпраща котленски килими за Съединени американски щати. По думите му всеки месец над 600 кв.м продукция е стигала с пряк полет до Ню Йорк. Тогава на килимарската сцена излизат Индия и Китай - с доста по-ниски цени и висока продуктивност. " Цената на дребно в китайските магазини беше по-ниска от цената на материалите, с които работехме. Не можех да си разреша да смъкна цената и по този начин пристигна моментът, в който трябваше да спра ", спомня си Парпулов. Кралският делегат По думите му тогава страната няма интерес към съхранението на занаята на килимарството, а цели само продажба на постройките на цеховете. Така, когато наподобява, че бизнесът няма бъдеще, няколко души от Съединени американски щати и Англия стартират да обикалят Източна Европа, изследвайки килимарските заводи. Един от тях е Дейвид Бамфорд, консултант на кралското семейство за консервация на текстил, който посещава Костандово. " Той беше впечатлен от комплицираните и съвременни модели, които вършим тук. Каза, че има капитал, който да влага, само че не може да резервира всички 14 цеха ", споделя Нино Парпулов.
Фотограф: Надежда Чипева
Така резервират производството в Костандово и през 1997 година откриват компанията " Хемус ", благосъстоятелност на Дейвид Бамфорд, Нино Парпулов и щерка му Надя Парпулова. Тогава в продължение на една година британецът дава разнообразни задания на екипа в Костандово. С всеки идващ килим усилват сложността на тъкане и моделите, като задачата е една - да се специализират в правенето на неповторими килими и да могат да изпълнят всичко по поръчка. " Условието му беше и да затворим индустриалния цикъл в цеха в Костандово - от колориста, през дизайнера и тъкачките, всичко да бъде част от компанията, с цел да не се разчита на външни експерти ", споделя още Надя Парпулова.
В цеха тъкат единствено килими по поръчка, като някои от тях доближават 180 кв. м. Фотограф: Надежда Чипева Реклама
Първата огромна поръчка е изненадваща и идва непосредствено от кралското семейство във Англия - 18 метра килим за лятна кралска резиденция. Поръчката първо е дадена за направа в Индия, само че след несполучлив опит за осъществяване стига до тъкачките в Костандово. Те имат единствено една година за изработката на килима и макар късите периоди се оправят сполучливо. Те потвърждават уменията си и от този момент поръчките от Англия за крепости и резиденции стават нещо всекидневно.
Основните поръчки към цеха в Костандово през днешния ден идват от крепости и резиденции, измежду които Хауърд и Алнуик и централната банка на Англия. Така се срещат и с английския крал Чарлз (тогава принц) и брачната половинка му Камила Паркър. И до момента в който семейство Парпулови дава отговор за производството, третият съучастник в компанията - Дейвид Бамфорд, е връзката с пазарите във Англия и Франция. Как се прави килим В Костандово ни посреща Юлия Раданова, а разказът й за килимарството стартира от входа на постройката. Тя работи от 50 години в цеха и в този момент е негов началник. " Тук е най-големият стан в Европа - дълъг осем метра, на него сме тъкали 180 кв.м килим ", споделя тя. Познанията й за занаята я трансформират и в гид за туристите, които посещават цеха.
Фотограф: Надежда Чипева
На най-големия стан работят общо пет дами. Важно в процеса по тъкане е всички те да връзват възли прежда на една и съща височина. Затова в случай че някоя от тях е по-бърза, поема да прави по-широка част от килима. " Работят по осем часа дневно, за които изтъкават по пет сантиметра. Правим на месец по към 20 кв.м ", продължава с обстоятелствата Юлия Раданова.
На най-големия стан, дълъг осем метра, работят общо пет дами. Фотограф: Надежда Чипева
В цеха в Костандово работят общо 15 дами, някои са от града, а други пътуват всеки ден от селата в региона - Ракитово и Дорково. Всички те са подготвени на място. Някои от по-младите тъкачки се учат от майките си, които също работят в цеха. За да стартират да вършат по-прости модели килими, са им нужни най-малко девет месеца образование.
Нино Парпулов е създал цветова гама от над 8 хиляди нюанса. Фотограф: Надежда Чипева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ