Алпите и долината на Рейн крият тайните на Княжество Лихтенщайн
От 15 август 1866 година Лихтенщайн е самостоятелна страна. Княжество Лихтенщайн (на немски: Furstentum Liechtenstein) е дребна страна в Централна Европа. Граничи единствено с Швейцария на запад и с Австрия на изток. Името на страната идва от ръководещата династия на Лихтенщайните.
Дом Лихтенщайн (на немски: Haus Liechtenstein) е една от най-старите аристократични семейства на Европа. Фамилията има през днешния ден над 100 членове, от които единствено една част живеят в Княжество Лихтенщайн. За пръв път е упоменат Хуго декор Лихтенщайн през 1136 година. Името произлиза евентуално от замъка Лихтенщайн, ситуиран южно от Виена в Долна Австрия, където ранните Лихтенщайни са имали благосъстоятелност.
Началото е в далечната 1699 година, когато именията Шеленберг и Вадуц са добити от рода Лихтенщайн (в Австрия). Тогава те са част от множеството графства, херцогства, княжества и страни, обединени в Свещената Римска немска империя. През 1719 година владенията са оповестени за наследствено имперско княжество Лихтенщайн от император Карл VI. То е член на Германската конфедерация от 1815 година до разпадането й през 1866-а. Лихтенщайн приема нова конституция на страната през 1921 година.
През ХХ в. княжеството се съюзява с Швейцария, която реализира дипломатическото посланичество на княжеството в чужбина - двете страни са свързани с валутни, пощенски, митнически, търговски и дипломатически контракти.
Лихтенщайн е член на Организация на обединените нации от 1990 година.
Лихтенщайн е наследствено княжество с демократична конституция. В момента се ръководи от княз Ханс-Адам II. Законодателният орган се съставлява от князът и Ландтаг, а изпълнителният - от държавното управление.
Лихтенщайн е разграничен на единадесет общини (Gemeinden), множеството от които се състоят от единствено един град.
Природата на Лихтенщайн дължи хубостта си извънредно и единствено на два съставния елемент, свързани неотлъчно - Алпите и долината на Рейн. Най-висока точка на страната е връх Граушпиц (2599 м). Над Вадуц се намира връх Три сестри, прочут със своята хубост. Малките селца и ферми, сгушени в ръкавите на Рейн и стоящи под достолепни планински върхове, са като визитна картичка на Лихтенщайн.
Лихтенщайн е индустриално-аграрна страна. Икономиката е тясно обвързвана с Швейцария. Страната развива промишлените браншове - приборостроене, произвеждане на вакуумна техника, електронни системи, микропроцесори, текстилна, керамична и фармацевтична индустрия. В индустрията е заето 45.2% от трудоспособното население. Над 6 хиляди души всекидневно идват на работа от Швейцария и Австрия. В селското стопанство са заети 2% от работещите. Другият главен бранш за страната е отглеждането на животни. В Лихтенщайн са регистрирани над 40 хиляди непознати компании.
В предишното, забележителна част от приходите в бюджета са идвали от издаването на пощенски марки. Сега, продажбите са мощно намалели, и съставляват незначителна част от приходите на херцогството.
Лихтенщайн е четвъртата най-малка страна в Европа, след Ватикана, Монако и Сан Марино. В страната живеят 38 111 души. Една трета от популацията е родено отвън границите на княжеството, а в страната живеят главно немци, австрийци и швейцарци.
Официалният език е немски, само че главно се приказва алемански акцент на немския. Общо 76% от популацията принадлежи към Римокатолическата черква, други 7% са протестанти.
Вадуц (на немски: Vaduz, наречие Фадуц или fadu) е столицата на Лихтенщайн. Населението й наброява към 5 100 поданици. Разстоянието от София до Вадуц е 1189 километра. През 1342 година градът поражда като независимото графство Вадуц.
Дом Лихтенщайн (на немски: Haus Liechtenstein) е една от най-старите аристократични семейства на Европа. Фамилията има през днешния ден над 100 членове, от които единствено една част живеят в Княжество Лихтенщайн. За пръв път е упоменат Хуго декор Лихтенщайн през 1136 година. Името произлиза евентуално от замъка Лихтенщайн, ситуиран южно от Виена в Долна Австрия, където ранните Лихтенщайни са имали благосъстоятелност.
Началото е в далечната 1699 година, когато именията Шеленберг и Вадуц са добити от рода Лихтенщайн (в Австрия). Тогава те са част от множеството графства, херцогства, княжества и страни, обединени в Свещената Римска немска империя. През 1719 година владенията са оповестени за наследствено имперско княжество Лихтенщайн от император Карл VI. То е член на Германската конфедерация от 1815 година до разпадането й през 1866-а. Лихтенщайн приема нова конституция на страната през 1921 година.
През ХХ в. княжеството се съюзява с Швейцария, която реализира дипломатическото посланичество на княжеството в чужбина - двете страни са свързани с валутни, пощенски, митнически, търговски и дипломатически контракти.
Лихтенщайн е член на Организация на обединените нации от 1990 година.
Лихтенщайн е наследствено княжество с демократична конституция. В момента се ръководи от княз Ханс-Адам II. Законодателният орган се съставлява от князът и Ландтаг, а изпълнителният - от държавното управление.
Лихтенщайн е разграничен на единадесет общини (Gemeinden), множеството от които се състоят от единствено един град.
Природата на Лихтенщайн дължи хубостта си извънредно и единствено на два съставния елемент, свързани неотлъчно - Алпите и долината на Рейн. Най-висока точка на страната е връх Граушпиц (2599 м). Над Вадуц се намира връх Три сестри, прочут със своята хубост. Малките селца и ферми, сгушени в ръкавите на Рейн и стоящи под достолепни планински върхове, са като визитна картичка на Лихтенщайн.
Лихтенщайн е индустриално-аграрна страна. Икономиката е тясно обвързвана с Швейцария. Страната развива промишлените браншове - приборостроене, произвеждане на вакуумна техника, електронни системи, микропроцесори, текстилна, керамична и фармацевтична индустрия. В индустрията е заето 45.2% от трудоспособното население. Над 6 хиляди души всекидневно идват на работа от Швейцария и Австрия. В селското стопанство са заети 2% от работещите. Другият главен бранш за страната е отглеждането на животни. В Лихтенщайн са регистрирани над 40 хиляди непознати компании.
В предишното, забележителна част от приходите в бюджета са идвали от издаването на пощенски марки. Сега, продажбите са мощно намалели, и съставляват незначителна част от приходите на херцогството.
Лихтенщайн е четвъртата най-малка страна в Европа, след Ватикана, Монако и Сан Марино. В страната живеят 38 111 души. Една трета от популацията е родено отвън границите на княжеството, а в страната живеят главно немци, австрийци и швейцарци.
Официалният език е немски, само че главно се приказва алемански акцент на немския. Общо 76% от популацията принадлежи към Римокатолическата черква, други 7% са протестанти.
Вадуц (на немски: Vaduz, наречие Фадуц или fadu) е столицата на Лихтенщайн. Населението й наброява към 5 100 поданици. Разстоянието от София до Вадуц е 1189 километра. През 1342 година градът поражда като независимото графство Вадуц.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ