Знамето на свободата
Освободителната за България Руско-турска война 1877-1878 година има своите върхове на победи, трагизъм и популярност при Плевен, Нова и Стара Загора, върховете " Свети Никола " и " Шипка ", при Шейново, София... Преминаването на зимния Балкан от отрядите на ген. Гурко още се учи в задгранични военни академии... Но най-скъпо, свято за дружбата ни с братята руси, е Самарското знаме! То е знак на бойна популярност, на братска съпричастност към българската орис и въплъщава едно от най-достойните каузи, осъществени от брат за брата - всеотдайност в битка за независимост!
Руският град Самара е парченце българска история и нематериалност - от него потегля славният път на великото знаме, на което на 19 юли 1880 година в Стара Загора княз Александър I Батенберг закичва медал " За смелост ". Идеята за разработване на знамето е на Пьотр Алабин и на брачната половинка му Варвара Василиевна. Въодушевени от Априлското въстание през 1876 година и съчувстващи на българската битка за независимост, жителите на Самара и монахините от Иверския манастир приготвят този подарък за българските въстаници - знаме от плътна коприна, с водоравно ситуирани цветове в малиново алено, бяло и ярко синьо, с православни кръстове от двете страни на драгоценния плат и в кръстовете - иконите на Иверската света Богородица и на светите братя Кирил и Методий. Въстанието е потушено преди знамето да тръгне за българските земи. Но то дочаква своя момент - като орел, присвил криле за полет, като гълъб, подготвен да литне към Дунав и Балкана с най-милото уведомление на духа: независимост! Като благословия от сърцата на самарските жители към българските опълченци в състава на Руската императорска войска в борбата за освобождението на България от османско робство. И въпреки всичко, знамето е в ръцете на един от Априлската епопея - при Плоещ го освещава духовник Петко Драганов, оживял в сраженията с турския войник при Дряновския манастир през април 1876-а!
Губернаторът на Самара Алабин и кметът на града Кожевников изминават дългия път от Самара до Москва и от Москва до румънския град Плоещ, с цел да връчат светия подарък на българските опълченци. Върху позлатена скоба на дръжката на знамето е гравирано: " Городь Самара Болгарскому народу 1876 година " А губернаторът декларира, че знамето " ви се дава не от какъв да е ъгъл на Русия, а от цялата съветска земя! " Знаменателни са от този момент и думите на остарелия хайдушки челник Цеко, с 28 рани по тялото от борбите с башибозука, застанал в редовете на опълчението: " Да остави знамето след себе си мир, тишина и благополучие! "
Пророческа е клетвата на подп. Павел Калитин, пълководец на Трета опълченска тайфа, която поема Самарското знаме: " Ще умра, само че няма да го дам в ръцете на врага! " В багра при Стара Загора един след различен в смъртна щафета под знамето падат ранени или убити неговите знаменосци. Точно по този начин, както руси и българи са приковавали един след различен с позлатени гвоздеи свещения байрак върху неговата ръкохватка при Плоещ - като че ли неписан контракт за свята дружба и братска обич сред българи и руси до века!
И когато знамето полита от ръцете на ефрейтор Минков, следващия прострелян знаменосец, подполковник Калитин, този наследник на Русия и воин на България, сграбчва свещения байрак и го развява за новата, шестата офанзива! Убиват и него. Той умира и за момент боят секва - руси и българи пред стъписаните турци и шиптари отдават респект на героя! И отново не престават кървавата борба...
Няма давност за Самарското знаме - най-високото, великото, първото бойно знаме на раждащата се във войната българска армия.
Оригиналът на знамето се пази в Централния военно-исторически музей в София. През 1955 година са направени първите две копия на знамето от художника-реставратор Михаил Малецки, а в наши дни - в Стара Загора от художника Димо Генов. Копия от великото знаме се съхраняват в музея на Приволжския боен окръг, в Иверския манастир, на други свети места в Русия и България...
Копие от знамето, дружно с монумент на подполковник Павел Калитин като подарък от признателна Стара Загора, през днешния ден има в град Холм - родния град на героя. Паметникът е основан от проф. Божидар Козарев - ваятел, и проф. Благовест Вълков - проектант. Бронзовата част е излята в Казанлък, а гранитната е направена и сложена в Холм от каменоделците Христо и Първан от с. Хлябово, Харманлийско. Община Стара Загора и доста хора още оказват помощ - кой с труд, кой със средства.
Всяка година на 3 март красим страната си със флагове и цветя в възхвала на свободата и на братската обич сред българи и руси. И се гордеем със Самарското знаме!
Руският град Самара е парченце българска история и нематериалност - от него потегля славният път на великото знаме, на което на 19 юли 1880 година в Стара Загора княз Александър I Батенберг закичва медал " За смелост ". Идеята за разработване на знамето е на Пьотр Алабин и на брачната половинка му Варвара Василиевна. Въодушевени от Априлското въстание през 1876 година и съчувстващи на българската битка за независимост, жителите на Самара и монахините от Иверския манастир приготвят този подарък за българските въстаници - знаме от плътна коприна, с водоравно ситуирани цветове в малиново алено, бяло и ярко синьо, с православни кръстове от двете страни на драгоценния плат и в кръстовете - иконите на Иверската света Богородица и на светите братя Кирил и Методий. Въстанието е потушено преди знамето да тръгне за българските земи. Но то дочаква своя момент - като орел, присвил криле за полет, като гълъб, подготвен да литне към Дунав и Балкана с най-милото уведомление на духа: независимост! Като благословия от сърцата на самарските жители към българските опълченци в състава на Руската императорска войска в борбата за освобождението на България от османско робство. И въпреки всичко, знамето е в ръцете на един от Априлската епопея - при Плоещ го освещава духовник Петко Драганов, оживял в сраженията с турския войник при Дряновския манастир през април 1876-а!
Губернаторът на Самара Алабин и кметът на града Кожевников изминават дългия път от Самара до Москва и от Москва до румънския град Плоещ, с цел да връчат светия подарък на българските опълченци. Върху позлатена скоба на дръжката на знамето е гравирано: " Городь Самара Болгарскому народу 1876 година " А губернаторът декларира, че знамето " ви се дава не от какъв да е ъгъл на Русия, а от цялата съветска земя! " Знаменателни са от този момент и думите на остарелия хайдушки челник Цеко, с 28 рани по тялото от борбите с башибозука, застанал в редовете на опълчението: " Да остави знамето след себе си мир, тишина и благополучие! "
Пророческа е клетвата на подп. Павел Калитин, пълководец на Трета опълченска тайфа, която поема Самарското знаме: " Ще умра, само че няма да го дам в ръцете на врага! " В багра при Стара Загора един след различен в смъртна щафета под знамето падат ранени или убити неговите знаменосци. Точно по този начин, както руси и българи са приковавали един след различен с позлатени гвоздеи свещения байрак върху неговата ръкохватка при Плоещ - като че ли неписан контракт за свята дружба и братска обич сред българи и руси до века!
И когато знамето полита от ръцете на ефрейтор Минков, следващия прострелян знаменосец, подполковник Калитин, този наследник на Русия и воин на България, сграбчва свещения байрак и го развява за новата, шестата офанзива! Убиват и него. Той умира и за момент боят секва - руси и българи пред стъписаните турци и шиптари отдават респект на героя! И отново не престават кървавата борба...
Няма давност за Самарското знаме - най-високото, великото, първото бойно знаме на раждащата се във войната българска армия.
Оригиналът на знамето се пази в Централния военно-исторически музей в София. През 1955 година са направени първите две копия на знамето от художника-реставратор Михаил Малецки, а в наши дни - в Стара Загора от художника Димо Генов. Копия от великото знаме се съхраняват в музея на Приволжския боен окръг, в Иверския манастир, на други свети места в Русия и България...
Копие от знамето, дружно с монумент на подполковник Павел Калитин като подарък от признателна Стара Загора, през днешния ден има в град Холм - родния град на героя. Паметникът е основан от проф. Божидар Козарев - ваятел, и проф. Благовест Вълков - проектант. Бронзовата част е излята в Казанлък, а гранитната е направена и сложена в Холм от каменоделците Христо и Първан от с. Хлябово, Харманлийско. Община Стара Загора и доста хора още оказват помощ - кой с труд, кой със средства.
Всяка година на 3 март красим страната си със флагове и цветя в възхвала на свободата и на братската обич сред българи и руси. И се гордеем със Самарското знаме!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ