По-ниският ДДС ще реабилитира професията Преводач
От 15 година Манол Пейков е шеф на Издателска къща " Жанет 45 ", основана през 1989 година от майка му - Божана Апостолова. Той дава отговор за преводната литература, а тя - за българските създатели. Манол Пейков е измежду най-активните бранители на концепцията за запазването на 9-процентовата Данък добавена стойност ставка върху книгите освен до края на 2021 година, а вечно. По този мотив разговаряхме с него.
За отпадането на Данък добавена стойност за книгите се приказва още от 2006 година. Винаги е имало стоманени доводи против тази мярка. Очаквахте ли, че един ден този налог в действителност ще бъде понижен?
- Винаги съм бил уверен, че това ще стане, тъй като става въпрос за цивилизационен избор. Всички страни в Европейския съюз - като се изключи България и Дания - имат понижена ставка на Данък добавена стойност. Дания обаче е най-богатата страна в Европейски Съюз и там книгите костват по 35 евро. Освен това има доста ограничения за подкрепяне на книгоиздателството, да вземем за пример - страната изкупува по 500-1000 бройки от всяко новоизлязло заглавие. Така че във връзка с Данък добавена стойност върху книгите България бе на дъното на Европа и бяхме длъжни да го понижим.
Вярно е, че страната ще се лиши от една релативно дребна сума, тъй като книгоиздателската промишленост не е мултимилионна. За сметка на това обаче ще завоюва голямо качество. На пръв взор разликата от 11% сред двете ставки наподобява оскъдна, само че действително ние – издателите - печелим сред 8% и 10% от всяка книга. И с тях покриваме разноски за заплати, маркетинг, министър председатели, пътувания.
Най-вероятно още е рано да се приказва, само че какъв ще е дълготрайния резултат от намаляването на ДДС-ставката?
- Икономическият резултат ще е голям. Той ще се разпредели сред всички хора по веригата - като стартираме от издателите, минем през преводачите, редакторите, коректорите и дизайнерите и стигнем до читателите! Знаете ли, да вземем за пример, че през последните години по издателствата съвсем нямаше редактори? Аз персонално, когато Данък добавена стойност падна на 9%, едностранно подвигнах хонорара на преводачите от 7 на 10 лв. за страница. За мен преводачите са доста специфични – ужасно начетени и образовани, надарени и с изчезнало его. Хора, които постоянно са в сянката на създателя. Португалският публицист Жузе Сарамагу е споделил, че писателите вършат националната просвета, а преводачите - международната. Така че статутът и на преводаческата, и на редакторската специалност би трябвало да се издигне. Те са супер основни хора, а ние изгубихме няколко генерации от тях.
Защо смятате по този начин?
- Заради парите. Литературният превод е в пъти по-труден от превода на документи. В единия случай обаче трудът коства 6-8 лева на страница, а във втория - 12-15 лева на страница. Да не приказваме, че в случай че превеждаш в кабина - било в Брюксел, било в Страсбург, било в Люксембург - заплащането е още по-голямо. Така че би трябвало да намерим метод да си върнем тези надарени хора. Факт е, че читателят получава книга, която външно наподобява добре, само че огромният въпрос е какво има вътре, сред кориците.
Само преводачите ли би трябвало да се радват на увеличеното възнаграждение?
- Редакторите също ще бъдат оправдани като специалност. За да си добър редактор, би трябвало да си измежду най-хубавите преводачи, да имаш насъбран дълготраен опит, да си помъдрял, да си уравновесен. Изисква се доста сериозна композиция от умения и качества и такива хора мъчно се намират. Преводачите, които стават за редактори, към този момент са в преклонна възраст. Много ценят времето си и би трябвало да им се заплати почтено. Така че в този момент постоянно заплащам за езиков редактор - по три лв. на страница. И, в случай че преди съм давал по 7 лв. за превод, в този момент разноските ми за една страница се удвоиха - 10 лв. за превод, 3 лв. за редакция, 1 лев за промяна, общо 14 лв..
Една от " опорките " против намаляването на Данък добавена стойност беше, че ефекът щял да бъде никакъв, защото разпространителите щели бързо да изкупят книгите и да приберат цялата облага. Вие имате ли сходни наблюдения?
- Това няма по какъв начин да стане, тъй като Данък добавена стойност се разпределя сред всички по веригата, в това число и търговците. Те също са в нелека обстановка, тъй като не могат да работят на консигнация. За да продават - би трябвало да купуват, т.е. да поемат риска и да влагат в съответни заглавия. Работят на ръба. Вярно - взимат по 30%-40%, в доста случаи натискат даже за по-големи отстъпки. Лично за мен сега 40% е обективна отстъпка. Освен това българският хартиен пазар е уравновесен и не съществуват дистрибутори като Amazon, които да преобладават и... да ни изнудват.
Как по този начин да ви изнудват?
- Навремето, когато съм работил с тях, получаваха 55% отстъпка и желаеха книгите да им бъдат доставени. После измислиха по-гъвкави схеми, само че да се върна на българските търговци. Не се тормозя от тях, тъй като Данък добавена стойност се разпределя по веригата безусловно по равно. Това оказва помощ и на дребните издателства. Някои от тях не са регистрирани по Закона за Данък добавена стойност и поради това ги изнудваха за отстъпки, които тръгваха от 50% и нагоре. Реално това са фамилни издателства, които нямат дистрибуторски канали и с една раничка, цялостна с книги, обикалят по през целия ден. Според последната статистика, която ми е попадала (от 2016 г.), в България има 1200 издателства. От тях 1030 са доста дребни и издават от една до 10 книги годишно. Точно те обаче са солта и хлябът в книгоиздаването. Работят с обич, избират съвършения преводач, не вършат взаимни отстъпки с хартията и печата. Правят бижута! Малките издателства са жалони в националната ни просвета. Такива са и дребните книжарнички, които са доста надалеч от типичните търговци. И те безусловно заслужават своя си дял от понижената ставка.
А българските създатели - те какво ще завоюват от по-ниския Данък добавена стойност?
- Едно от изчезналите неща в България е работата на създателя с редактор. При младите писатели това е доста значимо, тъй като положителният редактор е и наставник. И, в случай че се опиташ да изчислиш в часове какъв брой време редакторът посвещава на създателя, ще видиш, че трудът му е доста мъчно заплатим. Това са съществени суми, които можеш да си позволиш единствено при създатели като Георги Господинов, Милен Русков, Здравка Евтимова. Но като цяло качеството в литературата е нещо, което не можеш да купиш и за всичките пари на света.
Един другар преди време ми разказваше по какъв начин, като бил млад, като прочете една книга, я целувал и си я слагал под възглавницата. За такива ритуали - да се влюбиш в книгата, както в жив човек, тя би трябвало в действителност да е съвършена. Да няма шупли от никакъв тип - авторски, коректорски, оформителски, като избор на хартия и дори на лепило. Някой път книгата е прелестна, съвършена! Взимаш я, отиваш си у дома, отваряш я и тя ти се разпада в ръцете. Нещо супер дребно, само че скапва цялото ти наслаждение. Да " произвеждаш " книги е грижа, която изисква доста умения, познания и доста съидейници по веригата. На всеки от нас се пада по едно малко късче от цената на така наречен краен артикул и тъкмо пониженият Данък добавена стойност прави тези наши късчета с една концепция по-големи.
За отпадането на Данък добавена стойност за книгите се приказва още от 2006 година. Винаги е имало стоманени доводи против тази мярка. Очаквахте ли, че един ден този налог в действителност ще бъде понижен?
- Винаги съм бил уверен, че това ще стане, тъй като става въпрос за цивилизационен избор. Всички страни в Европейския съюз - като се изключи България и Дания - имат понижена ставка на Данък добавена стойност. Дания обаче е най-богатата страна в Европейски Съюз и там книгите костват по 35 евро. Освен това има доста ограничения за подкрепяне на книгоиздателството, да вземем за пример - страната изкупува по 500-1000 бройки от всяко новоизлязло заглавие. Така че във връзка с Данък добавена стойност върху книгите България бе на дъното на Европа и бяхме длъжни да го понижим.
Вярно е, че страната ще се лиши от една релативно дребна сума, тъй като книгоиздателската промишленост не е мултимилионна. За сметка на това обаче ще завоюва голямо качество. На пръв взор разликата от 11% сред двете ставки наподобява оскъдна, само че действително ние – издателите - печелим сред 8% и 10% от всяка книга. И с тях покриваме разноски за заплати, маркетинг, министър председатели, пътувания.
Най-вероятно още е рано да се приказва, само че какъв ще е дълготрайния резултат от намаляването на ДДС-ставката?
- Икономическият резултат ще е голям. Той ще се разпредели сред всички хора по веригата - като стартираме от издателите, минем през преводачите, редакторите, коректорите и дизайнерите и стигнем до читателите! Знаете ли, да вземем за пример, че през последните години по издателствата съвсем нямаше редактори? Аз персонално, когато Данък добавена стойност падна на 9%, едностранно подвигнах хонорара на преводачите от 7 на 10 лв. за страница. За мен преводачите са доста специфични – ужасно начетени и образовани, надарени и с изчезнало его. Хора, които постоянно са в сянката на създателя. Португалският публицист Жузе Сарамагу е споделил, че писателите вършат националната просвета, а преводачите - международната. Така че статутът и на преводаческата, и на редакторската специалност би трябвало да се издигне. Те са супер основни хора, а ние изгубихме няколко генерации от тях.
Защо смятате по този начин?
- Заради парите. Литературният превод е в пъти по-труден от превода на документи. В единия случай обаче трудът коства 6-8 лева на страница, а във втория - 12-15 лева на страница. Да не приказваме, че в случай че превеждаш в кабина - било в Брюксел, било в Страсбург, било в Люксембург - заплащането е още по-голямо. Така че би трябвало да намерим метод да си върнем тези надарени хора. Факт е, че читателят получава книга, която външно наподобява добре, само че огромният въпрос е какво има вътре, сред кориците.
Само преводачите ли би трябвало да се радват на увеличеното възнаграждение?
- Редакторите също ще бъдат оправдани като специалност. За да си добър редактор, би трябвало да си измежду най-хубавите преводачи, да имаш насъбран дълготраен опит, да си помъдрял, да си уравновесен. Изисква се доста сериозна композиция от умения и качества и такива хора мъчно се намират. Преводачите, които стават за редактори, към този момент са в преклонна възраст. Много ценят времето си и би трябвало да им се заплати почтено. Така че в този момент постоянно заплащам за езиков редактор - по три лв. на страница. И, в случай че преди съм давал по 7 лв. за превод, в този момент разноските ми за една страница се удвоиха - 10 лв. за превод, 3 лв. за редакция, 1 лев за промяна, общо 14 лв..
Една от " опорките " против намаляването на Данък добавена стойност беше, че ефекът щял да бъде никакъв, защото разпространителите щели бързо да изкупят книгите и да приберат цялата облага. Вие имате ли сходни наблюдения?
- Това няма по какъв начин да стане, тъй като Данък добавена стойност се разпределя сред всички по веригата, в това число и търговците. Те също са в нелека обстановка, тъй като не могат да работят на консигнация. За да продават - би трябвало да купуват, т.е. да поемат риска и да влагат в съответни заглавия. Работят на ръба. Вярно - взимат по 30%-40%, в доста случаи натискат даже за по-големи отстъпки. Лично за мен сега 40% е обективна отстъпка. Освен това българският хартиен пазар е уравновесен и не съществуват дистрибутори като Amazon, които да преобладават и... да ни изнудват.
Как по този начин да ви изнудват?
- Навремето, когато съм работил с тях, получаваха 55% отстъпка и желаеха книгите да им бъдат доставени. После измислиха по-гъвкави схеми, само че да се върна на българските търговци. Не се тормозя от тях, тъй като Данък добавена стойност се разпределя по веригата безусловно по равно. Това оказва помощ и на дребните издателства. Някои от тях не са регистрирани по Закона за Данък добавена стойност и поради това ги изнудваха за отстъпки, които тръгваха от 50% и нагоре. Реално това са фамилни издателства, които нямат дистрибуторски канали и с една раничка, цялостна с книги, обикалят по през целия ден. Според последната статистика, която ми е попадала (от 2016 г.), в България има 1200 издателства. От тях 1030 са доста дребни и издават от една до 10 книги годишно. Точно те обаче са солта и хлябът в книгоиздаването. Работят с обич, избират съвършения преводач, не вършат взаимни отстъпки с хартията и печата. Правят бижута! Малките издателства са жалони в националната ни просвета. Такива са и дребните книжарнички, които са доста надалеч от типичните търговци. И те безусловно заслужават своя си дял от понижената ставка.
А българските създатели - те какво ще завоюват от по-ниския Данък добавена стойност?
- Едно от изчезналите неща в България е работата на създателя с редактор. При младите писатели това е доста значимо, тъй като положителният редактор е и наставник. И, в случай че се опиташ да изчислиш в часове какъв брой време редакторът посвещава на създателя, ще видиш, че трудът му е доста мъчно заплатим. Това са съществени суми, които можеш да си позволиш единствено при създатели като Георги Господинов, Милен Русков, Здравка Евтимова. Но като цяло качеството в литературата е нещо, което не можеш да купиш и за всичките пари на света.
Един другар преди време ми разказваше по какъв начин, като бил млад, като прочете една книга, я целувал и си я слагал под възглавницата. За такива ритуали - да се влюбиш в книгата, както в жив човек, тя би трябвало в действителност да е съвършена. Да няма шупли от никакъв тип - авторски, коректорски, оформителски, като избор на хартия и дори на лепило. Някой път книгата е прелестна, съвършена! Взимаш я, отиваш си у дома, отваряш я и тя ти се разпада в ръцете. Нещо супер дребно, само че скапва цялото ти наслаждение. Да " произвеждаш " книги е грижа, която изисква доста умения, познания и доста съидейници по веригата. На всеки от нас се пада по едно малко късче от цената на така наречен краен артикул и тъкмо пониженият Данък добавена стойност прави тези наши късчета с една концепция по-големи.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ